IES ENERGY BRIEF: Проектът Lake Charles LNG на Shell изтегли лош късмет
Peter Ramsay, Editor-in-chief, 1 April 2020, petroleum-economist.com
Икономическата криза, причинена от пандемията Covid-19, със значителното си въздействие върху индустриалното търсене на газ и енергията, получена от природен газ в световен мащаб, едва ли би могла да настъпи в по-лош момент, когато индустрията за втечняване на втечнен природен газ вече се бори със свръхпредлагането и понижените газови цени
Няма особена изненада, че броят на предложените проекти за износ на втечнен природен газ от Мексиканския залив на САЩ (GoM), планирани за стартиране в средата на 2020 г., ще бъдат ревизирани с огледнамаляване на разходите. Дори тези, които вече са приели FID /Окончателно решение за инвестиция/, очевидно са изложени на риск да се забавят значително от оригиналните времеви графици или да паднат край пътя.
Ключовите въпроси са, колко и кои проекти ще бъдат отложени или отменени. За тези, които се обзалагат, че отговорът няма много значение, след като световната икономика започне да се възстановява след коронавируса, решението тази седмица на Shell да се отдалечи от планирания в талвега Lake Charles LNG, проект на Energy Partners за 16.45 млн. т/ година, може да бъде изключително.
Lake Charles /име на град в Луизиана и на езерото, на което е разположен/ е сравнително необичаен сред проектите в GoM, тъй като е проект на кафяво поле. Проектът предлага да се преустрои терминалът за регазификация на втечнен природен газ, построен, когато САЩ са били вносител на газ, в съоръжение за експорт. Това би трябвало да му осигури ценово предимство.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.
„Възможността да се възползваме от съществуващата ни инфраструктура за презареждане в Lake Charles осигурява предимство на разходите в сравнение с други предложени проекти за втечнен природен газ на брега на Мексиканския залив“, казва Том Мейсън, вицепрезидент на Energy Transfer и председател за LNG.
За останалите оптимисти за износ на втечнен природен газ от САЩ, новините могат да се разглеждат като по-малко мрачни, отколкото на пръв поглед. От една страна, Shell има най-голямото световно портфолио за доставка на втечнен природен газ и затова може да си позволи да бъде особено придирчив с проектите, които развива.
Energy Transfer каза, че ще проучи възможността за привличане на един или повече партньори в проектите, тъй като има за цел да продължи нещата без Shell, и даде да се разбере, че са провели разговори с „няколко значими купувачи на втечнен природен газ от Европа и Азия“, които са проявили интерес към потенциални сделки /offtake deals (споразумение между производител и купувач да закупи или продаде части от предстоящите стоки на производителя. Споразумението обикновено се договаря преди изграждането на обект за производство, мина, находище или фабрика, за да се осигури пазар за бъдещата продукция).
Също така, струва си да се отбележи, че първоначалното съоръжение за внос на Lake Charles е построено още през 1982 г., а не е един от началото на 2000-те, получаващи терминали, изградени от играчи като американския независим търговец Cheniere. Това може да намали някои от предимствата на разходите за зелени полета – действително фактът, че проектът все още е в предварително FID, когато други съоръжения за внос-към -износ вече са регистрирани,и износителите още не са в действие.
Независимо от това, Energy Transfer вече гледа към намаляване на проект от три влака до проект за два влака от 11 милиона тона на година. Неговите усилия, могат да сочат труден момент за по-голямата част от подобни компании.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
