Алтернативи & Анализи: Булгаргаз в света на ретроактивността

Избягвах да коментирам междинните терзания на депутати и държавни компании около връщането на големите пари от Газпром на Булгаргаз, чийто шефове се изживяваха като партийни лидери и политици. С плам обещаха да върнат парите на народа, които руския им монопол беше надвзел в продължение на година и половина.

Оказа се, че и председателя на управителния съвет и главния изпълнителен директор на Булгаргаз, без особено съгласуване с началниците си в БЕХ и с министър Петкова изпуснаха джина, на едни лесни пари за връщане, от бутилката. С ясната идея, че заглавията правят политиката, да направят медиен удар, пък след това ще мислят. Нищо, че накрая може да се окаже, че до „народа“ или поне до голямата част от народа няма да достигне и лев. Важни са голямата картина и политическите послания.

За това се наложи депутатския и партиен ентусиазъм да бъде временно охладен от директора на Генерална дирекция Енергетика Клаус Дитер Борхард, който сметна за нужно да предупреди, че предвидените изменения могат да доведат до „непредвидени“ последствия в няколко насоки:

Първо, да застрашат развитието на възникващия свободен пазар на природен газ у нас и конкуренцията, с която Булгаргаз се сдоби в последната година. Ретроактивността компрометира основен правен и търговски принцип – конкуренцията се случва при реални и предвидими условия за всички участници, тъй наречена правна предсказуемост и правна сигурност.

Да припомня, че в значителен период от време, някои „избрани“ участници на пазара се въздържаха от покупки на свободния пазар, въпреки че цените бяха много под регулираната цена. В някои случаи, в търговете за доставка, бяха използвани уникални за Европарепери- регулираната цена, определена от КЕВР с дисконт.

Това българско нововъведение в световната практика вероятно е най-яркия показател за откъснатостта и изолацията на българския газов пазар, за липсата на пълноценна либерализация и конкуренция. Тази формула – регулирана цена минус – бе използвана не само от Булгаргаз, но и от други търговци и купувачи. Още се ползва.

Както става известно, най-вероятнонякои индустриални потребители са получили „вътрешна“ информация за водените преговори между Булгаргаз и Газекспорт и за предстоящото значително намаление, поради което са се въздържали от покупка от свободния пазар. Тази информация не е била публично споделена от ръководството на държавната газова компания, нещо повече, в нито един момент след като са подали искането си към Газекспорт за ревизия на цена и ценова формула, ръководството на компания не е отразило този момент в търговете за покупка на газ или в официална информация, като предупреди че обмисля ретроактивно връщане са пари.

При това положение, конкурентите на Булгаргаз и Газпром у нас са поставени в неравностойно положение, тъй като дадените от тях ценови оферти са на база регулирана цена минус, но при ретроактивна промяна на цената, ще бъдат поставени в реалната хипотеза да трябва да връщат пари, ако клиентите им предявят искове. И за да не ги връщат, ще трябва да заведат дела срещу Булгаргаз или българската държава, за манипулиран пазар и непозволена държавна намеса. И това далеч не е най-лошият вариант за развитието на ситуацията.

Имам клиенти, които се ориентират към тази възможност, защото тази ретроактивност ще се отрази върху финансовите резултати, дивиденти ще трябва да се връщат, данъци ще трябва да се искат обратно от държавата и т.н. Мениджментът носи отговорност за защитата на интересите на компаниите и срещу искове на крайни потребители, които няма да бъдат компенсирани.

Второ, в последния вариант, гласуван от Комисията по енергетиката, се пренебрегват съветите на Европейската комисия, и отново има вариант, в който част от върнатите пари отиват за покриване на разлики в цените на природния газ за балансиране, като се вменява на КЕВР задължение да вземе решение с ретроактивно действие.  Ударът отново ще се поеме от търговците, тъй като дисбалансите са функция на желания на крайния потребител и при всички случаи няма логика върнатите от Газекспортпари изобщо да отиват в Булгартрансгаз. Прави силно впечатление, че БТГ вместо да защитава правата на търговците които участват и търгуват на газовата борса, която се оперира от компанията, предпочита да вземе „своето“ от „лесните“ пари. А това че борсата извън количествата по програмата за освобождаване на количества ще бъде силно ударена, няма значение.

Трябва ясно да се подчертае, при този начин на избирателно и ограничено връщане на пари през следващите месеци, газовата ни борса ще бъде манипулирана от цените на Газпром-Булгаргаз, намалени с ретроактивнитедисконти, макар че двата процеса не трябва да имат нищо общо един с друг. Няма никаква сигурност, че и в бъдеще на двете компании – на българския и руския газов търговец – няма да им хрумне да правят дъмпинг през ретроактивност, ако видят че губят позиции при свободна конкуренция. Дъмпинг с помощта на държавата.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Така на българския газов пазар ще има едни правила за Булгаргаз и Газпром, и други за всички останали.

В писмото на шефа на генералната дирекция Енергетика се казва дословно, че Мрежовия Кодекс за балансиране на газопреносните системи (NC BAL)„несъдържаразпоредбизапоследващо(ex-post)коригираненадневнататаксазадисбаланс”.Кое не е ясно в текста на писмотона ЕК до депутатите, а именно че логиката и целта на този Мрежови кодекс е да подпомага клиентите на БТГ, които ползват преносната мрежа, да управляват рисковете и възможностите по рентабилен за тях начин, като избягват рисковете от „прекомерната финансова експозиция…. към ежедневните такси за дисбаланс“?На български език означава, че Булгартрансгаз не може да прехвърля през игрите с таксите за балансиране, рисковете от своето управление на дисбалансите върху потребителите. Само сляп човек може да си мисли, че с този изричен текст от писмото на Борхард, с ясните и точни разпоредби на европейското законодателство и на Мрежовия кодекс, засегнатите страни няма да осъдят България в европейски съд. Смятайте, че Европейската комисия е вече сезирана? Или депутатитеудобно забравят, че над тях стои европейското право, Европейската комисияи Европейския съд и че вече България е осъдена да плати глоба от 77 милиона евро.

В допълнение към правния хаос и несигурност, трябва да се отчетат и валутните курсови разлики, които ретроактивните мерки ще породят като проблем при счетоводното оформяне и финансовите резултати.

Но да се върнем към „нашите овни“. От текста публикуван на страницата на Народното събрание, става ясно, че депутатите ограничават връщането само до определен кръг от потребители на природен газ. От правна гледна точка това е дискриминация, нищо че е оформена през закон. Което пък означава, че от общата сума от 150 милиона лева, като се калкулират про рата надвзетите суми от тези две групи потребители  /които сумарно отговарят за под 50 процента от потреблението, и като прибавим и директно присъедините клиенти, в частта в която са купували по регулирана цена, пак не стигат до обемите на внесения газ от Газпром. При това забележете Газпром връща пари за целия обем, без значение кому е продаван този газ!? .

Допълнително усложнение предизвикват и новите регулации, от 1 януари т.г. които ограничиха обхвата на задълженията на обществения доставчик до дистрибуторските компании и топлофикационните дружества. От тогава действа и задължението на Булгаргаз по програмата за задължително освобождаване на количества природен газ (GRP)и продажба през борсата по регулирана цена, които се предлагат с предимство на клиенти на Булгаргаз и закупените количества се смятат за изпълнение по съществуващите договори, в частта „вземи или плати“.

Ето и моите предложения, за да не бъда обвинен че в епицентъра на кризата съм деструктивен:

1. Тези 150 милиона лева да не се връщат, а да се отчетат като допълнителен финансов приход, съответно печалба и се платят нужните данъци. Криза е, бюджетът има нужда от постъпления. Освен това е единствения начин за равно третиране на всички клиенти на Булгаргаз. Всички клиенти на компанията се интересуват от сметките занапред, тоест да получават устойчиво ниски, и най-вече конкурентни цени. И топлофикациите и разпределителните дружества, така или иначе, ще трябва да намалят цените и то значително. Ако компанията използва тези пари за да инвестира в оптимизация на дейността си, за разширяване на присъствието си в региона, за укрепване на конкурентноспособността си, това ще бъде и от полза за държавата като собственик, и на клиентите. Защото е ясно още от сега до две три години пазарът ще се свие за компанията, ще паднат и приходите, да не говорим печалбите и е време за преструктуриране на дейността извън ролята на обществен доставчик и социален буфер. Това е уникално време и последен шанс за Булгаргаз.
2. От гледна точка на клиентите и държавата като собственик също е оправдано. Преди повече от 10 години, когато цените на суровия петрол скочиха над 140 долара за барел през 2008 година и се задържаха около и над 120 долара на барел до 2012 година, съответно цените на природния газ над 400, дори 500 щ.д. за хиляда кубически метра, регулаторът, под натиска на правителството, принуди Булгаргаз да продава под себестойност, защото потребителите просто нямаше да могат да поемат ценовия шок. Компанията бе използвана като социален буфер, заради което понесе огромни щети. Въпреки, че тогава беше постигнат и максимумът от местно производство, близо 15 процента от потреблението, което позволи да се омекоти ефекта, все пак, Булгаргаз регистрира огромни загуби в редица години след 2008 година, като загубите за 2009 година бяха в порядъка на 60-70 милиона лева, след това през 2010 година също бяха около 40 милиона лева и така се натрупаха над 150 милиона лева за всички тези години, в които компанията пое цялата сметка по социалния буфер. Част от щетата беше споделена с БЕХ, която постоянно купуваше дългове към Булгаргаз, но през 2011 година компанията беше принудена да прибегне до отписванена загубите през намаляване на капитала на дружеството с 65 милиона лева от 394 на 329 милиона лева. Ако тези 150 милиона лева се разпределят между Булгаргаз и БЕХ и други пострадали от социалните инжекции през годините и се обясни, обществото ще приеме.
3. Да се премахне изобщо фигурата на обществения доставчик и защитени потребители, като архаизъм. Има енергийни помощи и през тях трябва да се подпомагат едни или други потребители. Конкуренцията на пазара на природен газ е толкова силна, че и в момента и в бъдеще ще има достатъчно по-евтин газ от газпромовския. Регулираната цена в този смисъл често се оказва над пазарната, в този смисъл чрез нея се защитава по-скоро дела на Газпром, а се наказват „защитените“ потребители. И разпределителните дружества и топлофикациите трябва да бъдат оставени да изберат най-оптималната възможност за доставка както от нашата газова борса, така и отвън..
4. Булгаргаз, така и Газекспорттрябва да бъдат принудени да си продават природния газ, като се конкурират на газовата борса. Там има всякакви продукти, все още няма фючърси и форвардни договори, но е въпрос на време. С развитието на борсата, увеличената ликвидност, диверсифицирани източници и конкуренцията, българските потребители ще получават много по-голяма сигурност и изгодни цени/условия, отколкото тези дългосрочни фиксирани договори с един участник. Така ще се освободим и от специфичните щети на договорите с Газпром, няма да имаме нужда те да бъдат договаряни с участието на българските политици и да бъдат предмет на изнудване и корупция.

Няма нужда от чакане, в момента и в обозрима перспектива, като страна вносител, имаме нужда от конкуренция както при транзита, така и при доставките на природен газ и най-вече това да не се решава от политиците, а от пазара.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940