Алтернативи & Анализи: Пленения български петролен и газов пазар предвещава труден и дълъг изход от кризата
Сривът в цената на суровия петрол е добра новина за страните вносителки, като България. Веднага се отразява позитивно върху платежния и търговски баланс и създава предпоставки не само за усилване на резистентността на кризата на гражданите и компаниите, но и позитивен посткризисен баланс от „ползи – щети“ изобщо. Не и в България, в която обикновено лошите сценарии стават базисни, заради плена от олигархични интереси и посредствено управление.
Именно комбинацията между блокирани институции, посредствени управленски решения и гранд корупция свива капацитета на гражданите и на компаниите да изберат оптимална траектория за реагиране и управление на рисковете. Ето ви поредния, при това крещяш пример.
В целия свят спада цената на суровия петрол, респективно на дериватите. У нас обаче съществува протекциониран от премиера и олигархията модел в сферата на горивата, който извзема между 600 милиона и 1 милиард лева всяка година, в това число и тази 2020 година, от потребителите. А това е ресурс, който в трудни години е критично важен, те биха могли да използват за антикризисни политики и мерки. Ясно е, че държавата има ограничен ресурс да подпомгне икономиката, пък и когато го прави – отново заради плененост от олигархията – публичните средства пак се оказват не в нуждаещите се, а в затворения кръг от привилегировани.
Отново сме от губещата страна, не само защото руската Лукойл контролира местната рафинерия и изнася печалби и не плаща данъци, а защото компанията гледа да продаде скъпия си петрол, а не да се възползва от най-добрите предложения на пазара. Примерно, Саудитска арабия реши да излезе агресивно на световния пазар с нови 3,5 милиона барела на ден, като предлага петрола с отстъпки от 6 долара в Азия, до 8 долара в Европа, при това забележете под марката Уралс. Тоест ако НАП беше решило да признае цената на входа в рафинерията за най-добрата на пазара, трябваше да признае разход от 26 долара на барел за Лукойл, днес към момента, в който пиша тези редове цената на Уралс Мед е 34 долара за барел. Но не би. Не зная какви цени регистрира на входа на рафинерията в Бургас за своя суров нефт Лукойл, но зная със сигурност че са много над тези на саудитците.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.
Руското правителство е задължило руските нефтени компании да изнасят само руски нефт и ние плащаме сметката по веригата. И ще гледаме как другите страни от ЕС, които не са в плен на зависимост от Москва, ще купуват значително по евтин суров нефт – осем долара по евтин на база 34 долара или 22 процента по-евтино!? С този ресурс другите европейци ще бъдат по конкурентноспособни както да реагират, така и да изнесат своите стоки и услуги.
И тук започват разсъжденията – ако можехме да внесем този свръхевтин саудитски петрол, като спестим повече от половината средства, които давахме за внос на петрол миналата година, това са над 2 милиарда лева, и още един милиард лева по веригата до бензиноколонката, и тези пари оставаха в компаниите и гражданите, този спестен ресурс можеше да финансира антикризисните и адаптивните мерки.
Същото положение е при природния газ – широко рекламираната цена от 13,5 евро за МВтч, на която продава своя газ Газекспорт на Булгаргаз е с четири евро над средните цени на газовите борси в Европа. Няколко американски и европейски компании се опитват да продадат по-евтин от газпромовския газ, но отгатнете как им се получава в пленена държава. Това пак са отнети ресурси от населението и компании, с които те биха могли да пренесат по-леко кризата.
Не са само тези средства от по-скъпия суров петрол, деривати и природен газ, които се извземат, но и се налагат нови скрити данъци, като тол системата, които по веригата на стойността, отново ще завършат с извземане на доходи през транспортните компоненти в стоките и услугите. И то в момент, в който антикризисните резерви са критично важни.
Ето защо, олигархичният модел на управление и пленяването на държавата от егоистични интереси на практика лишава българина и българските компании от шанс да понесат кризата по-леко и най-вече да я използват като трамплин за бъдещо развитие.
Илиян Василев
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940