Вероятността от предсрочни избори нараства

Изявлението на Бойко Борисов пред актива на ГЕРБ ясно показа – лидерът е силно засегнат. Зад емоционалните изблици и привидната самоувереност проличава дълбока несигурност и нарастваща паника. Той каза няколко верни неща, но, както обикновено, ги вплете в драматургичен сценарий, целящ да му спечели време, да прехвърли вината върху другите – най-вече върху ПП–ДБ – и да си запази отворени всички възможности за следваща маневра.

Показателно е, че нито една критична дума не бе насочена към Делян Пеевски – напротив, Борисов го „поздрави“ за победата. Това мълчание казва повече от всички негови оправдания.

Сцената напомняше на „час на класния“ – лидерът се кара на своите, обвинява всички за всичко, но не и себе си.

Първо. Борисов заяви, че ГЕРБ „ще загуби най-много, ако остане в това правителство“. Формално това не е новост, но контекстът е показателен – той на практика подготвя почвата за излизане от коалицията. След като повтори, че „няма да я счупи“, стана ясно, че вече търси начин да я напусне без да изглежда виновен. Това раздвоение между думите и намеренията е типично за него в моменти на политическа слабост.

Второ. Рефренът „ако аз бях премиер, тези безобразия нямаше да станат“ е класически симптом на накърнено его и загуба на контрол. Защитата на Даниел Митов – посочен като „лице“ на ГЕРБ във властта – всъщност бе признание, че министърът е само фасада на чужди интереси. Борисов на практика потвърди това, което мнозина вече виждат: че Министерството на вътрешните работи не се управлява от политическото ръководство, а от „професионалистите“ – удобен евфемизъм за Делян Пеевски.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Трето. Нападките срещу БСП не бяха случайни. Борисов ясно показа раздразнение от факта, че Пеевски е подкрепил социалистите и че техните министри работят в синхрон с него. „Препоръката“ към министър-председателя Желязков „да не се съобразява с Пеевски“ беше театрален жест за публиката. В действителност Борисов знае, че Желязков няма да хвърли оставка, защото министрите на БСП не му се подчиняват докато се ползват със закрилата на Пеевски.

Четвърто. Когато Борисов говори за това, че „младите“ трябва да управляват, той всъщност визира не ново поколение политици, а „младия“ Пеевски – човекът, който постепенно измества Борисов от ролята му на посредник между власт, пари и влияние. Борисов отлично съзнава, че без него ГЕРБ губи идентичност и смисъл. Но в същото време усеща, че сам се е поставил в капана на зависимостите си.

Общото впечатление от изявлението е смес от разочарование и нарочен демонстративен „характер“ – опит да се покаже лидерство пред избирателите на ГЕРБ, докато реално партията се плъзга към вътрешен разпад. Жестът с поръчания „одит на структурите“ – „да видим какво е останало от ГЕРБ след като Пеевски ни изяде“ – е логичен пиар ход, но няма да произведе резултат. Дори и данните да сочат катастрофа, Борисов няма да си го признае.

Истината е, че Борисов пропусна времето за реакция за да спаси партията си. Днес вече е в положението на хората на Доган – зависим от онези, които до вчера зависеха от него. И както изглежда, единственото, което му остава, е да чака неизбежното – предсрочните избори.

Не случайно Пеевски побърза да хвърли „спасителен пояс“ и да заяви, че е готов да участва формално във властта. Това е смъртоносна хватка за Борисов.

Илиян Василев