Regnum.ru: Руската дипломация: епидемия от безсилие, разрушения и предателства

Със съкращения

На 2 април заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков заяви, че страната (по-точно сегашната й властова система) не си поставя цел да спечели идеологическата борба на САЩ в постсъветското пространство. Символичното е, че това изявление беше направено точно по случай 150-годишнината на човек, при когото руската външна и даже вътрешна политика имаше максимална идеологическа насоченост.

Не по-малко символичен е съвременният фон на речта на г-н Рябков. В дните на пандемията идеологическите основи на различните държави остават на заден план, понякога директно отхвърляни или интерпретирани по най-причудливия начин. В Европа „последната диктатура“ в региона, Беларус, избра най-либералното, дори либертарианско отношение към уханската болест, заедно със Швеция.В световните оазиси на свободолюбието и правата на човека се установява, че истинската диктатура е от кибер-военен характер. След гасенето на пожара, идейните и мирогледни търсения и решения ще бъдат изключително важни за изчистването на пепелта и възстановяването на къщата. Сега мислят за тях, като за перспектива. Но по някаква причина високопоставения дипломат реши, препъвайки се в пожарните маркучи, да информира за всеки случай града и света, за липсата на идеологическа дързост и амбиция в неговия отдел и държавата като цяло.

Картината е тъжна и както вече казахме, да обвиняваме само и единствено външно министерство едва ли е уместно. То не толкова формира и създава, колкото оформя външната политика. Въпреки това има съществени „но“-та.

Първо, много зависи от оформлението, включително неговия стил.

Второ, всеки външен министър има коридор от възможности, който позволява да се наклони ту в еднатату в другата посока.

Трето, сериозната политическа тежест на министерския пост може дори да премести стените и тавана в съществуващия коридор, повишавайки капитализацията не само на неговата посока, но и на цялата държава. Ако вземем футболната аналогия, той наподобява звезден играч, който е в състояние, ако не да изведе средния клуб или национален отбор до световно ниво, то поне в отделен сегмент, да подобри значително резултатите.

Например Евгений Максимович Примаков беше такава звезда в тежка категория у нас. Далеч не най-еднозначната фигура в нашата история, човек от политическата генеалогия на Андропов-Горбачов, отбелязал се с много съмнителни дела и фрази – например, малко преди смъртта си, той призова за ненамеса в украинските събития.Можете да го характеризирате като човек, който е влизал в световни управленчески салони и е бил в близки отношения с Кисинджър и Ко. Да, наистина. Но именно поради личния статус на Евгений Максимович като равнопоставен спрямо Кисинджър и Ко руската външна политика придоби още една тежест, след като той замени Козирев, натоварен със същите дела. Това положение се запази и при краткото премиерство на Примаков.

Винаги сме имали уязвими места и периоди на слабост в нашата дипломация. Имаше достатъчно провали в съветско време. Не може да не си припомним прекомерният ентусиазъм за идеята за „сближаване“ и дългосрочно помирение със Запада въз основа на Хелзинкското споразумение от 1975 г., прекомерната надежда за „разумните западни политици“ като противотежест на „милитаристките реакционери“. Без преувеличение великият Андрей Андреевич Громико освен всичко друго изигра важна роля и за издигането на власт на Горбачов. След това, според някои свидетелства, той е променил отношението си към своя номиниран към по-лошо, но практически не го е показал външно. В последното си интервю, пълната версия на което наскоро беше публикувана от Асоциацията за външнополитически изследвания на негово име, Андрей Андреевич говори изключително хвалебствено за Михаил Сергеевич, за неговите изявления и като цяло мъдра международна линия.

Преди революцията имаше още повече слабости и провали – между другото, предреволюционният период  е по-дълъг от съветския. Руската дипломация живееше от Берлинския конгрес до босненската криза и имаше достатъчно критици не само извън външното министерство, но и вътре в него. Политиките, провеждани от министерството, се обсъждаха и осъждаха в тясна връзка с нравите, които преобладаваха в стените му. Можете да се обърнете например към съчиненията и есетата на консервативния дипломат Юрий Карцов.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Ако говорим за външната обществена критика, то един доста типичен пример (и със сигурност типичен за дясната страна на обществото) се вижда от статията на изключителния националистически публицист Михаил Меншиков, «Почти иностранное ведомство» – Почти чуждестранно ведомство..След като  е изброил десетки, дори стотици чужди имена в регистъра на дипломатическата служба, Михаил Осипович с горчивина разсъждава:

„За съжаление тук наистина руските хора отдавна са изхабени откъм държавност, а самата държавност се е охладила в националното си чувство. След безкрайното управление на Министерството на външните работи на Неселроде всички видове чужденци са се вкоренили там. Именно тогава международния космополитизъм е станал безличен, обезцветявайки всички таланти, чийто цялостен разум е да прилича на руснаците възможно най-малко, а на французите или британците колкото е възможно повече.

Както знаете, посолствата в чужбина се ползват с екстериториални права. Домът на посланика се счита за територия на страната, която той представлява. Това основно изискване на международното право произтича от дълбокото осъзнаване на неразделимостта на дипломацията от нейното отечество.Не само страната, изпращаща посолството, но и страната, която го приема, важно е представителството да е наистина национално. Но какъв е смисълът, ако в екстериториалния дворец на руското посолство под руския флаг ще седне безразличен към Русия германец или безразличен италианец, холандец, румънец или грък? Защо тези почтени хора сами по себе си се смятат за най-способните да представляват Русия?
Дори и да не предадат съзнателно Русия, незабележимата студенина към нейното съществуване, способността да я разглежда като наемодател, със сигурност ще донесе на дипломатическата служба равнодушието, с което нашите представители в чужбина блестят толкова много. “

В заключение – малка илюстрация към нашия текст, свеж като изказване на г-н Рябков. Всички помним ситуацията преди четири години. След това в писмото за помирение от Р. Т. Ердоган по отношение на нашия самолет, свален през ноември 2015 г., използваната турска дума, означаваща нещо като „всичко може да се случи“, беше преведена като извинение.

Гореща дискусия, независимо дали Ердоган се извини или не, завърши в нищото. Но въпреки това, това бе проява на хитрост от руската страна, унизителна за самата Русия, но теоретично би могла да бъде оправдана от oстра геополитическа нужда.

Сега обаче имаме казус, за който трудно могат да се намерят ясни и разумни обяснения. Ръководителите на Русия и Съединените щати направиха съвместно изявление относно срещата на нашите и американски войници на Елба. Изявлението, според случая, е тържествено и взаимно уважително. Въпреки това в неговия текст, публикуван на Kremlin.ru, можете да видите фразата: „Това събитие беше предвестник на решителното поражение на нацисткия режим“. Тоест, оказва се, че решителното поражение е станало някъде в началото на април-май. Това противоречи дори на най-смелите западни версии, според които повратната точка във войната настъпва или след десанта на съюзниците в Нормандия, или след провала на германското настъпление в Ардените (което се провали поради нашето настъпление в Полша, стартирано по искане на „западни партньори“ по рано от предвидения срок, но изглежда тази информация вече е излишна.

Изненадата се засилва, когато погледнете текста на изявлението в американската версия. Там алтернативната историческа фраза е следната: „This event heralded the decisive defeat of the Nazi regime». Преведено – „това събитие предизвести решителното поражение на нацисткия режим“. Тоест – стана символ, важно е от символична, а неотвоенно-стратегическа гледна точка. Неутрален и коректен исторически обрат.

Помислете затова: или сме изправени пред краен непрофесионализъм на чиновниците, превели текста, или на тяхното желание, буквално на нивото на инстинктите и машинните реакции, да хвалим отвъд морските сили в ущърб на собствените си.

Първият е за съжаление, но вторият е много тъжен, защото предизвестява за твърде много неща.

Коментар на АА

Този текст, преразказ и коментар на една слабо забелязана, но важна реч на заместник външния министър на Русия Сергей Рябков, е свидетелство за нарастващото недоволство в страната от неспособността на руската дипломация да покрие щетите от действията на Кремъл. Като се започне от анексия на Крим и неспособността да постигне отмяна на санкциите, до кризата с ОПЕК и сривът на приходите от нефт и газ.

Факт е, че руската дипломация и лично Лавров, преди анексията на Крим уверяваха Путин, че Западът, макар и трудно, със скърцане, но накрая ще се принуди да приеме анексията на Крим като свършен факт, така както го направи след инвазията в Грузия. Но до ден днешен няма и помен от готовност за отмяна на санкции. А Русия тепърва ще затъва в най-дълбоката криза след 1990 година, при всички случаи най-дълбоката по време на 20-годишното управление на Владимир Путин.

Моделът на управление фаворизира близките до Путин, но оставя много от клановете около Кремъл в неизгодна позиция, включително и бивши негови близки и съюзници. Всички те станаха олигарси и за да поддържат сферите си на влияние и богатство им трябват постоянни инжекции с публични средства. А средствата в държавния бюджет не достигат. И трябва да се правят избори при удовлетворяването на интереси. И групата на недоволните постоянно превишава групата на удовлетворените.

Лавров и дипломатическата служба получиха значителни критики и по отношение неспособността на МИД да конвертира руската помощ за западни страни в отмяна на санкции.

Макар и да нямапряко отношение към драмата около съкращаването на обемите на добива, МИД също е винен за неуспеха от групата на Сечин. Именно главата на Роснефт убеди Путин, че не е изгодно да се приемат „малките“ съкращения от началото на месец март от 300 хиляди барела на ден. Днес Русия е принудена да приеме съкращение от 1,5 милиона барела на ден. И Сечин обвинява МИД и Лавров, а не себе си.

За това в изказването на Рябков може да се проследи отчетлив призив за връщане към сътрудничество със САЩ и изоставяне на заден план на идеологическото противоборство със Запада. Поне на ниво призиви и намерения нещата са ясни, въпросът е че силовиците олигарси трудно ще го допуснат след като САЩ се решиха да таргетират Роснефт и Сечин като фокус на санкции.

* https://regnum.ru/news/polit/2931352.html

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940