Алтернативи & Анализи: Крахът на стратегията на Кремъл в „Турски поток“ – 2020 г. като усещане за 1990 година

През цялата история на проекта „Турски поток“ проследявах и анализирах текущото развитие, опитвайки се да оценя въздействието на проекта върху газовия пазар в региона. Бизнес аргументите в него никога не са доминирали, но последните събития превърнаха скептиците в мнозинство. Веднага след като церемонията по встъпването в длъжност приключи на 8 януари, без подписани договори за доставка и без да се ангажират капацитети за пренос, стана ясно, че „визионерът“ от Кремъл, при отсъствието на факти, ще трябва да прибегне до пропаганда и до виртуалната реалност.

От пуска си подводният газопровод от 900 км остава преимуществено сух.

Зад медийният помп за стратегическото сближаване между Ердоган и Путин вървеше непоколебима, безкомпромисна подмолна битка между турската държавна газова компания „Боташ“ и „Газпром“ за новите условия за доставка на газ през двете нови линии. Въпреки настойчивите и продължителни разговори, обаче, не беше постигнато споразумение.

Газпром вярваше, че може да принуди опонента си чрез заплаха от сурови глоби по клаузата „вземи или плати“. „Боташ“ заложи на международен арбитраж, високите цени, злоупотребата с господстващо положение, като наблегна на аргумента, че цените, които руската компания търси за своя газ, не са пазарни. От 66% дял на турския пазар на газ „Газпром“ за две години – 2017-2019 падна до малко над 40% дял и сривът продължава.

Президентът Ердоган спечели по точки срещу Путин по много линии. Той избра да играе стратегически, преглъщайки унижението да чака да бъде приет от „Царя“ в Кремъл. Турският президент систематично консолидира и усили пазарната си позиция и лиши Путин от основния му коз –заплахата от прекратяване на доставките на газ и свързания диктат на условия, като в същото време премести баланса на уязвимостта от купувача към продавача. Газпром прекали с липсата на фокус и едновременните си опити със Северен и Турски поток да хвърли огромни капитали без оглед на ефективност и логика в интензивна стратегия за победа над Украйна. Путин похарчи над 60 милиарда долара за заобикаляне на Украйна във време на постоянно възникващи алтернативи за доставки на газ, както по тръбопровод, така и на втечнен природен газ, и това се превърна в класически случай на грешна преценка, водеща до грешна политика.

Ердоган последователно и педантично разшири възможностите си за доставка на друг газ, като намали вноса от Русия през март 2020 г. до рекорден месечен минимум от 220 милиона кубически метра, което на годишна база може да направи убийствените 3 милиарда кубически метра, т.е. колкото внася България.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Това се оказа преломен момент, в който президентът Ердоган можеше спокойно да обяви победа – Турция е в състояние напълно да се откаже от руския газ при три входящи газопровода /Син и Турски поток 1 и 2/ от Русия с близо 50 милиарда кубически метра капацитет. Посланието бе ясно, не разчитайте на нас като вносител, ако не се конкурирате, но можете да разчитате за транзит.

Вестта, че „Газпром“ губи някогашния си втори по значение клиент в Европа, който внасяше над 50 милиарда кубически метра годишно, дойде като шок за Кремъл.

Гордостта на Русия бе накърнена още по-силно с новината, че вътрешните цени на природния газ в „Газпром“ са по-високи от европейските. В някои най-близки до Европа региони като Ленинградска и Смоленска област, газът се продаваше за 5,2 Евро / MWh. В същото време котировките „ден напред” на борсите във Франция, Холандия, Германия паднаха под 3 евро / МВтч в средата на търговията на 22 май, което сигнализира за възможни отрицателни цени през следващите седмици по подобие на ситуацията на пазара на суров нефт.

Президентът на Беларус Лукашенко отбеляза с горчива ирония, че на 9 май „Газпром“ продава природен газ на своя враг от Втората Световна война – два пъти по-евтино, отколкото на своите съседи „братя“ с оръжие.

Руският „газов алианс“ Европа се разпада със случването на все повече „немислими“ неща. Разликите в цените между западноевропейските газови борси и Гърция и Турция изчезнаха. Търговците предлагаха втечнен природен газ на терминалите Ревитуса и Текирдаг, дори с отстъпки спрямо офертите в холандската борса ТТФ, белгийската Зеебрюге, британската ЕнБиПи, френската ПЕГ и германската Газпул.

На този фон частично или изцяло нефтено-индексираните цени на газ на Газпром изглеждаха реликва от миналото.

Турският търговец „Боташ“ спечели от кризата с коронавируса и рецесията, и клаузите за извънредно положение за да поиска промени в договора за доставка с „Газпром“ като предусловие за по-нататъшни покупки на газ. Газовите „войници“ на Ердоган използваха пукнатини в бронята на Газпром по проекта Турски поток. Руският газов монопол вече е похарчил повече от 25 милиарда долара за проекта, най-вече в Русия и в Черно море, има оскъдни продажби на газ в основния си регионален пазар – Турция и над 80% от капацитета на двете тръби стои незапълнен.

На практика „Газпром“ е „на въжетата“, а в историята на природния газсе отвори нова глава. Руската газова геополитика катастрофира.

Какви са непосредствените последици?

На първо място, зависимостта на „Газпром“ от продължението на Турски поток в и след България нараства експоненциално, тъй като по-голямата част от пренасяния природен газ под Черно море, поне 15 милиарда кубически метра, достигайки до Турция, търсят  купувач. Засега „Газпром“ отказва да продава газа си на турска или регионална борса, включително на Балканския газов хъб. „Газпром“ също така отказва на турски, гръцки или други търговци да продават неговия газ в Югоизточна Европа. Това високомерие ще трябва да бъде опитомено. И все пак, старите навици умират трудно и трябва да се очаква, че „Газпром“ ще прибегне да традиционните средства на Кремъл –натиск и корупция в безпрецедентен мащаб в България, Сърбия и Унгария.

Второ, турската компания „Боташ“ ще се стреми да се освободи от скъпия си руски газ, който трябва да купува по задължителните за плащане клаузи в договорите си с „Газпром“ на други клиенти в региона през съществуващите междусистемни връзки към пазарите с по-високи цени като България. Изходите към Гърция са по-малко уместни, защото в Гърция има достатъчно конкурентен газ.

По-евтиният втечнен природен газ и азербайджанският газ най-вероятно ще си намерят купувачи в Турция и Гърция. Оттук нататък, поне за известно време, търговците в двете страни ще се опитат да посредничат между по-ликвидния и с ниски цени глобален и по-високия регионален пазар на газ, забавяйки пълната интеграция на газовия пазар в България, Сърбия и Румъния в световния пазар на ВПГ. Различната оптика към ситуацията би могла да доведе до отлагане на междусистемните споразумения между „Булгартрансгаз“ и „Боташ“ след лятото на 2020 г., въпреки натиска от страна на Европейската Комисия.

Трето, тъй като стратегията за блокиране на конкурентни източници на газ в Турция се оказа пълен провал, основният приоритет на „Газпром“ ще се премести към блокиране на конкурентите в България и запазване на най-високите възможни пазарни дялове и поддържане на максимално висок дял на нефтения индекс в ценовата формули. За тази цел Кремъл ще мобилизира всички свои политически и финансови лостове за да избегне принудата да продава своя газ по цени на европейските газови борси, което рано или късно ще стане неизбежност.

Обърнете внимание, че Катар вероятно ще се опита тактиката на Саудитска Арабия, като наводни пазара с евтин газ, евентуално придвижвайки цените към отрицателна територия, като се има предвид недостигът на капацитети за съхранение и най-вече силно свитото потребление.

Разликите между цените на газа в Турция и Гърция, от една страна и българските цени на „Газпром“ вероятно ще продължава да се разширява като се превърне във фактор, маркиращ откъсването на вътрешния от европейския и глобален пазар. В края на търговията в петък, 22-ра, цената на „Газпром“ за „Булгаргаз“ беше три пъти (!?) по-висока от референтната цена за природен газ на TTF и PEG (холандската и френската газова борса).

Последните събития на пазара на газ не са „черни лебеди“, аследват тенденциите на нефтения пазар. На този фон самовъзхваляващите твърдения за безпрецедентните пробиви и 43-процентното намаление на цените на газпромовския газ, които се правеха в края на месец февруари, изглеждат арогантни и самоубийствени. България остава изолиран остров на газова зависимост от Газпром в Европа, като реанимирапринадлежността си към съветски и руски сфери на влияние.

Цените не са единственият проблем. Българското правителство активно подпомага „Газпром“ да заобиколи Украйна, инвестирайки парите на българските данъкоплатци –тези рекордно високи 3 милиарда лева инвестиции на „Булгартрансгаз“ за продължението на Турски поток. Както свидетелстват по-горе изложените факти, при турбуленциите на газовия пазар не може да има гаранция за високи и устойчиви приходи от транзита на руски газ през България, достатъчни за възстановяване на направените инвестиции. В същото време София блокира възможностите за конкурентен транзит на природен газ към Украйна. По същество България прави заслон и субсидира неудачите на „Газпром“ с „Турски поток“.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940