IES ENERGY BRIEF: Време за промяна: договорите на Газпром в Източна Европа изтичат

September, 2020 , Aura Sabadus, icis.com

Докато всички погледи са насочени към руските проекти за газопроводи – Северен поток II, Турски поток и Южен поток – които Газпром възнамерява да изгради в Европа през следващите години, сравнително по-малко внимание се обръща на предстоящи промени, които трябва да се преконфигурират на газовите пазари в източната част на Европа и Турция.

Трансформациите са предизвикани от две забележителни събития.

Едното е свързано с прилагането на най-новите кодекси на газовите мрежи в ЕС. Кодексите включват изисквания за хармонизиране разпределението на капацитета по тръбопроводите, както и за по-ефективна търговия с газ, пренос на газ и обмен на данни.

Другото се отнася до изтичането на дългосрочните договори за газ, държани от Газпром в Румъния, Украйна, Турция и България между сегашните дни и 2030 г.

По-голямата конкуренция, прозрачност и отчетност в Източна Европа са очакваните резултати в регион, в който почти без изключение руският Газпром доставя газ през последните три десетилетия.

Те, страните също така трябва да проправят пътя за създаването на двупосочен коридор за доставка север-юг, където пазарите от Украйна до Гърция, Турция и Западните Балкани могат да минимизират риска от разчитане на един доставчик.

Два договора на Газпром за западната линия от газопроводи, който пренасят газ от Русия до Турция и Гърция през Украйна, Приднестровието, Република Молдова, Румъния и България, изтичат тази година, освобождавайки ключови участъци за всички компании, които се интересуват от резервиране на капацитет.

Капацитетът на пунктовете за взаимно свързване Орловка-Исакча 1 (граница между Украйна и Румъния) и Черна Вода 1-Кардам (Румъния-България) ще бъде достъпен за резервиране чрез търгове през септември, а газовите потоци трябва да стартират при новия режим на 1 октомври .

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Общият годишен капацитет на двата договора е 13,3 милиарда кубически метра (bcm) газ, малко над 2 млрд. куб.м по-малко от предложената първа линия на Турски поток, тръбопроводът, който Русия възнамерява да изгради през Черно море за доставки на газ в Турция и Южна Европа .

Междувременно, макар че гръцкият договор за доставка на Газпром трябваше да изтече през 2016 г., но беше подновен през 2014 г., страната вече е задължена от ЕС да отвори капацитет за  интерконектора си с България за свързване към трети страни.

Като цяло, последиците от тези промени са многобройни.

За Гърция това ще бъде възможност да засили ролята си на регионалните газови пазари,  като разшири капацитета си за внос на втечнен природен газ (LNG) и улесни износа на природен газ.

Две гръцки компании вече започнаха да изнасят природен газ с виртуален обратен поток за България, по-рано това лято. Капацитетът за износ е почти напълно наличен. Капацитетът в посока „напред“ е резервиран най-вече от Газпром, въпреки че все още има гъвкавост.

Подобна възможност може да се отвори за Турция. Страната очаква да въведе първото си плаващо устройство за съхранение и регазификация (FSRU) за внос на LNG на брега на Егейско море край Aliaga, по-късно тази зима. Ако Турция изгради свързващ тръбопровод към България и увеличи капацитета на съществуващия с Гърция, тя може да започне да продава излишни обеми на страните от Източна Европа в момент, когато търсенето на газ вътрешно започне да спада.

България, една от най-несигурните европейски държави по отношение на доставките на природен газ, предвид почти пълната й зависимост от Русия, може да приеме да освободи част от обемите си по съществуващия си руски договор за доставка на частни компании. Това би спомогнало за разпределяне на риска и би гарантирало разнообразие от участници на пазара.

Северната съседка на България, Румъния, очаква да осигури пуск в експлоатация по-големи обеми от своите черноморски операции до 2020 г., включително газовото находище Domino с обем 84 млрд. куб. см. Запасите от газ само от тази област са повече от пет пъти годишното потребление на Румъния, което й дава достатъчно гъвкавост, за да започне да изнася газ.

Украйна , която видя важни промени на своя пазар на природен газ, като приведе своите закони в съответствие със законите на ЕС, може да предложи своите 14 млрд. куб. м капацитет за съхранение на регионални компании на атрактивни тарифи.

Важно е да се подчертае, че все още има значителни предизвикателства.

Първо, предвид липсата на алтернативно за момента газоснабдяване, руският газ вероятно ще продължи да бъде най-важният източник на доставки. Въпреки това, настъпващите промени, от една страна, ще дадат възможност на частни компании в региона да добиват собствен газ от Русия и да го продават независимо от Газпром. От друга страна, самият Газпром ще се очаква да спазва антитръстовите правила на ЕС.

Второ предизвикателство е свързано с политическите препятствия, които преди това са възпрепятствали напредъка. Регионалните държави трябва да признаят, че само по-голямата координация и единството на целите ще им позволят да се възползват от възможностите, които сега се откриват.

И накрая, има нужда от повече прозрачност, за да се гарантира, че политическите партии ще останат на висотата на отговорностите си в момент на важна трансформация за Източна Европа.

https://www.icis.com/energy-connections/2016/08/time-change-expiry-gazprom-contracts-eastern-europe/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg