Carnegie.ru: Последната страница. Или как случаят Навални промени отношенията между Русия и Германия

(Дез)информация/Анализи

Берлин закрива ерата на доверителни, дългосрочни приятелски отношения с Москва, открита от Горбачов. Москва също обръща страницата. По този начин ситуацията става по-опростена и в същото време по-рискована: Русия вече не очаква нищо от Европа и следователно става ненужно да се съобразяваме с нейното мнение и интереси.

Случаят с отравянето на Алексей Навални бележи повратна точка в отношенията между Русия и Германия. Всъщност подробностите по самия случай, които все още са до голяма степен неясни, вече не са важни. В Берлин през септември 2020 г. беше взето най-важното решение за германската външна политика: Германия вече няма да води някаква специална политика спрямо Русия. А тя няма да се опитва да разбере мотивите на другата страна, да се стреми към взаимно разбиране и поне минимално взаимодействие. Берлин няма да действа като преводач от руски политически език на западен, нито ще отговаря за отношенията с Русия, за да обясни на Москва позицията на своите съюзници.

Тази специална роля, която Федералната република и нейният канцлер изиграха през последните години, остава в миналото. Сега Германия поддържа връзки с Русия – както всички останали в Западна Европа. На ниво реторика това означава фундаментално противопоставяне на външната и вътрешната политика на Кремъл, остра критика към определени конкретни стъпки на Москва и подчертана солидарност със страните от Източна Европа. На икономическо ниво мнозина очакват отказ от проекта за газопровод „Северен поток 2“. Във всеки случай ерата на големите руско-европейски енергийни проекти изглежда е приключила. На дипломатическо ниво е вероятно значително ограничаване на официалните контакти и евентуално спиране на диалога на най-високо ниво.

Малко вероятно е президентът Путин, когато е давал разрешение за спешна евакуация на Навални от Омск до Берлин, да е предполагал такъв развой на събитията. По-скоро може да се предположи обратното: той разчиташе на взаимодействие с Ангела Меркел, на съвместен – с помощта на Германия – изход от неприятния инцидент без нови загуби за репутацията на Русия.

Можете да се опитате да си представите как Путин реагира на изявлението на Меркел за отравянето на Навални с новичок. Удар в гърба е най-мекото нещо, което идва на ум. Личните отношения с чуждестранни лидери са от решаващо значение за външната политика на Путин. От друга страна, за един рационално мислещ руски президент, резултат е и отрицателния резултат. И той ще го има предвид.

Това означава, че не само Берлин затваря ерата на доверителни, дългосрочни приятелски отношения с Москва, която Горбачов откри. Москва също обръща страницата. Това, което преди 30 години, по време на германското обединение, се разглеждаше не само като историческо помирение, но и като гаранция за бъдещи приятелски отношения и тясно сътрудничество между двата народа и държави, само по себе си е останало в миналото.

Настоящето от своя страна започва да се припокрива с това, което изглеждаше отдавна. В областта на реториката, където руската страна не крие възмущението си, германските обвинения срещу Русия са сравнени с нацисткия палеж на Райхстага, в който тогавашният Берлин обвини Коминтерна и Москва. В политическото поле Кремъл е малко вероятно да предприеме драстични стъпки веднага, но отсега нататък той ще разглежда Германия като зависима държава, контролирана от САЩ. Подобно на американските, германските „партньори“ ще се споменават в кавички и в Русия.

Това заключение ще има последици за ситуацията в Донбас, както и за конфронтацията около Беларус, която навлезе в продължителна фаза. Стойността на взаимодействието с Берлин и Париж в тези области – в нормандски или двустранни формати – намалява и диалогът с Вашингтон относно Украйна и Беларус отдавна се свежда до взаимни остри предупреждения и не по-малко груби укори.

Крахът на специалните руско-германски отношения беше последният и най-мощен от поредицата атаки срещу руските позиции в Европа. В редица страни през последните години имаше шумни корупционни скандали, които свалиха от седлото водещи политици, склонни да си сътрудничат с Москва. Във Франция това бяха кандидатите за президент Доминик Строс-Кан и Франсоа Фийон, в Италия – вицепремиерът Матео Салвини, в Австрия – заместник-канцлерът Хайнц-Кристиан Щрахе.

В други страни – Испания, Гърция, България, Черна гора, Чехия, Словакия, Норвегия – бяха разкрити руски конспирации или шпиони, което доведе до охлаждане на отношенията с Русия. Накрая скандалът с отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри, Англия, придоби наистина универсален отзвук.

Западните „колеги“, както се казва сега, работеха стратегически, изчиствайки половината си поле от враждебно влияние. В резултат на това в Европа практически не са останали държави, чиито власти да се отнасят към Русия по неутрално-положителен начин. Така че решението на Меркел да прехвърли съдбата на „Северен поток 2“ на Европейския съюз изглежда като окончателната присъда.

Всякакви специални операции – наши или чужди – вече ще имат за цел да променят ситуацията с грандиозен удар в своя полза. Стратегически обаче успехът на специалните операции в никакъв случай не е винаги дългосрочен. Те често изглеждат и се представят за ефективни, отколкото са в действителност.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни

Случаят със Скрипалс възниква по времето, когато в някои европейски страни – четири години след украинската криза – се появи желание за преразглеждане на санкционната политика. В резултат на този казус ревизията беше отложена. 

Случаят с Навални е във време, в което има желание да се избегне нов труден разлом в Европа, в резултат на конфронтацията между САЩ и Китай.

Патосът в тази статия не е в полза на твърдение, че и двете отравяния са провокации от едната или другата страна. Той се крие във факта, че въпреки скандалите и други препятствия, важните интереси на Европа, включително Германия, и съответните интереси на Русия изискват взаимодействие и сътрудничество и че повтарящите се скандали не отменят тези интереси, а само ги потискат за известно. Следователно е необходимо да се сдържат емоциите и да гледаме на нещата по-широко.

Всички в евроатлантическия регион трябва да помнят, че руско-германското помирение е толкова важен стълб на европейската сигурност, колкото германско-френското помирение. Подобно помирение е истинско чудо на съвременната история, предвид неизлекуваната травма от агресията на Хитлер, огромния мащаб на разрушенията и милионите жертви на войната.

Не плашете себе си и околните с призраците на Молотов и Рибентроп – особено сега, когато вместо да се опитвате да разделите Източна Европа между Москва и Берлин, се води борба за това какъв съсед Русия ще получи близо до Смоленск. Няма нужда да се радваме на възраждането на германско-руската вражда. Това няма да укрепи НАТО. Германия може по-бързо да изпълни ангажимента си за увеличаване на военните разходи, но разходите и няма да подобрят европейската сигурност. 

Не трябва да разчитате на външна помощ или на устойчивост на ядреното възпиране. 

Последното само дава гаранция за унищожение, а не за спасение.

Руско-германските отношения се влошават от почти десет години. Нереалистично е да се върнем към дните на партньорство за модернизация на Европа от Лисабон до Владивосток в обозримо бъдеще, но все още има възможност да се спре преходът на руско-германските отношения към фаза на враждебност.

За да направите това, трябва да намалите степента на публична реторика, да проведете собствено най-задълбочено разследване на случилото се с Навални на руска територия и да разработите подробна обоснована позиция, преди да обсъдите въпроса в Организацията за забрана на химическото оръжие.

Тази позиция трябва да бъде убедителна преди всичко за руското общество. Подходът „не знаем какво се е случило, но имаме десет версии за това, което е могло да се случи“ не работи нито в случая с Литвиненко, нито с унищожаването на малайзийския лайнер, нито със Скрипалите. Няма да сработи и със случая с Навални.

По-добре е да вземем пауза в отношенията с Берлин. Нека германците сами решат дали се нуждаят от още един газов поток от Русия. Нека сами решат кой след Германия ще стане основният експерт на ЕС по Русия – Полша или Литва. Нека първо изясним кой ще бъде наследника на Меркел и изобщо бъдещето на германската партийно-политическа система. Това не е наша работа.

След известно време търсенето на взаимно разбирателство с Германия на нова основа – съседство, предсказуемост и взаимна изгода – ще трябва да бъде подновено. За Москва най-важната задача сега в Европа е да не изпусне Беларус, точно както бездарно изпуснахме Украйна, да попречим на Лукашенко да не заблуди Путин, както и на Путин да не се излъже в беларуския народ. И разбира се, руския също.

Материалът е подготвен в рамките на проект „Русия – ЕС: Развитие на диалог“, реализиран с подкрепата на делегацията на ЕС в Русия.

https://carnegie.ru/commentary/82690

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg