BGR.NEWS-FRONT.INFO: Защо му са на НАТО слабите държави? Клинична русофобия

(Дез)информация/Анализи

За Европа в дадения етап от развитието й е характерна ситуацията, при която по-богатите и «прогресивни» страни в името на обществената солидарност дърпат икономиката на другите, по-малко развитите страни. Така поне твърдят в ЕС и в НАТО.

Но ако ЕС представлява организация, създадена уж за взаимопомощ и взаиморазвитие, в това число на слабите страни, то НАТО е военно-политически блок, създаден за защита от заплахи, а наличието на слаби звена в него е недопустимо — елементарна логика. Тук оставяме настрана мислите около: доколко този военен блок е за защита и доколко за нападение и пр.

ЕК е принуден да издърпва слабите страни, да, това са икономически загуби, но за НАТО наличието на слаби звена създава проблеми за по-силните във военно отношение страни и намалява общата мощ на алианса.

Такива страни не носят реална полза, разсъждавайки от гледна точка на НАТО (прагматична гледна точка).

Нека да видим кои са слабите звена в алианса. Първата група са православните страни от Балканите — Северна Македония и Черна гора. Над 74 % от черногорците са православни. За братята македонци е ясно.

И двете страни са малки и бедни, ограничени във финансите. Съответно — във военно отношение са твърде слаби. Например, армията на Северна Македония е около 8 000 човека, но дори този брой страната не е в състояние да издържа самостоятелно.

Но не това е главното в случая. Това са славянски страни, населението им е настроено дружелюбно към Русия.

Другата група — това са страните от Балтика.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Също микроскопични армии със съответните военни разходи. Те съществуват за сметка на финансовата подкрепа на НАТО и ЕС, затова непрекъснато тръбят за «руска заплаха», от която те «пазели» Европа.

Всъщост, парадоксът тук е, че НЕ те са в защита на Европа, а европейски батальони от НАТО «защитават» самите тях.

Но главното е друго — във всяка от тези страни руското население е около 30 %.

Т.е. възниква такъв въпрос: на коя страна ще се окаже при дадена ситуация руското население — всеки трети от жителите на тези страни?

Същото важи за Сърбия и за България — там над 87 % от населението симпатизира на Русия.

След всичко гореописано се натрапва следният извод: приемането на тези страни в НАТО си е клинична форма на русофобия. Тя процъфтява както в ЕС, така и в НАТО.

Целта е само една: всички гореизброени страни да бъдат измъкнати от влиянието на Русия.

На този етап са измъкнали, обаче, само управляващите в тези страни, т.е. подобна маневра на действие довежда до диаметрално противоположен от замисления резултат.

Русофобията не може да се скрие.

Само припомням, че по-рано съобщихме, че в Белград, по време на заседанието на Скупщината, депутатът Зоран Живкович започна да обижда руските военни медици за помощта им в борбата с пандемията, която, според него, се провеждала неправилно.

Министърът на отбраната на Сърбия Александър Вулин бързо го постави на мястото му, заявявайки, че сега цялата страна ще знае, че Живкович ненавижда Русия и дори не осъзнава какво говори.

И втори извод: русофобията не се прощава. А когато срещу теб се изправя цял един народ, по-добре сам да скочиш от балкона.

Коментар на АА

Тази статия е много показателна и в контекста на „скочилите от балкона“ тази седмица руски медици, несъгласни с политиката на централните власти. Разбира се, „доброволно“, и разбира се под „тежестта на угризения на съвестта“, тъй като са обезпокоили със съмнения единствено правилната линия на Партията и на Кремъл, критиката на които била равнозначна на русофобия.

В същност всички внушения са стари и взаимно противоречащи си – поне в смисъл, че ако твърденията са верни, то не би трябвало членството на тези страни в НАТО да бъде кахър на Москва. От една страна, се твърде че, НАТО приема страни, които поради изостаналостта си са пасив, т.е. не усилват, а отслабват тези съюзи, тоест при равни други условия го отслабват – което е от полза на Русия, а от друга сами се успокояват че навсякъде са или славянски страни /каквото и това да означава/ – като Черна гора и Северна Македония или в тях живеят много етнически руснаци, които са спорно лоялни към местните власти и дружелюбни народи към Русия.

В същност както показват събитията в Луганск и Донбас, това на което разчиташе Москва, че етнически руснаци ще се вдигнат и водят сами войната с Украйна не се получи. За това се наложи от Русия да се внасят „доброволци“ и да се вкарват в бой редовни части на руската армия. Което говори, че е малко вероятно лоялността на етническите руснаци  в прибалтийските райони или Украйна, или дори Беларус, към Кремъл да надделее в конфликт., най-малкото защото те защитават по-висок жизнен стандарт, спрямо този в Русия.

Водещата логика за съществуването на НАТО е, че именно защото фронтовите държави като балтийските и източноевропейските държави поемат върху себе си защита на целия съюз, държавите вътре в него – в централна и западна Европа, които инвестират в колективна отбрана, могат на практика да не поддържат значителни армии и на практика да изключат опасността от нападение от съсед. За това основните разходи по отбраната и отразяването на заплахата минават през Източна Европа. Отсъствието на колективна система за сигурност, щеше да принуди всяка една от тези държави да разходва значително по-големи средства за отбрана – и то в много пъти, при по-ниска ефективност и гаранции за сигурността.

* https://bgr.news-front.info/2020/05/01/zashho-mu-sa-na-nato-slabite-drzhavi-klinichna-rusofobiya/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940