Алтернативи & Анализи: Кризата в Нагорно Карабах и кривите геополитически сметки на Кремъл

Примирието и изпращането на руски миротворци в Нагорно-Карабах, както и отстъпените територии на Баку, последвани от „празненства“ в Баку за победата и протести в Ереван, заради загубата, маркират развитие в една драма, която остана под радарите на общественото внимание не само у нас. Тепърва обаче проблемите ще нарастват. Само два дни след решението за примирие, Москва и Анкара  се хванаха „за гушата“. Външният министър Лавров изключи присъствието на турски „умиротворители“ на територията Карабах, за да бъде опроверган от министерството на отбраната на Турция, че такива ще има и това е неизбежно. В допълнение, турският президент заяви че ще строи пряка жп линия между Анкара и Баку, а това няма как да стане, освен ако не се завладеят територии от Армения.

Прогнозират се сценарии, при които Турция помага на Украйна да си върне завзетите от Русия територии.

Съвсем незаслужено темата Карабах изчезна от новините, а този конфликт маркира отстъплението на Москва в региона и щракането на капана на персоналната дипломация на Путин с „приятеля“ Ердоган.

Нанесен бе силен удар върху достоверността на основния стълб в колективната сигурност на постсъветското пространство, на който разчита Кремъл, а именно Организацията на Договора за Колективната сигурност, който уж даваше гаранция на страните-членки, че Москва ще се намесва ако бъде застрашена сигурността им. Случилото с Армения ги научи на горчив урок и принуждава да търсят допълнителни гаранции. 

Да напомним, че Азърбайджан напусна тази организация през 2009 година.

Разбира се, тук има условности, като например това, че формално Нагорно-Карабах не е част от Армения, а от Азърбайджан и това не дава правно основание за намеса. Но в хода на размяната на удари, не бе пощадена и територията на Армения. И ако задълженията по този колективен договор, не бяха достатъчни за да провокират по-сериозна намеса от страна на Москва, то свалянето на руски боен хеликоптер на арменска територия, до руската военна база в Гумри беше директно предизвикателство към Кремъл. Но Путин замълча.

Преглътна унижението и реши да пасува за не рискува пряка конфронтация с Турция, която не само изпрати наемници от Сирия, но и бойна техника, включително дронове „Байрактар“. Именно технологичното превъзходство над въоръжената със остаряло съветско и руско оръжие арменска армия направи разликата във военните капацитети. За степента на влияние на Ердоган красноречиво говори и фактът, че успя да наложи на президента Алиев да премахне всички съветски възпитаници в ръководството на азерската армия. След този конфликт стана ясно, че Азърбайджан е плътно в зоната на влияние на Турция и извън контрола на Русия и че съотношението на силите в Закавказието и Каспийския регион е променено в ущърб на Кремъл. 

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




Тъй като арменската етническа общност има силно влияние в Русия и по света, а и унижението за Путин бе твърде значимо, Кремъл потърси обичайния „козел опущения“ или жертвено агне. И такъв стана премиера Пашинян, комуто бе приписан непростим грях – нелоялността към Путин. Армения се осмели да опита независима, но балансирана политика и получи силен шамар. 

ЕС за пореден път показа своята геополитическа импотентност и ако не са личните инициативи на френския президент, съюзът няма изобщо да присъства в новините по темата. 

Главният пропагандатор на Кремъл Маргарита Симонян, ръководител на основните рупори – RT и Sputnik, побърза да обвини арменските избиратели за войната:

„Гражданите на Армения не могат да критикуват никого освен себе си. За избирането на власт на предател, създал предпоставки за войната, след като се скара с единствения исторически съюзник на арменския народ. Къде е неговият Сорос сега? Държавният департамент на САЩ? Пентагон, Макрон или кой друг?“.

Абсурдно е да се представя конфликта между Армения и Азърбайджан в контекста на съперничеството между Запада и Русия. Нещо повече, откакто Русия взе курс на тотална конфронтация със Запада, тя сама си ограничи възможностите да намира зони на съвпадение на интереси и да координира политики, дори тогава когато Западът сам има проблеми с Ердоган.

Не случайно бяха и въпросите „кому служи поредния епизод в азеро-арменския конфликт“, който странно съвпадна с пускането в експлоатация на Южния Газов Коридор и навлизането на конкурентен на Газпром азерски газ. Тук поне е сигурно, че Армения няма особен интерес, а Кремъл има.

Още по-тревожно е, че доктрината „една нация, две страни“ която Ердоган изповядва в отношенията с Азърбайджан, на фона на обширната зона от конфликтност около Турция, предполага повишена геополитическа турбулентност в месеците и годините напред.

Избраната от Кремъл линия за глобално противопоставяне на Запада е предпоставка за нови геополитически загуби на Москва, което в допълнение ще ограничава и възможностите за „балансиране“ на ексцесиите в аспирациите на Ердоган. 

И за това няма друг отговорен освен руския президент и неговата обцесия, че Западът е Врагът, докато реално губеше лостовете си за влияние в Кавказ, Каспийско море и Азия. Обърна тотално гръб на цивилизационния избор на Петър Първи и забрави, че без свързаност с Европа, Русия не може да съществува.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *