Алтернативи & Анализи: Русофилите в България правят своя партия

Москва диверсифицира своите мрежи за влияние

Новината, че русофилското движение в България е решило да създаде партия, е значително събитие.

Във физиката на елементарните частици извеждаме информация за процесите чрез тяхното въздействие върху околното пространство. По същия начин извеждаме знания за промените и акцентите в политиката на Кремъл към България и Източна Европа, като проследяваме действията на местните русофили, съдейки от тях за намеренията и плановете на Москва.

Този ход изцяло се вписва и в известна степен надгражда модела на Решетников, кръстен на известния руски разузнавач. Неговата роля несъмнено е надценена, тъй като едва ли е единственият фактор, който е измислил и ръководи всички институции в Русия, когато става въпрос за нейните интереси и политики спрямо България и Балканите. Винаги обаче е добра идея да се съизмерват текущите развития спрямо миналите репери във външната политика на Русия.

След колапса на проекта „Южен поток“ Путин обвини за провала му „коварното“ българско ръководство.

Общността на експертите бързо идентифицира причинно-следствената връзка между края на проекта и анексията на Крим. Въпреки това, тъй като по дефиниция царят в Кремъл не може да греши, неговата пропагандна кохорта потърси и намери изкупителната жертва – българското правителство.

След Крим Газпром непрекъснато се опитваше да прехвърли върху партньора си по проекта „Южен поток“ – италианската ENI – по-голям дял от тежестта на финансирането. Де Скалци, тогавашният главен изпълнителен директор, посети Сочи за среща с Милер и в при успех на преговорите и с Путин на 24 ноември 2014 г. Въпреки очакванията, той отказа да подпише задължението за дялово финансиране на проекта от 1 млрд. долара, което на практика приключи Южен поток. Путин нямаше друг избор, освен да признае провала седмица по-късно в Турция.

Официална София не протестира версията на Путин и се съгласи да участва мълчаливо в играта на обвинения, тъй като имаше 800 милиона евро причини да приглуши реакцията си. Руският президент заложи на обещанията на всички висши български държавници – президента Първанов, министър-председателя Станишев, енергийния министър Овчаров, последвани от Бойко Борисов, да изпълнят ангажиментите си към Южен – Турски поток. Плати за това.

След като проектът зацикли, руският президент организира преврат, свали правителството на Борисов през 2013 г., за да се увери, че местните му партньори изпълняват желанията му. Въпреки всички успокоения обаче, Кремъл загуби увереност, че само парите могат да купят лоялността и подчинението на българските елити, чието богатство скочи рязко през годините и направи следващите „покупки на влияние“ много по-скъпи.

За това Москва промени тактиката, като добави заплахи и принуда към списъка със „стимули“, а външната политика на Русия прибягва до класическия си инструмент – разделяй и владей, противопоставяйки една група олигарси срещу друга. Първата жертва и обект на подобни наказателни действия бяха Цветан Василев и Корпоративна търговска банка, които се провалиха в теста за лоялност, като си позволиха да оспорят предложения сценария и забавиха гаранциите за изпълнение, които трябваше да предоставят на договорените български участници в проекта на Газпром

Премиерът Борисов се съгласи да сподели контрола върху новия проект в България, който наследи Южен поток и това стана по време на срещата му с Леонид Решетников в края на февруари 2016 г., както и поредица от „тайни“ срещи със специални пратеници на Путин. Москва тества новия си подход „разделяй и остави разделените да се конкурират “.

Българският парламент беше освободен от „несъгласните“ по желание на Кремъл. Реформаторите бяха извадени от властта и заменени от прокремълските патриоти, които допълнително трябваше да „балансират“ ГЕРБ.

След като изчисти законодателната власт от „недружелюбни елементи“, Кремъл повтори упражнението и с изпълнителната и съдебната власт. Реформаторските министри станаха непосредствен обект на преследване и обвинение от страна на главния прокурор, което позволи на премиера Борисов да блесне в ролята си на единствен арбитър в дясно от центъра.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Реформаторите загубиха не само заради собствените си грешки, но и поради системните усилия на ГЕРБ да подкопаят влиянието им и да разделят редиците си. Премиерът Борисов изигра критична роля в тази част от операцията на Кремъл.

Тази сделка с Мефистофел постави Борисов на върха на руската стратегия, оставайки единственият политик, приемлив както за Запада, така и за Изтока. Липсата на свързаност със Запада на президента Радев значително възпрепятства способността му да се конкурира с премиера и да бъде полезен на Москва.

Без основния си актьор – Борисов, руският модел на „корумпирай и очаровай“ не може да просъществува; никой друг български политик близък до Кремъл не е в състояние да „продаде“ като „западна“ и „консервативна“ ценност проруската транзакционна дипломация на българското правителство на Запад.

С течение на времето обаче „балансиращата сила“ на премиера ерозира паралелно с връщането на бинарната геополитика от времето на Студената война, която осветява фасадните демокрации като зони на критична уязвимост във системите за сигурност и развитие на ЕС и НАТО. Българският лидер постепенно се превръща в парий, токсичен партньор в европейските столици и Вашингтон. Единственият му изход е да упорства и да прибегне до открита автокрация, изоставяйки всякакви претенции за демократичност.

Въпреки че полезната стойност на Борисов за Кремъл намаля, смяната му в момент на нарастваща несигурност се счита от Москва за още по-рисков вариант. Това е типичен случай на управление на кризи, когато по-малкото зло се избира сред конкурентни и допълващи се избори, предлагани от различни руски аналитични центрове.

Кремъл обмисля нов русофилски Интернационал по модела на Коминтерна, който би могъл да консолидира и рационализира антизападните операции в страните от ЕС и НАТО.

България е изпитателен полигон за новата руска стратегия на ЕС, повишавайки профила на неправителственото движение „Русофили“ до партийно ниво и пряко участие във вътрешната и външната политика чрез пряко представителство в Парламента и различните клонове на властта. Въпреки това ще бъде преждевременно да се правят окончателни съждения, за това че тази линия ще доминира във външната политика на Русия и че Кремъл е избрал окончателно на кого за заложи сред конкуриращите се русофилски групи.

Напротив, позволява им да съперничат помежду си, надявайки се, че кумулативният ефект на техните действия ще надхвърли въздействието при по-фокусиран подход с един-единствен фаворит. Тази политическа сюжетна линия също отразява особеностите на институционална структура на външната политика на Русия – различни и често конкуриращи се пътища за преследване на стратегическите й интереси – чрез официални дипломатически, медийни, тайни служби, разузнавателни, културни и образователни, бизнес и религиозни канали.

От една страна, Русия използва довереника на бившия президент Пурванов Румен Петков, за да атакува прозападните несистемни опозиционни лидери, които набират избирателна тежест от протестите. От друга страна, тя използва своите играчи на терен, като лидера на партия „Възраждане“, Костадинов, за да възложи задачата да отклони антикорупционното движение на протестите в безопасно русло за Москва.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg