Алтернативи & Анализи: Промяната и Патриотизмът

При първия реален тест за родолюбие – да се изправят срещу Доган, „патриотите“ се провалиха

Каузата на патриотизма и в общ план родолюбието в българската политика в продължение на дълги години бе обсебена от представителите на самоназначили се националисти и патриоти. Те превърнаха любовта към Отечеството в партийна политика, търгуем актив, който в крайна сметка се превърна в убежище на ретроградността.

Така задкулисието успя да наложи своята политически стерилна версия за патриотизма, скъсвайки връзката му с Възраждането в полза на ценностите на съветския тоталитаризъм.

Подмяната на преклонението на възрожденците пред Отечеството, в което „народната работа“ и уважението към „националните герои“ стоят най-отпред, а отхвърлянето на руския и всеки други деспотизъм е предусловие за възхода ни като нация, произведе като резултат този пленен патриотизъм. Подчинеността му на русофилството предопредели неговия генеричен и условен характер, който с времето придоби чертите на национален комплекс.

Именно този вторичен или производен патриотизъм прие като нормалност паметниците на чужди царе, генерали, политици, дипломати, воини да се издигат и да доминират тези на националните ни светци. Което се отрази и върху националната ни гордост и самочувствие, които също станаха производни и подчинени.

Патриотизмът на съвременното задкулисие създаде и стерилизираните версии за делото и заветите на повечето от националните ни герои, като се започне от създателите на кирилицата до дните на и след Освобождението, в което историческата истина стана жертва на политическата целесъобразност. Признателността към героите на Съединението, към българския княз Батенберг, към Захарий Стоянов, към Стефан Стамболов, към генерал Вазов, към генерал Иван Колев стана условност само защото техният патриотизъм беше неприемлив за Кремъл.

Не пожалиха дори патриарха на българската литература Иван Вазов, като от страниците на неговото творчество изчезнаха стиховете срещу руските нашественици. На същия тип „редакция“ за политкоректност са подложени биографиите на почти всички национални герои, дори основоположниците на социализма у нас Димитър Благоев и Георги Кирков, когато създадената от тях партия напуска европейските си корени и се поставя в подчинение на Ленин и Сталин.

Този кремълски диктат над българския патриотизъм не позволяваше дълги години изобщо да се споменава, камо ли да се изучава Георги Марков или който и да е от другите дисиденти. В по-ново време и други изключителни българи като Райко Алексиев и неговия син Алекс Алексиев не бяха пощадени, бащата – като не го издаваха, а сина – като не го допуснаха до участие в политическия живот.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Всеки извън „правата“ вяра за ограничения суверенитет и условния патриотизъм рано или късно бе остракиран и изхвърлен от историята. Признанието за истинските патриоти и родолюбци идваше или късно, или никога. Не си спомням от години президентът и правителството да са награждавали с най-високите държавни отличия изявените и извън политическата коректност български патриоти за техните заслуги. Мъченикът на българската демокрация Илия Минев и доктор Петър Дертлиев получиха най-високото отличие – орден „Стара планина“ – посмъртно, а не приживе, и това съдържаше послание към техните последователи и към всички – признанието за подобни идеи и живот може да дойде само в смъртта.

В рязък контраст с това най-високо държавно отличие, при това приживе, бяха окичени Ахмед Доган, последния прокурор на тоталитарния режим Васил Мръчков, Ирина Бокова, зетят на Тодор Живков Иван Славков, шефът на политическата полиция до 1989 година Димитър Иванов и още плеяда дейци на комунистическата номенклатура и служби, привърженици на подчинения или производния български патриотизъм.

Под диктовката на Кремъл каузата на българското родолюбие бе тотално обсебена от русофили, които разработиха и внедриха в масовото съзнание само одобрени в Кремъл негови версии. Така беше и с паметта за Васил Левски, чийто Общонационален комитет се възглавява от виден русофил, комуто не прави впечатление крещящото национално унижение, че паметниците на Апостола почти навсякъде у нас са в нозете на паметници на руски и съветски войни, царе, генерали, политици, дипломати.

Узурпираха и паметта на Стефан Стамболов, един от най-великите ни държавници, отдаден на Отечеството до последния си дъх, съсечен от изпратени от Азиатския департамент на руския МИД агенти. Комитетът, раздаващ награди на негово име, е оглавен от друг виден русофил, посочения по-горе Димитър Иванов. Руският министър-председател Медведев му връчи държавната премия за издаването на „Русия днес“. Кощунство и издевателство, организирано от наследниците на поръчителите на убийството му преди 125 години. Убиха го физически, сега убиват и паметта за него.

Подмяната на патриотизма с руски ерзац се проследява и по линия на угодния на Кремъл „национализъм“, чрез който ни противопоставят на Европа. Тук в ролята на проводници влизат родните ни „националисти“ Волен Сидеров, Веселин Марешки, дори Красимир Каракачанов, включително по-новите им издания Румен Петков и Костадин Костадинов. Всеки път когато трябва да избират между българските национални интереси и позволеното от Москва, местните ни „националисти“ избират да защитават интересите на Москва или спешно излизат отпуск – като Пеевски и Гешев. Същите тези „родолюбци“ се вдигат на всеоружие само когато трябва да защитят неприкосновеността и доминацията на руските и съветските паметници, на руските и съветските имена по централните улици, на руските енергийни проекти, на индуцираните и подхранвани от Москва корупционни канали.

Никога не съм приемал подобен патриотизъм и узурпация на българската национална и патриотична идея от подобни политически наемници, причина и следствие на деградацията на обществения модел.

В този контекст трябва да бъде разглеждана и играта с етническата карта, и постоянните сценки на фалшиво противопоставяне между „националистите“ и основните проводници на руско влияние у нас – Ахмед Доган и Делян Пеевски. Разкритията за пряко финансиране от ДПС на „Атака“ в миналото бяха само върхът на айсберга. Българските лъжепатриоти и псевдонационалисти бяха опора на обсебването на изпълнителната, съдебната и законодателната власт от Пеевски и Доган.

При първия реален тест за родолюбие и патриотизъм – връщането на суверенитета върху публичната държавна собственост на плажа до сараите на Доган в Росенец, всички парламентарно представени „патриоти“ се потопиха, уплашени и неспособни да се изправят срещу собствените си зависимости. Протестиращите на Росенец успяха не само да демонстрират патриотизъм в действие и да постигнат реална цел, но успяха да го направят, като обезвредиха и заложената мина – рекета с етническата карта.

Спекулациите със зависимостта на етническия мир от Доган и балансиращите го свързани с него „националисти“ крепяха сегашния модел в продължение на 30 години. Двете страни взаимно оправдаваха съществуването си и циментираха основите на модела на управление.

И сега всички вкупом станаха непотребни.

Оказа се, че членовете на ДПС, изпратени да защитават Доган, бяха по-шокирани от лукса и разкоша, в който Вожда им тъне, отколкото протестиращите. Така накрая идеята за обединение и пеене на химна допадна и на двете страни. Изведнъж се оказа, че нито има нужда ДПС да пази етническите турци от българите, нито пък българите имат нужда от Доган да пази страната им от Ердоган.

Елитът на ДПС загуби контрол върху ситуацията, защото босовете на мафията – Доган и Пеевски – не могат да се появяват в публичното пространство, да провеждат политика и да реагират. Заедно с натиска върху правителството се усили и видимостта на ролята и мястото на новия силен в ДПС Пеевски при реализацията на корупционните схеми. Електоратът от етнически турци направи корпулентния милиардер, докато българи и турци солидарно споделят нерадостната си съдба в дъното на двойна криза.

Колкото и да работят схемите на мобилизиране на гласоподавателите на ДПС, включително сред новите зони на влияние – българи и роми, за да се избегне от етническия профил и да позволи на Пеевски да излезе като национален лидер и кандидат за премиер, гръмките разкрития за корупционни схеми и преки посегателства срещу националната сигурност – каквито са набезите на Пеевски срещу „Дунарит“, синхронизиран с руската служба за военно разузнаване, разпределените поръчки по „Южен поток“ и по-късно по „Турски поток“, както и злокобната му роля за фалита на най-чувствителния бизнес за турския етнос у нас – „Булгартабак“, осигурявал поминък на десетки хиляди турци, фактите стигат и променят съзнанието.

Тук стигаме до най-важното – връзката между промяната и патриотизма.

Най-висшата проява на патриотизма днес е съхраняването на българската нация чрез решаване на демографската катастрофа и осигуряването на благоденствието на българския народ. Затова продажният или пленен от външни интереси български национализъм и псевдопатриотизъм стана непотребен, излишен товар, неспособен да вдъхнови съвременните поколения. Връщането към моралните репери в политиката – светлите идеали на Апостола и възрожденците за чиста и свята република, колкото и недостижими да изглеждат от котата на съвременна поквара и корупция, просто няма алтернатива.

Младите имат нужда от високите примери и цели, които сегашният потънал в поквара и грях управленски елит и модел не може да им даде. Нито Доган, нито Пеевски, нито Гешев, още по-малко Борисов могат да служат за ролеви модели, още по-малко са примери на патриотизъм и любов към Отечеството.

Времето на фасадния национализъм изтича и с голяма вероятност на следващите избори те ще се сринат най-малкото защото стана ясна връзката и ролята на техните ръководства за деградацията в развитието на страната.

Имаме нужда от нов просветен патриотизъм, който да се еманципира от руския и прокремълски производен „национализъм“, който да върне самочувствието и да постави признателността пред своите преди чуждите герои. Само такъв освободен, мобилизиращ, вдъхновяващ всички български граждани патриотизъм може да върне страната в траектория на възходящото развитие от положението на дебил на Европа, с което ни карат да си примирим.

За да имат новите поколения български граждани високия пример и мечтата, които ние загубихме в годините на тоталитарната власт и на прехода – мечтата Отечеството да е в челните редици на европейското развитие като нация от смели, иновативни, предприемчиви и творчески мислещи хора, горди и отворени към света, верни на традициите.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg