Алтернативи & Анализи: Зад димна завеса от лъжи около диверсификацията и азерския газ, Борисов се опита да скрие Балкански поток

Президентът Вучич изпревари Борисов, като съобщи новината, че „Турски поток“ е пуснат в експлоатация. Реалните количества природен газ, влизащи в Сърбия, са оскъдните 15 процента от първоначалния план, което просто покрива нуждите на страната, но сръбският президент не се срамува да изрази своята радост пред публика, за разлика от българския премиер.

Вучич изпрати множество послания – до Путин, че е оправдал инвестираните 1,1 милиарда долара, след това до Европейската комисия – че не се притеснява да не се отварят глави и няма напредък в преговорите за присъединяване към ЕС и накрая до Вашингтон – Белград възнамерява да се придържа към титовата линия на необвързване и да балансира между Запад, Русия и Китай. Руските медии набързо обявиха победа над САЩ и ЕС заради откриването на Турски поток, малка компенсация за провалът на Северен поток-2. Путин успя да осъществи Турски поток, като го раздели на национални сегменти, които представи като несвързани проекти, докато не стане ясна цялата картина и целия проект не е „свършен факт“.

Пиковете и падовете в транзакционната дипломация на САЩ започнаха със странната продажба на 19,5% от дела на Роснефт, малко след като президентът Тръмп спечели президентската надпревара през 2016 г., и около която се завърняха имената на близки до неговия екип хора, и завършват със също толкова причудливата сага около Турски поток, в който изглежда има замесени кръгове близки до Доналд Тръмп, до Владимир Путин, саудитското кралско семейство, турският президент, българският и сръбският министър-председатели.

В ретроспекция, предупреждението на държавния секретар Майк Помпео от юли 2020 г. към компании и доставчици на „Турски поток“, че трябва да спрат работа по проекта или да станат обект на американски санкции, от днешна дата звучи неискрено, защото американските компании, доставчици на най-важното оборудване за проекта – турбините за компресорните станции, не бяха санкционирани.

Ако Държавният департамент на САЩ имаше намерение да блокира „Турски поток“, той можеше да забрани износа на компресори, което автоматично щеше да блокира проекта. Вместо това турбините бяха доставени с американски знамена върху контейнерите, демонстрирайки публично произход и одобрение от власти, от което се възползва премиера Борисов в пропагандните си ходове.

Рекламната обиколка, която Борисов направи в компресорната станция в Петрич, която няма нищо общо с „Турски поток“, имаше за цел именно да внуши, че той действа въз основата на разбирателство с американски висши служители.

Безкомпромисната линия на Тръмп срещу канцлера Меркел по повод на Северен поток – 2 и силната подкрепа за СПГ- сделките с Полша драстично контрастират с приглушената му реакция към „Турски поток“, който консолидира влиянието на Газпром върху газовия пазар в Югоизточна Европа и монополния му статус в Сърбия. Обяснението, че България и Сърбия са прекалено незначителни в американската скала на внимание, е несериозно, когато става реч за стратегически проекти като Турски поток. Всяко движение по него се наблюдава в аналитичните центрове в САЩ и в Държавния департамент и ставащото в Турция, България и Сърбия не може да е оставало извън вниманието на опитните американски дипломати и експерти. Логичното обяснение е, че е имало „по-висши“ съображения.

Борисов няма слава на импровизатор, а на изпълнител. Постоянно оставя впечатлението, че действията му следват предварително договорен план. Съгласуването на интереси не следва строги геополитически приоритети или национални матрици на интереси. Кремъл и неговите партньори в Съединените щати, Саудитска Арабия и в Югозападна Европа са обвързани от общи бизнес цели и мотиви за монетизиране на властта в ползи които да надхвърлят мандати.

Неразделна част от поддържането на димната завеса бяха и поредицата от експулсирания на руски дипломати от София, посрещнати с нетипично мълчание и забавени реакци в Москва. В крайна сметка руското МВнР отвърна тривиално с реципрочни мерки, но руската пета колона в България и българските русофили запазиха странно мълчание. Президентът Путин дори прибягна до лична покана за да утеши лидера на русофилското движение с награда, в името на стратегическата цел – пускането на Турски поток, докато във Вашингтон изгонването на руски дипломати бе представено като доказателство за лоялност на Борисов.

Борисов балансира асиметрично. Държавният търговец на газ „Булгаргаз“ не купи нито един кубически метър природен газ директно от САЩ, но българското правителство плати милиарди в щатски долари за F-16 и поръча газови турбини от американски производител за стотици милиони.

Особеност на транзакционната дипломация е че изисква лично участие на най-високо ниво, което осмисля поканата на президента Тръмп както на сръбския, така и на българския лидер в Белия дом. Подобно е обяснението за странната покана и прием на представителите на Белия дом на скандалния кандидат за главен прокурор Иван Гешев преди назначаването му, въпреки повтарящите се критики за проблеми с върховенството на закона в годишните доклади на Държавния департамент.

Разследванията на САЩ срещу опалния олигарх, премиера-в-сянка Делян Пеевски, не дадоха осезаем резултат, въпреки първоначалните анонси.

Но да се върнем към поредните политически бисери на Борисов, които отправят предизвикателство към българската, европейската и натовската политика.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Неговата класическа комбинация от невежество върху грандоманство произведе пореден бисер, а именно, че благодарение на Балкански поток България се превърнала в „геостратегическа страна“. Откровена глупост, но с конкретни праграматични ползи. За обикновен политик подобно словосъчетание можеше да се сметне за самоубийство. За Борисов това не важи – той говори на масовата аудитория, която не вниква в подробностите, но е петимна да намери повод за гордост сред морето от проблеми. Защо не, българите са граждани на „геостратегическа“ държава, удобно пропускайки обстоятелството, че гордостта върви с 2 милиарда долара „солидарен“ нов дълг.

Българският премиер упорито налага версията за непрекъсващите си успехи – там, където „другите се провалиха“, очевидно визирайки Южен поток, т.е. правителството на Борисов-1, Борисов-3 успя.

Борисов не подаде оставка през лятото на 2020 г. най-вече поради несвършената работа по Турски поток и поетите ангажименти. Реакциите на руските официални медии на протесите у нас бяха показателни. Докато през зимата на 2013 г., руските медии го разкъсваха от критика, през 2020 г. медийното покритие на Борисов се движеше между благосклонно и снизходително, като от време на време се натякваха опасения заради закъсненията на „Турски поток“. Едва ли ще се изненадате, но друга по-важна тема за Русия в България от напредъка по Турски – Балкански поток нямаше през последните години. Някои близки до властта медии в Москва дори открито нападнаха президента Радев, който се смяташе за проруски президент, зарадите критиките му към Борисов.

Поради обещанията за завършване на „Турски поток“ Бойко Борисов не можеше, поне в неговите представи, да дублира поведението си по случая с „Южен поток“. Президентът Путин бе авансирал стотици милиони евро и искаше да бъдат изпълнените обещания на всяка цена. Българският министър-председател винаги се е чувствал най-уязвим поради интимните познания на Москва за тайните на голямата корупция в България, която сама подбужда и контролира.

Вместо оставка, през 2020 г. Борисов избра да похарчи стотици милиони, за да плати на своята преторианска гвардия, която да го предпази от десетките хиляди протестиращи.

Докато фокусът на Вашингтон беше върху северния сегмент на стратегията на „клещите“ срещу Украйна – Северния поток 2, където САЩ ефективно блокираха работата в останалите 160 км в продължение на месеци, въпреки съпротивата на най-мощното правителство на ЕС – Германия, Кремъл успя с южния лост в „клещите“ – Турски поток. Заслонът който президентът Тръмп осигури, както и личната мотивация на „потока от автократи“  Путин-Ердоган-Борисов-Вучич направиха санкциите на САЩ да изглеждат нерелевантни, от вида „твърде малко, твърде късно“. Въпреки че санкциите срещу „Турски поток“ бяха включени в Закона за бюджета за отбрана на САЩ за 2020 г., те бяха ограничени до офшорната част, участващи кораби и плавателни съоръжения в момент, когато тръбопроводът вече бе излязъл на суша в Турция.

Ревизираният санкционен списък в новия закон за бюджета за отбрана за 2021 г. вече включва сухоземните части от газопровода, но отново, докато санкциите влязат в сила, основните работи са завършени и приети. Единственото чувствително място са компресорните станции, но газовите турбини са доставени и компаниите, които ги доставиха, останаха извън списъка на санкциите.

Въпреки това е преждевременно да отварят шампанското и празнуват в Москва, в София или Белград. Факт е, че докато Тръмп е в Белия дом, няма да има пряко действие по санкциите, одобрени от Конгреса. Нито Майк Помпео ще обяви списъкът със санкционираните фирми, крайният срок за които изтече на 20 ноември 2020 година.

Работите по компресорните станции в България и Сърбия могат да не бъдат сертифицирани и тяхната експлоатация да не бъде застрахована в съответствие със случващото се с неговия близнак – Nord Steam – 2. Потенциалната надежда на Газпром, норвежката компания DNV GL, част от Det Norske Veritas Group отказа да сертифицира последния етап от „Северен поток“ – 2 работи и се оттегли. Процесът на сертифициране на компресорните станции в България и Сърбия ще обхване значителна част от 2021 г. Ще бъде интересно да се види как Газпром, сръбското и българското правителство ще се опитат да заобикалят американските санкции в сферата на застраховането и сертифицирането на компресорните станции.

Балканско-Турският поток е порочен още на етап концепция, доколкото гарантира монопола на Газпром на пазарите в България, Сърбия и Западните Балкани. Малък е шансът други компании от страни-членки на ЕС и НАТО, включително български и турски търговци на природен газ, да приемат да бъдат отрязани от тези пазари.

Какво следва тогава?

Монополът на Газекспорт върху дългосрочния фиксиран капацитет в Турски поток по цялото му продължение ще трябва да бъде преразгледан и отменен по-скоро, отколкото късно, за да позволи на конкурентите му, включително на азерски и ВПГ газ, достъп до България, Сърбия и Северна Македония.

Опцията с отделния интерконектор Сърбия-България ще отнеме стотици милиони евро и години. През това време Газекспорт ще продължи да бъде единственият доставчик на природен газ. Най-малко четири големи международни компании в момента са резервирали входни капацитети в България, което им позволява да продават газ в Сърбия, ако имат достъп през Балкански поток.

Примиряването с пазарните реалности обаче ще бъде болезнен процес за Борисов и Булгартрансгаз, тъй като подобно принудително освобождаване на капацитет може да застраши приходите и паричните потоци. Междувременно обслужването на дълга от 2 милиарда долара ще продължи да виси като Дамоклев меч.

След мен и потоп, премиерът Борисов изглежда повтаря френския крал Луи XV.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg