Iz.ru: Ден на радиото: изобретението на инженер Попов

(Дез)информация/Анализи

Със съкращения

Преди 125 години, на 7 май 1895 г., руският инженер Александър Попов демонстрира устройството, което е създадено за комуникация от разстояние. Това изобретение се превърна в едно от най-великите в историята на науката и технологиите – в крайна сметка именно то стана предвестник на съвременното информационно общество, правейки за първи път възможно свръхбързо предаване на новини. „Известия“ припомня съдбата на инженер Попов и неговото изобретение.

Руски приоритет

Какво се случи на този ден – 27 април според стария стил, 7 май според новия? Това беше на пръв поглед чисто научен въпрос. На среща на Физическия отдел на Руското физикохимично дружество в Санкт Петербург 35-годишният физик Александър Степанович Попов демонстрира работата на чудотворното си устройство – светкавичен детектор. Той го показа по време на лекция „За връзката на металните прахове с електрическите вибрации“.

Това е било устройство, проектирано от Попов „да показва бързи колебания в атмосферното електричество“, което може да бъде адаптирано за предаване на информация. Първият апарат на Попов засича излъчването на радиосигнали, изпращани от предавателя на разстояние до 60 м. Възможно е да се прехвърля позивният знак от една стая в друга. Попов е мечтаел за такова устройство от младостта си. Изучавайки електромагнитните вълни, той разбира, че е стигнал до своя протоприемник.

По това време малцина от почетните изследователи, събрани в залата на обществото, осъзнават мащаба на това откритие. Малко вероятно беше да си представят, че само за три десетилетия радиото ще замени вестника, театъра и концертните зали. Мислеха за нещо друго. За възможното приложение на откритието във военните дела, особено във ВМС.

Попов завърши посланието си със следните думи: „В заключение мога да изразя надеждата, че моето устройство с по-нататъшно подобрение може да бъде приложено за предаване на сигнали на разстояние, използвайки бързи електрически вибрации, веднага щом се намери източник на такива вибрации с достатъчно енергия.“ Учените му аплодираха – и от 1925 г. този славен ден се смята за рожден ден на радиото.

Попов, заедно със своите съмишленици (от които на първо място трябва да се спомене радиотехникът Пьотр Рибкин), непрекъснато са работили върху усъвършенстването на апаратурата си. И година по-късно той е първият в света, който предава съобщение с морзов код на разстояние 250 м, състоящо се от две думи – „Хенри Херц“. Така ученият е искал да отдаде почит на наскоро починалия немски колега, който доказва съществуването на електромагнитни вълни.

Попов или Маркони?

Първата област на приложение на тези изобретения е била в руският флот. Първо, с помощта на инструментите на Попов и Рибкин, са били уловявани приближаващите гръмотевични бурии – и то доста успешно. И през 1902 г. в Черно море Попов успява да установи радиокомуникации между крайбрежните служби, фаровете и корабите в крайбрежната зона от Одеса до Севастопол.

Попов не крие своето изобретение и дори публикува негово описание. И около година по-късно италианският изобретател маркиз Гуглиелмо Маркони подаде заявка за патент на много подобно устройство. Плагиатство или едновременно прозрение? В историята на науката често ги има и двете. Маркони е бил талантлив радиоинженер и важното е било, че е успявал да привлече меценати в своите експерименти.

Именно той през ноември 1897 г. построи и оборудва първата в света стационарна радиостанция – близо до британското крайбрежие, на остров Уайт в Ламанша. Разбира се, това също е голямо и грандиозно историческо събитие и постиженията на Маркони не могат да бъдат занижени. Но всъщност създаването на условия за изграждането на радиостанцията на остров Уайт е свързана с модернизацията на изобретението на Попов.

По време на Първата световна война са създадени техническите основи за първите излъчвания пред широка аудитория. Тази индустрия се е развила изненадващо бързо: до началото на 30-те години на миналия век са се било появи цяла плеяда радиопрофесионалисти, истински артисти в занаята.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Дайте ни радиото!

Първите радиопредавания у нас се излъчваха от лабораторията в Нижни Новгород през „незабравимата 1919 г.“. Редовното излъчване започва през лятото на 1921г. Година по-късно в Москва се появи радио кулата Шуков. Предавания са се излъчвали на разстояние до 10 хиляди км. Както вестниците съобщаваха, нашата Шаболовка е била по-мощна от Парижката Айфелова кула, която от 1906 г. е била домакин на радиостанции.

В началото на септември 1922 г. в Москва е даден първият радио концерт с участието на артисти от Болшой театър и най-добрите музиканти от консерваторията. На всички им станаха запомнящи се „дисциплиниращите“ думи на дикторите: „Внимание! Говорит Москва! “ На 7 ноември 1925 г. се провежда първият пряк радиорепортаж за празничния парад от Червения площад, отчитайки чуждестранна публика, на четири езика едновременно. В онези градове и села в страната, където радиото все още не беше пристигнало, бяха проведени митинги с банери „Дайте ни радиото! Той беше смятан за второто „съветско чудо“ след „крушката Илич“.

Спомниха си и за 7 май, за първия експеримент на Попов. Празникът е установен преди 95 години, когато в Съветския съюз гръмко честваха „30-годишнината на радиото“. Отказвайки се от стария свят, новото правителство никога не е отричало заслугите на Попов. В онези дни той с право се наричаше руски самород, прогресивен учен и велик изобретател. Радиоизлъчването е набирало скорост, започнало е да става  най-важният „колективен агитатор“ и просветител. От репродуктора хората са научавали за реформи и репресии, за победи и поражения, за началото на войни и големи строителни проекти.

В чест на радиото бяха именувани улици и села в Съветския съюз – и това не изненада никого. Факт е, че радиото помогна на съветското правителство да реши основните си задачи. Първо, радиото обедини страната в единен централизиран организъм. За целта просто беше необходим гласът на диктора, който звучеше „от Москва до самите покрайнини“. Второ, това беше най-ефективната образователна програма. Това беше радиото, което научи милиони хора на основите на руския литературен език. „Театър пред микрофона“ учеше нашите дядовци и баби на руския литературен език. Трето, това е пропаганда. Във всеки смисъл на тази компрометирана, но необходимо понятие.

От съветското информационно бюро

Уличните високоговорители са се превърнали в символ на времето. Всички големи проекти на съветското правителство едва ли биха били възможни без тези черни плочи. Оттам се чуваха началствени директиви и симфонична музика. Пропаганда, съчетана с просветление. Така беше отгледано предвоенното поколение – може би най-„радиалното“ в нашата история. Генерацията на предните линии.

Какъв беше гласът на Юри Левитан и Олга Висоцка за страната? А за обсадения Ленинград – гласовете на Михаил Меланед и Олга Бергхолц? Как ги очакваха, как ги слушаха … Ако не беше този глас на приятел от репродуктора, съдбата на стотици хиляди ленинградци щеше да бъде още по-лоша. Радиото в онези години спаси живота, накара те в най-гладните дни да повярваш, че дава сила да не се отказваш … Хората знаеха интонациите им в нюанси. Те уловяха най-малката промяна в настроението.

През дните на войната Юрий Левитан почти ежедневно отчиташе докладите на информационното бюро и заповедите на върховния главнокомандващ. Ниският му баритон звучеше ту печално, ту тържествено, но той винаги беше гласът на сила,  която ще спечели, в която трябва да се повярва. Не случайно Адолф Хитлер го е смятал за свой личен враг: в първите години на войната Левитан най-убедително показа на милиони хора, че страната не е разбита. А след това стана предвестник на победоносни салюти и  на самата Победа, която той обяви с топлина и неустоим триумф.

Празник в навечерието на Деня на победата

Началото на 1925 г. се затвърждава през 1945 г., когато сред указите, свързани с последните дни на войната, върховният главнокомандващ подписва следния указ: „Като се има предвид решаващата роля на радиото в културния и политическия живот на населението и за отбраната на страната, с цел популяризиране на постиженията на руската наука и технологии в областта на радиото и популяризирането на любителското радио сред общото население, определя 7 май за „Ден на радиото“. Всъщност по онова време славната дата вече се чества 20 години, но указът повишава статута на празника. Два дни преди Деня на победата страната отбеляза с голям мащаб Деня на радиото с концерти, награди.

Оттогава започва бурна пропагандна кампания за приоритет на страната ни в много области на науката и технологиите. Разбира се, имаше някои ексцесии. „Русия е родното място на слоновете“, се шегуваха в онези дни, подчертавайки абсурда на някои твърде патриотични версии от миналото. Кампанията обаче даде тласък за изучаването на руската наука и в този смисъл беше полезна.

През същата 1945 г. Академията на науките на СССР учредява златния медал на името на А.С. Попов за постижения в развитието на методи и средства на радиоелектрониката. Тази престижна награда съществува и в наше време. През 1949 г. излиза доста помпозен филм „Александър Попов“, в който ролята на учения се изпълнява от най-„суверенния“ художник на тогавашното съветско кино, Николай Черкасов.

В онези години празникът на радиото се празнуваше във всички страни със „социалистическа ориентация“. В наши дни Денят на съветското радио, освен Русия и бившите съветски републики, здраво се помни само в България. Има и други дни на радиото, в Америка, в Италия, във Франция … Но ние знаем, че Русия беше първата, а нашият Ден на радиото е най-правилният. И със сигурност най-старият от всички подобни празници – в края на краищата ние го празнуваме на държавно ниво от 1925 година.

Коментар на АА

Тази статия и типичен пример за съветската историография, която създава паралелна история на много важни открития. В тях винаги или почти винаги има паралелен руски или съветски учен, който е съоткривател – независимо от световно признатия пример.

Александър Попов е подобен пример. Действително радиото изиграва огромна роля за консолидацията на Русия, за възможността властта да комуникира с населението по цялата огромна територия. По тези канали върви и пропагандата.

Но това не единствената „битка“ за титлата първооткривател. Италианецът ГулиелмоМаркони дълги години спори с англичанина Оливер Лодж за това, което първи е патентовал това изобретение. В интерес на истината в онези времена при липсата на комуникации и свързаност, вероятно е било нормално откриватели в различни страни да не знаят за съществуването на конкуренция.

В същност Маркони е най-разпознаваемото име сред тях главно защото осъществява комуникация през Атлантика.

А иначе заслужава да се отбележи, че освен в Русия и на постсъветското пространство единствената друга страна която отбелязва 7 май, деня в който Александър Попов е направил експеримент с базиран на радио вълни детектор на мълнии, е България.

* https://iz.ru/1007450/arsenii-zamostianov/den-radio-izobretenie-inzhenera-popova

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940