Алтернативи & Анализи: Нетната геополитическа стойност на новата находка на газ в Черно море

Най-голямото открито находище на природен газ в Черно море „Сакария“ в турската икономическа зона предизвика вълнения и изкуши президента Ердоган да „наметне“ мантията на геополитически гранд, както в Средиземно, така и в Черно море. Основният въпрос е дали и до каква степен тези привидно евтини и значителни находища на газ в Черно море биха могли да се превърнат в значим лост за влияние на Анкара спрямо съседи и съперници?

Последните събития в глобалния газов пазар недвусмислено говорят, че влиянието и силата се преместват от продавачите към купувачите. Русия научи по трудния начин, че природният газ вече е твърде остарял и лишен от тежест инструмент на външната политика.

Президентът Ердоган изгледа е пропуснал този конкретен урок и е на път да го научи по болезнен начин. Природният газ и енергията, като цяло, отдавна са се превърнали в достъпна стока, търгуема в световен мащаб, която все рядко може да се използва като политически лост.

Достатъчно е да погледнем към ОПЕК, ОПЕК + и техния газов еквивалент. Откритието на Боташ в полето „Сакария“ в Черно море може да повлияе положително върху текущата сметка и търговския баланс на Турция. Ако основите на икономиката, обаче, не са стабилни, плъзгането към по-слаба турска лира, достигайки тези дни ново дъно от 7,50 за долар, ще продължи.

Самият факт, че тенденцията на обезценяване на турската валута до голяма степен игнорира новините за откритието на газовото находище, свидетелства за това как финансовите пазари разчитат ситуацията.

Турция вече се възползва от достъпа до евтин газ и през юли 2020 г. се класира на второ място в Европа по евтин газ. Общата годишна сметка за газ тази година може да възлезе на 4-4,5 милиарда щатски долара. Очакваният годишен добив от новото находище се прогнозира на 10 милиарда кубически метра, които при текущи цени би трябвало да струват под 1 милиард долара, а това няма как да изиграе ролята на катализатор на ръст в икономика с брутен вътрешен продукт от 750 милиарда долара.

Изобилието от евтин газ в Турция с много възможности за доставка, включително глобален БВП, карат компаниите, които проучват и разработват в дълбоките води на Черно и Средиземно море, да бъдат особено предпазливи от гледна точка на устойчиви прогнози за бъдещи приходи от продажби на природен газ. С потенциално по-високи разходи за добив, „турския“ природен газ ще трябва да се конкурира с руския, азербайджанския, иранския и глобалния втечнен природен газ.

Докато добивът на газ от новото находище в Черно море вероятно ще намери своята икономическа логика, маржовете на печалба в тази индустрия са несигурни, най-малко защото възстановяването на търсенето на природен газ върви бавно и е обратимо като тенденция.

В този смисъл, не трябва да се надценява нетната положителна стойност на което и да е откритие на природен газ в Черно или Средиземно море, и особено влиянието му върху БВП.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Привлекателността на Анкара като транзитна държава за енергийни ресурси може да пострада от неговата дипломация на канонерките. Повечето държави, които са разчитали на безопасен транзит на енергия през Турция, преоценяват последиците, алтернативните източници и маршрутите. Точно както Европа, след като Владимир Путин обяви своята стратегия за заобикаляне на Украйна, се оказа по-диверсифицирана и с по-малък пазарен дял на Газпром, така и президентът Ердоган може тепърва да осъзнава, че откритието на природен газ се съпътства и с огромни предизвикателства. Турция и държавната компания Боташ, при това, не са в по-горната свръхтежка категория на Русия и Газпром в сферата на природния газ.

Това, което в миналото се считаше за благодат, като неизчерпаеми и огромни руски запаси на природен газ, днес се превръща все повече в пасив при това свръхпредлагане, отношение към природния газ като фосилно гориво при прехода към нисковъглеродна икономика и на фона на недостатъчно търсене.

Това, което важи за световния пазар на газ, е два пъти по-съотносимо и към пазара на Югоизточна Европа, където Турция ще търси да продаде все по-големите формиращи се излишъци от газ на вътрешния си пазар. Няма гаранции, че цените няма да паднат под текущите нива. Да не забравяме, че както цените на суровия петрол, така и тези на природния газ, могат да навлязат в зоната на отрицателните стойности.

Гърция успява да се позиционира като входна точка за глобалния втечнен природен газ в региона, привличайки регионални инвестиции в разработването на проекта за плаващ терминал при Александруполис. Този проект ще се конкурира остро с проекта за подобен плаващ терминал на турската Боташ в отстоящия на 80 км от Александруполис залив Сарос. Въпреки че всяка прогноза за дългосрочно натоварване на тези капацитети е рискована, един от вероятните сценарии при оценка на риска е те да останат неангажирани в осезаема степен.

Едно нещо е безспорно в съвременния взаимозависим енергиен свят – Турция, Гърция, България, Румъния и други страни от Югоизточна Европа зависят една от друга, за да направят транснационалните инвестиционно интензивни проекти успешни. Това не е игра с нулева сума, при която Турция сама поръчва „музиката“ и решава какво ще стане. При недоверие или напрежение страните от региона лесно могат да намерят заместител на природния газ, който се транзитира и добива.

Президентът Ердоган трябва още веднъж да оцени краткосрочните и дългосрочни рискове и ползи от „война“ за ресурси с Гърция или която да е друга страна. Винаги има изход – международен арбитраж или посредник. Прекалено явни и значими са загубите, твърде малки и спорни са печалбите.

В света на глобалната енергия много често успехът и силата се оказват привидни.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg