IES ENERGY BRIEF: Турция удвоява авантюризма в сектора „нагоре по течението“ – проучване и добив
Chris Stephen, 21 August 2020, admin.petroleum-economist.com
Анкара удължава времевите рамки за предизвикващите спорове дейности край гръцкото и кипърското крайбрежие, повишавайки шансовете за военна конфронтация
Три турски кораба за проучване, които предизвикаха гнева на Кипъл и Гърция заради опериране в техните международно признати води, продължиха сроковете на своите операции, след провала на спешната среща на външните министри на ЕС в средата на август, където те не постигнаха съгласие за общ отговор.
Турският сондаж кораб Yavuz, който от април се намира на югозапад от Кипър, ще остане в района до септември, докато изследователските кораби Oruc Reis и Barbaros Hayrettin през август ще продължат сеизмичните си изследвания.
Особено внимание е насочено към Oruc Reis, който изследва зона между Крит и Кипър, претендирана от Гърция. Той е ескортиран от турски военноморски кораби и следен от гръцки и френски кораби.
През август, докато флотите на съперниците се бореха за позиция около кораба, гръцка фрегата се заби в кърмата на турски военен кораб – жертви нямаше, но допълнително увеличи напрежението. Франция разположи бойни самолети в Кипър, за да подкрепи Гърция, докато турските и гръцките самолети участват във въздушни битки от близко разстояние /не бойни/ над Егейско море.
Една значителна пречка за липсата на дипломатическото решение е отсъствието на очевиден правен път за решаване на конкурентни искания за това, кой има право да проучва за газ.
Спорни са исканията на Турция за дял от открития в региона през последното десетилетие от Кипър, Израел и Египет газ. Съществена пречка за дипломатическото решение е липсата на очевиден правен път за решаване на конкурентни искания за това, кой има право да проучва за газ.
Турция не е ратифицирала Конвенцията на Организацията на обединените нации за морското право (UNCLOS), която предоставя на държавите изключителна икономическа зона (ИИЗ) около 200 морски мили около техните брегове. Анкара отдавна спори, че UNCLOS я оставя заобиколена от верига гръцки острови, които опасват южното й крайбрежие.
Вместо това, Турция предявява претенции за морска територия, така наречената „синя родина“, която застъпва ИИЗ на Кипър и Гърция. Отказът на Турция да подпише UNCLOS не оставя път към медитатор. Макар че дейностите на Турция в гръцки и кипърски ИИЗ са незаконни, съгласно законодателството на ЕС, те са допустими съгласно турското законодателство. Посредничеството, чрез орган като Международния съд на ООН в Хага, е невъзможно, освен ако всички страни не се съгласят на общ набор от правила.
Подход на Разсейването
При липса на общо основание, объркването изобилства – както в морето, така и по дипломатически канали. През февруари ЕС наложи забрани за пътуване и замразяване на активи на двама служители от турската държавна петролна компания TPAO.
Но през юли външните министри на ЕС решиха да забавят призивите на Гърция за по-сериозни санкции, надявайки се да задействат медиацията. Вместо това, Турция разположи кораба Oruc Reis. На спешната среща през август бяха подновени призивите на Франция и Гърция за по-сериозни санкции срещу активите на TPAO в Европа, но Германия не се съгласи, а в момента тя е ротационен председател на ЕС.
Германия има основателни причини да задържа санкциите. Берлин се опасява, че при увеличаването на залога при проучването за газ, ще се стигне до разрушаването на вече разпадащото се споразумение с Турция относно бежанците, които преминават в Гърция в нарастващ брой.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.
Турският президент Реджеп Ердоган настоява, че агресивното му проучване за газ ще продължи, заявявайки, че ще пренебрегне „езика на санкциите и заплахите“. Но ръката на Ердоган може да е по-слаба, отколкото изглежда.
Войнствената му политика крие нарастващата му непопулярност у дома. След дълговата криза през 2018 г. стойността на лирата почти се е намалила наполовина, а народното недоволство помогна на опозиционните партии да спечелят контрола над Анкара и Истанбул. Ердоган е изправен пред избори през 2023 г. и има няколко лоста, за да обърне нещата.
Той си създава врагове и в чужбина. В Източното Средиземноморие (заради проекта за газопровод East Med) той е против коалицията – макар и не изцяло сплотена – на Кипър, Египет, Франция, Гърция, Израел и ОАЕ. Турските военни операции в Либия и Сирия се противопоставят на Русия, а антипатията към него е един от малкото въпроси, с които се съгласяват президентът на САЩ Доналд Тръмп и претендентът Джо Байдън.
По този причина някои дипломати от ЕС подкрепят по-тихия, мек подход и отношение към турския лидер, надявайки се, че изборите след две години ще позволят изграждането на мост с нова администрация в Анкара. Остава да видим, дали това може да се окаже правилното мислене. Засега военноморската бринкманшип /да се води опасна политика до границите на безопасността преди спиране, особено в политиката/ в Източното Средиземноморие продължава.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
