Алтернативи & Анализи: Мерките срещу складовете на Лукойл България – поредния кризисен пиар

Вече на всички е ясно, че ако има някой неизменно присъстващ от години във всеки скандал и е неразривно свързан с Лукойл, то това е премиерът Борисов. Стотиците милиони и милиарди пропуснати постъпления в бюджета на страната, изнесени през трансферно ценообразуване и оптимизация на финансови и счетоводни схеми в рафинерията, през години, със сигурност са станали по негово време и с негово знания. Дали се е облагодетелствал е въпрос твърде академичен.

Темата как държавата много иска да постави под контрол Лукойл, било рафинерията било търговеца Лукойл-България, и все не успява, стана досаден рефрен, на който почти никой не обръща внимание. В известен смисъл премиерът е тефлонов, каквото и да говорят, той се измъква иси има отговор работя по 24 часа, спасявам ви, живея като куче и т.н., какво ме занимавате с подобно дребнотемие?

Хазната е в особено трудно положение в средата на коронакризата и в началото на безпрецедентна рецесия. Хората закъсаха с приходите и станаха много чувствителни към арогантни държавни схеми за източване на пари от потребителите през по-високи цени на горивата, въпреки рекордните сривове в цената на суровия нефт.  Разликите между 1,45 и 1,91 в една страна няма как да се обяснят, освен с покровителство от страна на правителството на големите.

Както многократно сме доказвали близо милиард лева изтичат в полза на частни схеми и интереси, всяка година. И това не е всичко, а само върхът на айсберг.

Борисов разбира че трябва да направи нещо в порядъка на кризисен пиар.

Подопечната му Комисия за защита на конкуренцията, чийто председател се гордее с два портрета на премиера в кабинета си, пусна поредния епизод от досадния филм „разследваме картел“. И на децата е ясно, че след като умишлено блокираха предишното разследване, с налични доказателства, вероятността този път да съберат нови или изобщо да предприемат нещо значимо е нулева, дори отрицателна.

И тъй като никой не вярва на КЗК, а в същото време се опасяват, че при доказана неспособност на местния анти-тръстов орган има вероятноставгиевите обори да бъдат изнесени на ниво Генерална Дирекция Конкуренция, а там нещата имат почти предизвестен негативен край за цялата власт, се опитват да направят пунтамара и по линия на складовете.

В идеята да се обособят складовете има логика, защото с един масраф и един пари Лукойл България държи пряко или косвено над 80 процента от капацитетите на данъчните складове. А там нещата са ясни, ако играеш в „отбора“ и не подбиваш цените на бензиноколонките получаваш ниски такси в акцизните складове. Иначе плащаш по високата тарифа. Опростявам нарочно схемата, но по съществото си тя е такава, защото няма начин да минеш без акцизен склад.

За да се застрахова срещу критика и недоволството на потребители Борисов прави тази маневра като в абсолютно несвързан закон вкарва изменения, касаещи акцизните складове, като много добре знае че накрая няма да минат, ще провокират шум и отклонят внимание. В поправките има преднамерено поставени бъгове, така че да създадат видимост, но не и да постигнат резултат и да бъдат одобрени.

Има и друг прочит на ситуацията, Борисов демонстрира, че след като неговия приятел Валентин Златев не е начело на Лукойл България, уговорките вече не важат.

И логично Лукойл България заплаши че ще спре работа, ако тя спре работа, рафинерията не може да си пласира продукцията. Този ход трябва да се очаква винаги, когато което да е българско правителство тръгне да играе „твърдо“ и изглежда кесаря иска да си вземе кесаревото. 

И пак съвършено по сценарий Лукойл внушава, че ще спре работа и рафинерията, след това пак типично обясни, че е най-големия данъкоплатец, но не уточнява, че това е заради данък добавена стойност, който няма нищо общо нито с търговеца, нито с рафинерията – плаща се от потребители на държавата. Това което зависи от Лукойл – данък печалба, при рафинерията, го няма от много години.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




Ако вие с вашата фирма в продължение на повече от десет години произвеждате само загуби ще настъпят две неминуеми събития – първо НАП ще ви посети няколко пъти, за да провери дали не прилагате счетоводни трикове или трансферно ценообразуване, с което влияете върху финансовия резултат. Причината да им минават номерата у нас е че компанията не е пряко свързана с борсите, а всичко минава през майките в Холандия и Москва.

Тези загуби в продължение на десет години, при равнището, на което се обявяват, вече няколко пъти доведоха до тотална декапитализация на компанията. Покрай загубите на рафинерията растат и задълженията към майките. Това е хеджа на Лукойл срещу евентуални по-радикални действия от наша страна, по подобие на румънските. Дори по едно време нещата станаха драматични, през 2012 година, когато капитализацията падна под акционерния капитал. Тогава спешно наляха 450 милиона лева.

През 2015 година пак се натрупахавземания на компанията майка Лукойл Европа Холдинг, в размер на 900 милиона евро от рафинерията, които бяха апортирани  в капитала на българското дружество, за да попълни поредната зейнала дупка в капитала. Тази схема продължава и до ден днешен. Това позволява ползите да се изнасят, след което с част от тях се рекапитализира дружеството и така бюджетът остава без лев данък печалба. Докато българските потребители са лишени от ниски цени на горивата преди акциз.

И сега ни предлагат поредната сценка от тази омръзнала ни пиеса, когато уж загриженото правителство тръгва да взема храбри мерки, с разследване на картел, с изисквания за измервателни уреди, които взеха живота на един предишен шеф на ГУ „Митници“, който уж от името на същата държава се беше опитал да вземе „нейното“, но когато стана напечено го оставиха сам срещу цялата местна и вносна кохорта.

Очаквайте повече режисирани за медиите сценки от страна на Борисов и ГЕРБ и още по-видима съпротива на Лукойл. Това се изисква от задачата да се представи пред обществото видимост на противопоставяне.

Тези дни от Лукойл ще продължат да обясняват, че тъй като потреблението е спаднало ако ги принудят да харчат пари за обособени данъчни складове, ще трябва да съкратят работници. След което ще влезе в употреба ключовото изречение на профсъюзното ръководство, което е обилно стимулирано за бъде налице именно в подобни моменти, че няма да мълчат и за да спасят рафинерията ще протестират в София. Именно тук някъде Борисов ще се появи като „държавник“ и ще каже на Горанов – вие там се разберете. ,но ние не можем да губим пари. И всичко ще приключи – без измервателни уреди, без разделени складове и т.н.

А нещата не са сложни – просто НАП и ГУ Митници трябва реално да бъдат оставени да си свършат работата и да разкрият схемите за източване на рафинерията и оптимизация на финансовите резултати при търговеца.

Заплахата за спиране на работата на търговеца и рафинерия на Лукойл е елементарен блъф. Лукойл е регистриран на международни борси и загубата от срив на акциите заради спиране на завод в Европа, един от трите, многократно ще надвишава разходите по съобразяване с интересите на българската държава. И тогава финансовите и борсови регулатори току виж се заинтересовали от особените практики в България.

Още по-лесно е решението с акцизните складове – като се сключат споразумение с Румъния и Гърция за възможност за ползване на техни акцизни складове и внос. Подобно споразумение по никакъв начин няма да ощети българския бюджет, напротив. Акцизът не се губи, нито ДДС. Да не говорим, ако се изравнят условията за откриване и ползване на акцизни складове спрямо капацитети и условията.

Има и още една причина в изменения в закона за извънредно положение да се вкарват подобни „експлозивни“ поправки. И тя е елементарна – да действат като „мюре“, като димна пушилка, за да се отклони вниманието от по-съществени моменти – като даването на права на министъра на здравеопазването да обявява сам, без Народно събрание  и президент, извънредна пандемична ситуация,  да прави поръчки без ЗОП, да ограничава права и свободи извън конституционните рамки и т.н.

В цялата тази какофония едни хора обаче направиха грешна стъпка и се осветиха. Българската петролна и газова ситуация, в която членуват и известни международни компании, които би трябвало да ги е грижа репутацията им. Малка част от тях имат отношение към предлаганите промени при обособяването на складовете на Лукойл България и със съгласието си организацията да се използва за защита на монополиста на складове, което излизат далеч то сферата на търговията на горива. Така дават несъмнено доказателство за съгласувателни практики, които трудно можем да вместим в рамките на законите, които защитават конкуренцията.

Случващото се напълно попада в класиката „пошумяха, погърмяха и отминаха“. Остават само на фона на „бурята“ в чаша вода и заглавията около Лукойл, правата по извънредното положение да бъдат тихомълком гласувани за случаите на извънредна пандемична ситуация, да остане достъпа до данните от мобилните оператори, да може да се ограничават правото на придвижване, събиране, протести, да се злоупотребява с критериите за „извънредност“, пример за което са 100 души заразени за ден !?.

Утре могат да поискат да проведат и избори в условията на извънредната им демокрация.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *