Алтернативи & Анализи: Държавната нефтена компания и атаката срещу Божков не са изолирани събития

Илиян Василев, анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Политико-икономико-финансовият конфликт между властта и сочения доскоро за най-богат българин дава заявка за разместване на властови пластове във всички власти, дори и в четвъртата. От седмица насам Фейсбук профила на г-н Васил Божков с предприетия от там сутрешен брифинг в часа на този на Националния оперативен щаб разкара темата за коронавируса от публичния интерес и създаде вариант на работеща от чужбина опозиционна медия с преки включвания на читатели. Това не успя да постигне нито един блогър, защото макар и епизодични, постовете на Васил Божков извеждат епизоди от задкулисието, подплатени с фактология, която изглежда автентична, и която дори с половин уста вече се признава за такава. Свидетели сме на трилър линия, чийто герои са в  позицията цугцванг – нямат полезен ход. Минути преди началото на предаването финансовият министър Владислав Горанов от името на правителството се дистанцира от представените от г-н Божков процеси и зави, че хазартният бос не е получавал привилегировано третиране, когато е бил част от бизнеса в България. Възникна въпросът – ако е така, в какъв контекст се развиват описаните от Дубай сценки? Как ще продължат събитията, какви са вариантите оттук нататък? Това е основната тема, която избрахме за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Поканих за коментар анилизатора Илиян Василев. Дава ли ясна картина за бизнес отношенията и ролята на властта в тях сериалът „Говори Дубай“?

Илиян Василев: Аз не мисля, че ние не сме знаели това, което казва г-н Божков, просто той има огромната привилегия все пак да е бил не наблюдател, а участник в тези неща. Поради тази причина и той е много успешен с тези редки участия през своя Фейсбук профил, защото всички знаят, че това, което той показва, е малка част от това, което има. И общо взето е класически трилър, набъбва съспенсът, напрежението, очакването. И хората знаят освен това, че той е в привилегированата позиция да не е на власт. Всеки, който е на власт, който е официално лице, той има априорно уязвима позиция, тъй като всъщност въпросите, които текат, и всеки си ги задава без особено затруднение дори, носят отговорност. Как така изведнъж тези министри на финансите, Борисов, Пеевски, Домусчиев, изведнъж вкупом ги хваща амнезията. В интерес на истината Кирил Домусчиев в понеделник потвърди паметната бележка.

Водещ: Да, той я призна.

Илиян Василев: Тоест, той се измъкна, с което показа, че всъщност той е повече бизнесмен, отколкото политик. Докато политиците заедно с главния прокурор те или нямат време да я разгледат, защото са ангажирани с много други по-важни дела, или някаква амнезия внезапно ги сполетява и не могат да си спомнят. Изобщо, политик на власт каквото и да прави е винаги в неизгодна ситуация.

Водещ: Г-н Василев, преди предаването финансовият министър от името на правителството се дистанцира от казанотоот г-н Божков, обаче въпросът е: ако е така, в какъв контекст се развиват описаните от Дубай процеси? Как е било възможно те да просъществуват отделно и независимо от чадър на властта?

Илиян Василев: Той няма как да се дистанцира, все едно да се дистанцира от поста си министър на финансите. Аз го разбирам, че му е трудно. Друго, това, което казвате, че е от името на правителството – пак не може да го направи, защото е министър на финансите. От името на правителството може да говори премиерът, или министърът на финансите, ако е упълномощен от Министерския съвет да направи изявление. Нищо от това не е вярно. Тоест, той се мъчи да хвърли нещо медийно, да отиграе медийно. Дистанцира се от отговорността си на министър, от това, че се е виждал, или пък като се е виждал, че не е знаел. И това са смесени неща. Има някакви граници на манипулативността, на способността да изкривиш фактите, така че хората да повярват. Всъщност, ако погледнете, колко интересно се получава: всички други големи участници в скандала се отдръпват, защото е ясно, че министърът на финансите се е срещал с Божков, за да си урежда лични дела, а това всичко е било със знанието на премиера. Другото е наивност отвъд допустими граници.

И Горанов сега, единствен като че ли го оставиха сам да се оправдава, което  очевидно не му се отдава – всички други се потопиха. И никой не пита примерно премиера, той по принцип е недостижим, защото това е разликата между Пеевски и премиера – премиерът е публична личност. В момента, в който два дена го няма пред медиите, всички питат: къде е. Докато г-н Пеевски може и 30 дена го няма, все тази. И оттук е и пожарът в сараите на Доган на „Росенец“. И заради  всичко това като че ли набъбва усещането у нас, че предстои някаква развръзка и някакво състояние на битка, което аз го определям, защото днес пуснах статия: „Проектът „Мултигруп“ – българскиятКабал“, в която се опитвам да дам контекста на случващото се. Защото това не са изолирани събития, пък и случайности.

Нито държавната нефтена компания е случайно събитие, нито атаката срещу Божков е изолирано събитие, а трябва да се разглеждат като брънка от веригата, която тръгна от КТБ. Ако си спомняте КТБ беше началото на този възход на модела „Пеевски“.Тоест, той реализира фактически проекта „Мултигруп“ на Илия Павлов и след провала му през 2013 година, когато трябваше да стане шеф на ДАНС, той оттогава реализира този проект системно. И тръгна от КТБ,  „Булгартабак“, изобщо овладява власт и финансови потоци по много системен и последователен режим. И в този смисъл, това, което се случва с г-н Божков, беше предизвестено. Няма как тези хора и този модел да съвмести по-старото поколение играчи, в което виждаме между другото връзката между тези поколения и тя е действително, както Васил Божков каза: „Единствената връзка е Борисов“, но от това време бяха договореностите, включително с „Лукойл“ и „Нефтохим“, те бяха с Доган, бяха с Валентин Златев, бяха изобщо с едни други политици-олигарси. Сега имаме нови играчи, водени от Пеевски, който много сполучливо г-н Божков го определи като „паяка“, който плете свои мрежи. И отново въпросът е за контрола върху паричните потоци не толкова за самия Пеевски, защото той има достатъчно пари, а затова, че тази система, тази мрежа от магистрати, служби, политици, депутати, медии, огромна, паралелно на държавата съществуваща мрежа от свързани лица, тя трябва да се храни. А тя не може да се храни от легитимен бизнес, от това, че г-н Пеевски изведнъж ще стане ИлонМъск, ще изобрети нещо, не, той трябва да контролира и да може да бъде в състояние чрез насилието на властта, въплътено от прокуратура, НАП, КПКОНПИ, и изобщо този, репресивен апарат да може да контролира всеки бизнес, който има опасност да се измъкне от пипалата им. Ето както и г-н Божков беше атакуван не за друго, а защото те довършват своя модел, и изведнъж се оказва, че едни огромни средства остават извън техния контрол, и той може да тръгне да прави партия, всъщност заради това, за което Цветан Василев го удариха. И това е целият кръг от събития, които са взаимосвързани.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Затова контролират и горивата сега с тази новата компания. Там са пак 1 милиарда лева, които годишно се въртят. Изобщо, Пеевски е последователен в едно нещо – в контрола върху публичните ресурси където е възможно, навсякъде.

Водещ: Ако г-н Пеевски осъществява този контрол, кой контролира г-н Пеевски? Г-н Доган ли? И съответно кой контролира г-н Доган?

Илиян Василев: Вижте, точно за това писах в тази своя разработка. Г-н Доган, разбира се, но ученикът стана по-силен от ученика. Този български модел винаги е бил свързан с руския. Примерно моделът „Лукойл“ беше свързан с Алекперов, Алекперов беше свързан с Лавров, изобщо с едно поколение от властимащи в Москва. Само че нещата се промениха, и вече едно време примерно старите играчи се договаряха със старите шефове на „Газпром“, но в ерата на Путин всичко това се промени. И сега силните в Русия, примерно най-силната компания не е „Лукойл“, Алекперов е силен, но по-силен е Игор Сечин. И „Роснефт“ иска да вземе своето. Те също си смятат нещата по техен си начин. Ако има 1 млрд. лева тук, които се разпределят, от разликата каква трябва да бъде цената при пазарна конкуренция, всъщност, слушателите могат сами да си го представят – след като можеш да налееш бензин за 1.40 лева, а в едни други вериги бензиностанции същият е 1.95 лева, тази разлика като умножиш по количествата на продадени горива, се сещаш за каква надценка става дума. И когато тези пари се разпределят, защото като Пеевски има много и в България, и в Русия, и те се договарят помежду си. Пеевски заедно с Решетников, заедно с новите хора, се опитаха да направят ново предоговаряне и разместване на картите. Тоест, новите олигарси в България се опитаха да ограничат и да разкарат старите „силни“, участващи в старите договорки с властта в Москва. А Васил Божков е от старата, както и Валентин Златев, както и други такива, включително тези, които са свързани с „Лукойл“. И сега излизат на преден план новите играчи, които вкарват горива през пристанища в особен режим. Ако си спомняте, преди известно време „Лукойл“ или Валентин Златев беше подал сигнал с молба прокуратурата да разследва вноса на горива през български пристанища. И нищо не последва от това, което означава, че хората, които го правят, имат мощна протекция. Протекция на ниво главна прокуратура, Пеевски и т.н. И тази битка сега изкристализира във финалните си етапи. Понеже не могат да го направят по-открит и прям начин : да вземат бизнеса от името на един друг петролен играч в комбинация с бизнесмен и група от депутати  и политици, затова го правят под формата на държавна компания. Когато не е удобно да представиш заграбването на един частен бизнес от друг частен бизнес, ти вкарваш в уравнението една предварително обречена на невъзможност идея за държавна нефтена компания, защото всичките тези хора до един, аз си направих труд да прегледам списъка на играчите, които стоят зад тази компания, просто да им прочета какво са постигнали в живота си, ами те нямат хал хабер как се прави такава компания. През живота си не са се занимавали с подобни неща, затова и не знаят, затова не съзнават, че говорят нелепости, и примерно финансовият министър, който мисля, че вчера или онзи ден беше казал: „Ами ние за една година ще направим 100 бензиностанции“. Днес икономическият министър, който има една идея по-голяма информираност, но пак никакъв опит и компетентността му е отрицателна, вече вдигна срока на 2 години, че ще ги правят. Те нямат идеи изобщо да правят каквото и да е, защото знаят, че не могат да го правят, но могат да използват медийно държавната нефтена компания, за да консолидират около една група финансовите потоци. Между другото, в тази група е и г-н Марешки вероятно, защото той, частникът, много ентусиазирано подкрепя, държавната компания. И така новата група да съумее да контролира по-голяма част от този поток, и да намалят съответно делът, който старата група от т.нар. „класически картел“, в който влизаха „Лукойл“ и старите играчи. Понеже тази битка не става с доброволен отказ от позиции, това са много стотици милиони, които не се дават доброволно, и затова става през парламента, през абсолютни нелепости, като държавна нефтена компания. И ще видите, че никой няма да се опита от големите играчи да защити публично тази идея. Ние си спомняме едно време в държавните компании – то ако можеше държавата да управлява, щеше да управлява „Нефтохим“, а нямаше да го остави с 450 милиона дългове. То това е проблемът, че същите хора, които проповядват тази идея, са фактически квинтесенцията на държавния олигархически капитализъм, при които те самите остават несъстоятелни като бизнесмени, защото не могат да устоят на пазарна конкуренция.Единственото им спасение е да се лепнат за властта и да разчитат само на обществени поръчки, на публичен ресурс, на евросредства, каквото се сетите, но не и нанякаква пазарна ниша, която са извоювали в конкурентна битка.

Водещ: Казахте, че развръзката е близка – в какво ще се състои, как ще я познаем и кога ще дойде?

Илиян Василев: Аз мисля, че малко се надцени г-н Пеевски, да се надяваме, че не греша, защото първо, този модел, този „Кабал“, както аз го наричам, той това му е проблемът, че е паразит. Трябва постоянно да краде и насила да взема от изработеното и направеното от други. Не говоря дали е честно или не честно. По принцип, знаете, че моралните категории приложени спрямо капитализма, винаги са с някаква известна степен на условност в зависимост от това, от коя част на сделката си. Но той се надцени. Първо, че Васил Божков е доста по-умен играч от Цветан Василев. Второ, че едновременно с това започнаха да удрят много цели, които могат и да обединят усилията си. И най-вече виждате, какво става в медиите, защото техният най-голям актив кой е: г-н Гешев, прокуратурата. Но прокуратурата, не е всесилна. Започна да се прави на разсеяна, няма полезни ходове и така се самоизолира и самомаргинализира. И тъй като хората изобщо не очакват да получат правосъдие през прокуратурата и съдебния процес, сега битката е спорещите да надделеят чрез „правосъдие“ в общественото мнение, в медиите. Излагаш факти, излагаш коментари, както и Божков прави – той неразчита на правосъдието, той разчита на обръщане на общественото мнение, и както виждате ги притеснява.

Водещ: В навечерието на избори е неизбежно.

Илиян Василев: Ама те изборите не са утре, извинете.

Водещ: Те са след година, ама ако този сериал се вихри тепърва, как ще завърши?

Илиян Василев: От гледна точка на конкретната дата на изборите, както се казва, те могат да бъдат и по-рано. Въпросът е, че вие виждате, че контролът върху медиите, върху БНТ, върху Нова ТВ е пълен, но нямат спокойствие и комфорт. Те не могат да спечелят битката за умовете и сърцата на хората, защото прекалено, дори досадно едностранни станаха предаванията в тези медии. Няма как, аз разбирам хората да нямат памет за това КТБ, което уж трябваше да изправи някаква чутовна несправедливосткато се накаже един опален олигарх. Но най-накрая си откраднаха парите от КТБ и 4 милиарда изчезнаха, на държавата още не са й върнали парите от кредита на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. „Булгартабак“ беше уж най-страхотното национално богатство, за нула време я фалираха, и показаха, че и там не са добре. Опитаха и още се опитват с тези пишман министри да вземат оръжейни сделки, утре по подобие на държавната лотария, ще одържавят и оръжейния бизнес, за да ликвидират непослушни олигарси. които други хора сами са си ги направили и си ги постигат, но те искат да им ги вземат. Не ги интересува етиката в бизнеса, а искат само да грабят. Сега и на Божков – хубаво, ще му затворят бизнеса, но от това те няма да станат по-богати, ще трябва да минат на следващия бизнесмен. Той моделът е такъв. Те не могат да спрат, те започват нови, и нови атаки.

Досега някак имаше някакво приличие. В смисъл не закачаха хората в IT сектора, понеже не им разбират бизнеса, не могат да схванат договорите как се работят, долу-горе бяха оставени на мира, но бъдете сигурни, че след Божков ще минат и към тях, защото Божков не е последният, нататък е следващият, на който да му вземат бизнеса. Няма как да спрат, такъв е моделът.

Водещ: Ще има ли политически размествания?

Илиян Василев: Това е без всякакво съмнение. И тук приказката: „Има ли алтернатива на Борисов?“ – тя е, това е академично разсъждение. Алтернативите не идват само благодарение на екстраполация на някакъв линеарен процес, който е достатъчно да се познае. Събитията често са черни лебеди. Някак си системата, както е в България, и което според мен изглежда стабилна, сигурна, непоклатима, очевидно се е устойчива в това състояние. И Тодор Живков изглеждаше непоклатим. Като не е устойчива, няма как да не породи прагово напрежение и сблъсък, на какъвто ние ще станем свидетели. Това не може да не породи промяна. Няма как просто да бъде избягнато.

Водещ: Черните лебеди никога не ви казват кога ще дойдат?

Илиян Василев: Постоянно чуваме приказките: „Борисов няма алтернатива“, „Със сигурност утре ако има избори, пак ще ги спечели – със сигурност“. А нещата просто не са линеарни, те винаги имат и друго развитие, по-малковероятно събитие да се случи. Голяма част от аргументите, с която ни убеждават че нямаме алтернатива, е по-скоро догма, самовнушения, пропаганда, защото е достоверна под условие, тъй като нито социологическите допитвания, рисуват вярната картина, нито рейтингите, нито пийпълметрите за популярността на телевизиите, или на политиците. Изобщо, доказан факт е, че фейкът или манипулираната информацияприсъства силно във ежедневието ни и това е доста опасно и тревожно явление. Дори да не реагират, хората постепенно освобождават съзнанието си капана, че не искат промяна, защото не можело да има промяна. Тя не означа, че всички искат да емигрират и да отидат на екскурзия до Париж или Лондон, а че не желаят ситуацията у нас да остане същата.

Цоня Събчева

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940