Алтернативи & Анализи: АЕЦ „Белене“ – Мисия невъзможна – Трета част
Изглежда българският енергиен министър най-накрая се е отказал от опитите да възкреси АЕЦ „Белене“. От първия момент, когато премиерът Борисов и г-жа Петкова започнаха да флиртуват с рестартирането на проекта преди четири години, повечето експерти, запознати с проекта, поклатиха невярващо глави. Пак ли? И Борисов, и Петкова знаеха, че това е мисия много над възможностите им, пък и избраният момент беше възможно най-лошия.
Министърът на енергетиката и нейният екип дълго време поддържаха представата за някакво подобие на планирани и обмислени действия, на структуриран процес. Изпълнението обаче беше дълбоко непрофесионално, от хора без опит, които отказват да наемат професионален съвет, без ясен мандат, етапи и критерии. Българският министър-председател се ангажира в едно от класическите си театрални превъплъщения, опитвайки се да угоди на мощни лобита в Русия и България, на които не може да се противостави, с надеждата че ще спечели време в пунтамарене, докато предаде горещия картоф на следващото правителство.
Неговата роля в следващия епизод на многосезонната сага АЕЦ „Белене“ следваше оригиналния сценарий, но при последното издание бяха отчетени и научените уроци. Политиката по АЕЦ „Белене“ отразяваше компромисите, постигнати по време на държаната в тайната среща на Борисов с пратеника на Путин Леонид Решетников. В замяна на това, че остава на власт – премиерът прие рестартирането и завършването на двата приоритетни проекта от списъка на Кремъл – газопровода „Турско-Балкански поток“ и атомната електроцентрала Белене.
COVID-19 и глобалната рецесия изиграха второстепенна и подчинена роля за неуспеха при третия опит да се реализа ядрения проект.
Независимо от обречения му характер, към причините за неговата невъзможност се добавиха и нови – България потъна още повече в дъното на ЕС в икономическата класация и недостатъчни темпове на растеж на БВП, подкопавайки прогнозите за търсенето на електроенергия. Пазарът на електроенергия се отказа от дългосрочните споразумения за изкупуване на електроенергия. Инвестирането в свръхкапацитет за производство на електроенергия „на зелено“ на двадесет и пет милиарда лева изисква гаранция за постоянни потоци от приходи от продажби на ядрена енергия, а това е твърде условно при продажби чрез електроенергийни борси. Липсват големи промишлени потребители, още повече неясноти, които правят инвестицията преднамерена загуба. Министерският съвет и министърът на енергетиката все пак се опитаха да прокарат тезата, че китайските и руските компании са от различна „непазарна“ порода, готови са да поемат рискове в замяна на геополитическо позициониране. Но нито Пекин, нито Москва се оказаха самоубийци и веднага дадоха ясно да се разбере, че държат непременно на условието за задължителни държавни гаранции и подкрепа.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.
Рестартът бе свързан с донякъде странната загуба по арбитражното дело срещу „Росатом“, където част от българския екип се бореше да спечели делото, докато други „отговорни“ фактори се договаряха задкулисно за „приемливи“ условия за загуба от „Росатом“. В тази скрита игра участваха държавни или други свързани със сделката частни компании, които не предоставяха и задържаха ценна информация към екипа на защитата, докато прокуратурата, която можеше да извземе тази информация, странно пасуваше.
По нареждане на топ български политици защитата не може да реализира печеливши стратегии.
Най-важната теза на защитата по делото на Националната електрическа компания (НЕК) беше, че в случая на „договорените“ реактори, това не беше просто сделка между две равнопоставени търговски компании, при които управителите или съветът на директорите взимат крайните решения. Не само макрополитиката в тези сделки, но и микромениджмента се реализират при участието на президенти, министър-председатели, министри, при което Русия диктува условията чрез лостове за политическо влияние. Борисов имаше интерес да прикрие и личното си „съучастие“ за загубата на делото и за милиардите левове, платени на Росатом. Запознатите знаят, че основният коз на Газпром в арбитражното дело – Анекс 12, който „проби“ българската защита, бе подписан по директно нареждано от премиера до тогавашния шеф на НЕК Красимир Първанов , пренебрегвайки указанията на енергийния министър Трайков.
Премиерът Борисов е бил и остава основен канал за влияние на Кремъл в България. Всички енергийни проекти, замислени от Първанов, Станишев и Овчаров, са същност от същността на стратегията на руския президент Владимир Путин да корумпира и чрез създадени в хода зависимости да контролира българския политически елит.
Подобна матрица на руско влияние прозира и в новото издание на Южен поток – т. нар. Балкански поток. Същата схема се прилага и при АЕЦ „Белене“. Философията зад двата рестарта е изведена от професионалните съвети на наети от руските компании западни експерти. За степента на влияние на тази „мъдрост назаем“, платена с парите на Газпром и Росатом, може да се съди по разразилата се драма в края на сагата „Южен поток“, когато текстове изготвени от наета от Газпром немска правна кантора, попаднаха „случайно“ в законопроекти, обсъждан в Народното събрание на България.
Идеята да се представи българския участък на „Турски поток“ като разширение на газопреносната мрежа на България или като нямаща нищо общо с основния проект местна или регионална версия беше също внушена от експерти на „Газпром“ по европейско законодателство и регулаторни въпроси.
В АЕЦ „Белене“ „иновацията“ отчита обективните граници на възможностите за „Росатом“, тъй като правителството в самото началото обяви собствената си роля за централна и незаменима, като същевременно призна геополитическите дефицити на руската компания, включително невъзможността и да финансира самостоятелно проекта. На този фон Кремъл предложи да се включи и Китай, надявайки се, че двете световни сили могат да защитят проекта за ядрена централа и българското правителство от критиките на НАТО и ЕС. Така Китайската Национална Ядрена Компания, една от трите опериращи в тази област в Китай, се очерта като новия търсен „стратегически инвеститор“.
Новият игрови план също се оказа неподходящ и с кратък хоризонст, но достатъчно обтекаем, за да съхрани илюзията за „прогресиращ“ проект, но неспособен да превърне свръхочаквания в осезаема реалност. При контакти с премиера Борисов и министър Петкова, добронамерено споделих, че идеята за интегриране на китайски пари и руски технологии в ядрен проект в държава-членка на ЕС и НАТО, каквато е България, е опасна заблуда и с тежки последствия. Геополитическото напрежение между Запада и Китай ескалира без да има някакъв ограничител. Нито ЕС, нито НАТО могат да си позволят икономическия риск и риска за сигурността на ядрен проект в България, което може да бъде прототип на конкуриращо глобално китайско-руско партньорство.
Кризата с COVID задълбочи недоверието между Запада и Китай. Събитията в Беларус и отравянето на Навални водят до нови санкции срещу Русия и нейните енергийни интереси в ЕС – като АЕЦ Белене и Турски поток. Това е неизбежност.
Нищо от това, с което се сблъскваме днес, не изглежда като внезапно и непредизвестено събитие. По-скоро е логична брънка в продължителен еволюционен процес, който съзрява с годините, но мнозина у нас по високите етажи предпочита да затворят очи.
Премиерът Борисов винаги е предпочитал тактическия пред стратегическия хоризонт, така както прави Владимир Путин. Съмнявам се, че българският министър-председател изобщо някога искрено е вярвал в шансовете си да вдъхне нов живот и да легитимира обречен проект като АЕЦ „Белене“. Той обаче има устойчив интерес да поддържа илюзията за “проект в прогрес“, за да избегне неизбежното отписване на милиарди като загуба в баланса на НЕК, което би могло да доведе до фалит и знак за наследство от неговото управление. Едновременно с това, в продължение на дълъг период му бе изгодно да има още един канал за поддържане на интерес и влияние спрямо Кремъл. В неговото мислене „сделката“, дори при обречен АЕЦ „Белене“ си струва политическата цена – няколко десетки милиона похарчени пари на данъкоплатеца срещу снизходителност от Москва.
Загубените пари в този политически театър са „дребни“ в сравнение със стотиците милиони изчезнала стойност в миналото. Дълбоката тревога днес е в необратимото време, загубено в илюзията по стимулиране на икономиката чрез грандпроекти и големи държавни харчове, които неизбежно произвеждат проекти шампиони по корупция.
Както правителството, така и НЕК пропуснаха изключителната възможност да тестват опции за монетизиране на активите на АЕЦ Белене – чрез продажби, инвестиции или съхранение за по-късна дата на закупеното оборудване. Потенциалните 3,5 милиарда лева загуби висят като дамоклев меч върху съдбата на целия енергиен сектор, а това са пари, остро нужни за преструктуриране и модернизация.
Близо 33 години по-късно отново се намираме заседнали в центъра на минно поле, при смъртоносен микс от управленска некомпетентност и високомерие, типични за тоталитарните времена и пренесени днес от ученика на Живков Бойко Борисов – черна дупка от почти хронифицирана колективна лудост на върха, в която пропаднаха надеждите и благополучието на поколения българи.
Илиян Василев
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg