Foreignpolicy.com: Как Тръмп загуби Балканите. Дипломацията на администрацията, която не вижда злото, предизвиква опасна дестабилизация в целия регион

ЕДУАРД П. ДЖОУЗЕФ

28 ОКТОМВРИ 2020 г

На Балканите гласът на една суперсила значи много. Кавалерските думи на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър през юни 1991 г. – „Нямаме фаворит в тази битка“ – помогнаха да започне насилственото разпадане на Югославия. Подобна динамика тече и днес.

Икономическият дневен ред, да не вижда злото, на администрацията на Тръмп допринесе за най-рязкото влошаване на отношенията, след като войните в региона приключиха преди две десетилетия. Администрацията се хвали, че президентът Доналд Тръмп е успял да „обърне сценария“ на Балканите с фокуса си върху икономиката и презрението към политическата ангажираност – и той го направи. Сега не по-малко от шест предимно спокойни държави – Сърбия, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина, България и Северна Македония – изпитват опасни нива на междуетническа токсичност, и всичко това е под взора на администрацията на Тръмп.

В последния графичен пример висши американски служители този месец неволно насърчиха един съюзник от НАТО, България, да заплаши с военна намеса друг, Северна Македония. На 6 октомври американският министър на отбраната Марк Еспер се срещна с българския си колега Красимир Каракачанов, ярък националист с дълъг опит за „словесни бомбардировки“ срещу съседна Северна Македония. Миналия месец, на фона на ескалиращ натиск от неговото правителство, Каракачанов повтори заплахата на София да блокира отдавна отложените преговори на Скопие за членство в Европейския съюз – стълб в трансатлантическата стратегия за стабилизиране на Балканите.

Вместо да натиска Каракачанов за неговите провокации и да търси сдържаност, според собственото прессъобщение на Министерството на отбраната на САЩ, българският министър е бил екскортиран с уиски и похвали във Вашингтон, тъй като служителите договарят 10-годишна „пътна карта за сътрудничество в отбраната“ и продажбата на осем изтребителя F-16. Без намек за безпокойство от диктатите на България, Еспер поздрави Каракачанов, който отвърна със собственото си приветствие към Тръмп. Бонхомито във Вашингтон беше последвано от посещение в България на 20 октомври от високопоставен служител на Държавния департамент Р. Кларк Купър, който недвусмислено изрази „благодарността на САЩ за България за нейния ангажимент към Алианса“.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Два дни по-късно Каракачанов шокира региона, като открито заплаши да изпрати български войски в Северна Македония. Ултиматумът усложняваше твърдението на Каракачанов, че Северна Македония застрашава „териториалната цялост на България“, което означава, че София има casus belli. Не само, че администрацията на Тръмп не успя да изпрати някакъв смислен сигнал преди този изблик, но САЩ не казаха нищо след това. На министъра на отбраната на Северна Македония, Радмила Секеринска, се падна честта да отговори с ответната критика: „България е член на НАТО, и ние сме член на НАТО и това не е начинът, по който членовете на алианса общуват или трябва да общуват.

„Мълчанието на Съединените щати е непростимо. Много изтъкнати българи критикуваха непремерената политика на правителството към македонците по споровете за идентичността, отбелязвайки, че това ще навреди на самата България. За сметка на това миналата седмица София блокира влизането на Северна Македония във Frontex, европейската агенция за управление на границите, отслабвайки способността на Скопие да спре нелегалната миграция и да контролира транснационалната престъпност на границата, която споделя с България. София е изолирана в рамките на ЕС, което забранява – но не може да предотврати възможността държавите-членки да внасят двустранни спорове в рамката за преговори на ЕС. Непоколебимото твърдение на Каракачанов, че българските сили ще бъдат „приветствани“ от македонците, само усложни ситуацията.

Продажбата в САЩ на F-16 на България не е оправдание за мълчанието на Еспер или това на колегите му от Държавния департамент; компетентна администрация може да продаде F-16 на един съюзник от НАТО (България), без да продаде друг (Северна Македония). Американските власти лесно биха могли да напомнят на Каракачанов за собствените му думи, изречени миналия месец пред парламентарна комисия, относно напрежението между Гърция и Турция: „Познаването на историята на отношенията на Балканите … спорните въпроси между съседите трябва да се решават чрез преговори и диалог, а не чрез използване на заплахи и военна сила. „

Както и в България, недалновидната дипломация на Тръмп наложи още един опасен „конус на мълчанието“, този път върху Сърбия. По време на срещата на върха на Овалния кабинет между Сърбия и Косово на 4 септември президентът приветства набора от ангажименти на двете страни на страните като „исторически“ и „базисен пробив“. На предизборните си митинги Тръмп настоява, че заслужава Нобелова награда за мир, като се има предвид, че неговата инициатива е „спряла масовите убийства между Сърбия и Косово“.

Всъщност хиперболата на Тръмп и фиксацията на неговата администрация върху икономическите въпроси има три вредни последици. Първо, сделката за „икономическо нормализиране“ смекчи натиска върху непримиримата страна в конфликта – Белград. Участвайки в инициативата на Белия дом, автократичният президент на Сърбия Александър Вучич, поредният твърд националист, подсили имиджа си, че може без натиск да получи значителни отстъпки от своя противник.

Специалният пратеник на Тръмп за Сърбия и Косово Ричард Гренел многократно подчертава, че Вашингтон се е съсредоточил върху икономическите договорености и ще се върне към съществения въпрос за взаимното признаване (който Вучич иска да избегне), след като икономическите споразумения се изпълнят. Предсказуемо, ръководеният от ЕС диалог между Сърбия и Косово, който се фокусира върху трънливите политически въпроси, буксува. Това е особен проблем за изолирано, непризнато Косово, тъй като под натиска на САЩ то се отказа от правото дори да кандидатства за членство в международните организации – което доведе до допълнителни обвинения между Белград и Прищина.

Второ, тъй като администрацията на Тръмп е толкова инвестирала в имиджа на успеха си, Белград, подобно на София, знае, че може да популяризира своята вредна марка национализъм, без да се страхува от американски упреци. При пресметнатите си провокации сръбският министър на отбраната Александър Вулин многократно е използвал силно обиден епитет за албанския народ в официални съобщения. Тогавашният външен министър Ивица Дачич отправя зловеща заплаха срещу сърби, които помагат в процеса, ръководен от ЕС, за идентифициране на изчезнали лица – недовършения бизнес от масовите убийства през 90-те години, на които се позова Тръмп. Подобно на мафиотски дон, Дачич заплаши зрителите на телевизията заплашително: „Какво ще правим със сърби, които показват на албанци къде са погребани телата?“ (Скоро след това Дачич бе назначен за председател на парламента.)

Оригинал : https://foreignpolicy.com/2020/10/28/how-trump-lost-the-balkans/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg