Алтернативи & Анализи: Илиян Василев: „Козлодуй 7” е повече политически балон, отколкото реалност

Илиян Василев, анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Правителството одобри Доклад за резултатите от предприетите действия и възможности за изграждането на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“, която може да стане до 10 години с оборудването, тоест, с един от платените 2 руски реактора, предназначени за замразения строеж на АЕЦ „Белене“. Но остава и възможността за инсталирането на малки модулни реактори на същото място. В същото време правителството не се ангажира с прекратяване на процедура за изграждане на АЕЦ „Белене“. Макар и идваща 2 месеца преди изборите, новината не е изненада за следящия тръгналата през 80-те години на миналия век сага с многострадалната и все непостроена атомна централа. Още в края на октомври миналата година Националният център за парламентарни изследвания към Народното събрание публикува проучване за обществените нагласи, според което изграждането на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“ е по-предпочитаният от българите вариант от довършването на строежа на АЕЦ „Белене“. Сиреч, социологията ни подготви. Въпросът е: казахме ли „Сбогом“ на АЕЦ „Белене“? Наш гост е анализаторът Илиян Василев. По принцип е далеч по-разумно, икономически изгодно, целесъобразно от енергийна гледна точка това решение за 7-и реактор, отколкото да се строи изцяло нова АЕЦ. Въпросът е, защо не бе направено досега?

Илиян Василев: Аз не знам кое е икономическо изгодно. Общо взето и за двата проекта: и АЕЦ „Козлодуй“, 7-я блок, и „Белене“, особено „Белене“, решенията, които се вземат от правителството, те не почиват на някакви анализи за най-добрия вариант да получим срещу направени инвестиции и разходи най-добър резултат, а това е агония на едно политическо или съветско решение. Аз го наричам „съветско“, защото тези решения по принцип в енергетиката, особено когато става въпрос за големи инвестиции, не могат да се вземат, разбира се, без държавата. Но разликата между вземането на решения в съветско време и сега е, че в съветско време никой не гледаше толкова за целесъобразност, ефективност на разходи, алтернативи и т.н., докато сега това е задължително, тъй като най-накрая последствията на тези решения,  които са взети преди 30 години, подновени преди 4 или 5 за трети път или четвърти, най-накрая всичко това се плаща с парите на данъкоплатците, с кредити, които се вземат от държавни компании. В този смисъл аз не мога да кажа дали решението от сряда за „Козлодуй 7“ не е просто вариант, при който се отмества отговорността за неудачното решение изобщо да се продължи животът на агонизиращия проект „Белене“, който дойде със съответните си разходи. Вие вероятно знаете, пък и слушателите на вашето радио, че по всички правила на изчисления на разходите в един инвестиционен проект към днешна дата, хайде да не е точно към днешна, но към сегашно време, разходите за „Белене“ вече са 3.5 млрд. лева. И тъй като нито едно от досегашните правителства няма дързостта да каже: „Царят е гол“, да потърси отговорност на тези, които са направили тази инвестиция без ясна стратегия за изход и спиране, за да се ограничат щетите, и сега имаме вече друго ниво на решение на задачката. Имаме два реактора и трябва да им намерим някакво приложение. И тъй като изпуснахме в тези периоди възможности, пак да обърна внимание на слушателите: имаме два реактора, а говорим само за използването на един, тоест, тревогата и мъката с втория реактор си остават валидни. И в този смисъл аз изобщо не вярвам, че следва професионален подход и към 7-и блок. Всъщност, Борисов в момента гледа да изхвърли в предизборната обстановка всички онези теми, които могат да бъдат счетени като уязвими за него, и да му донесат негативи. Той прехвърля горещия картоф към някаква имагинерна или не толкова ясна идея, защото всички си даваме сметка, че за да има реактор в 7-и блок отново трябва да се минат всички процедури, трябва да се направят съответните ОВОС, екологически и всякакви оценки, включително анализи икономически и за пазара, анализ за риск и т.н. Тоест, ние се намираме толкова рано, че не може да се каже дали това е сериозно решение или не. Всъщност, Борисов само в едно е прав: решението какво да се прави с ядрените централи, дали „Белене“ или това, вече е извън неговата юрисдикция и той приключи с ядрената енергетика, защото очевидно с тази тема ще се занимават следващите управленци, той просто, както казах, иска да избяга от отговорност в предизборния период. Все пак 3.5 млрд. лева са много пари.

Водещ: Премиерът каза, че след 7-и ще отидем на 8-и реактор, и така общо взето някак си облече с употреба двата руски реактора.

Илиян Василев: Вие разбирате ли, какъв нонсенс е това? Тези хора, които се занимават с енергетика, изобщо с ядрена енергетика, не са наясно – ние нямаме стратегия. Борисов подхожда към енергетиката от днес за утре, само за да обслужи конкретния си политически всекидневен интерес. Сега си представете, след като имаме 5-ти и 6-ти блок, които по всички оценки и на експерти от гледна точка на възможността да се продължи техният живот, те имат възможен живот до 2047-2048 година. Сега, ако сложим и двата реактора, стават 4 400 мегавата само ядрена мощност. Всеки, който погледне на ЕСО таблиците – на Енергийния системен оператор от гледна точка на движението на потреблението в годината, извинявайте, ние в по-голяма част от месеците цялото ни потребление се движи само около капацитета на тези ядрени реактори. И трябва да затворим всички ВЕИ, всички ТЕЦ-ове. И изобщо, някакъв канибализъм такъв има. Но понеже има проблем с политиците, които по съветски искат да се пъчат на фона на един президент се среща с друг президент и решават,  какво на пазара трябва да се наложи, а ние живеем в друга обстановка. И сега, поради тази причина това какво Борисов казва за 8-и блок, очевидно ще бъде далеч, далеч отвъд предела на неговия политически живот или отговорност.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




Водещ: Усъмнихте се в икономическата изгодност на решението, дори само за 7-я блок. Защо?

Илиян Василев: Няма как да се оцени сега, няма как. Сега сме 2021 година. Потребност от нова ядрена мощност от гледна точка, пак казвам, ядрената мощност за разлика от всички други мощности или на ТЕЦ, или на ВЕЦ, или на ВЕИ, тя е мощност, която не може да се реализира без решителната намеса, включително до степен на гаранции, защото при застраховката „Ядрен риск“, последният, ултимативният застраховател, в смисъл отговорното лице е държавата. И излиза, че целият пазар, всички други се съревновават на тема „частен риск, инвестиция и съответно ползи“, а ние от време навреме си правим такива ядрени централи. До 2030 година няма никаква, ама никаква, дори теоретична възможност. До 2037 година също. Пак казвам, вариантът е или затваряме всичко, което имаме като ТЕЦ, за да се освободи изкуствено за 7-и блок, или трябва да затворим или 5-ти или 6-ти блок, което е безумие. И разбирате ли, затова изпусна времето и Борисов, и Теменужна Петкова – имаше голям прозорец на възможности още в началото на преговорите, при които китайската компания прояви интерес към покупката на тези реактори. И ние го пропуснахме.

Водещ: А защо не ги продадохме?

Илиян Василев: Защото питайте, питайте. Те скриха, напротив, затвориха темата. Аз се срещах с китайската компания и обсъждахме всички тези варианти. Аз, разбира се, не съм им казвал какво те да правят, просто изложих различни варианти, и те пред мен проявиха интерес. Сега, аз не мога да кажа, че този интерес е равностоен на покупка, защото това е дълъг процес, но поне трябваше да се отвори в т.нар. „търг“ или съответно покани за израз на интерес, трябваше да се отвори тази възможност. Тя беше затворена. Има интерес към тези реактори и те могат да бъдат включени като инвестиция в други реактори по света. Сега ние се движим изостанало, в момента в Америка, и не само в Америка, технологиите са напреднали много – говорим за модулни малки реактори и т.н., ние още имаме технологии отпреди 30 години. Нали все пак трябва да има някакъв край това политическо говорене и тези пъчения: „Ние ще направим това, ще направим онова“. Не го прави г-н Борисов, прави го пазарът, ако го докаже и го правят компаниите.

Водещ: Г-н Василев, какви са възможностите все пак да се отървем от тези два реактора?

Илиян Василев: Вижте, не мога вече да ви кажа, защото колкото повече години минават, толкова възможностите се свиват. Теоретично имаше 3 възможности: едната е да ги продадем, като, разбира се, тук има ограничителни условия от гледна точка на това, че „Атомстройекспорт“ трябва да участва със съгласието си в тази продажба, което е ограничително условие. Вторият начин беше пак отново с „Атомстройекспорт“ с тези реактори да участваме в проект в трети страни. Има страни, които реализират подобни проекти и тези реактори съвсем спокойно биха могли – поне доскоро. Не мога да твърдя, дали още са актуални тези варианти, които съм споделял и с министъра, и с Борисов, дали са валидни към дадения момент, но те за да станат валидни, човек трябва да работи по тях, трябва да ги развива. А не някой да дойде, като да имате лека кола и някой веднага да ви я купи – по-сложен е процесът. И разбира се, третата възможност е да ги реализираме в някакъв тукашен проект, което де факто означава да си ги сложим на склад, и един ден ако случайно нещо стане с 5-ти или 6-ти, или се отвори някой, но това е както се казва на английски „изстрел на далечно разстояние“, което от хоризонта на 2020 година ние само можем да говорим с различни степени на вероятност, но не и със сигурност.

Водещ: Тоест, на въпросния 7-и блок ние не можем дори да гледаме като на някакъв своеобразен склад?

Илиян Василев: Значи, той е по-добрият вариант на склада, но не е задължително да може да се случи. 

Водещ: А в прессъобщението на правителствената служба се говори за възможности за инсталиране на малки модулни реактори, каквито доста често експерти препоръчват. Реалистично ли е?

Илиян Василев: Вижте, в момента на Борисов му трябва само политическо говорене. То цялата новина на прессъобщението, както казах, това е предизборно говорене, защото той искаше да затвори темата за провала си за „Белене“, обаче тихо, през задния вход. Той не каза: „Затваряме „Белене“, то просто това е по дедукция – хората трябва да се досетят, че така става. И второто нещо, ключовото изречение е, че вкара, че отговорността за това решение за „Козлодуй“, което пак казвам, че е изстрел на далечно разстояние, отново вкара, че е по препоръка на американската страна. А бе този човек най-накрая няма ли да вземе едно решение, за което сам да поеме отговорност. За „Южен поток“ му беше виновен Европейският съюз, сега заради „Белене“ е Америка, а в същото време когато той е отговорен, той прави „Турски поток“. Някак си, знаете ли, аз разбирам, че на него му трябва сега да изглежда все още атлантик, защото „Турски поток“ срина имиджа, тъй като това е геостратегически огромен пробив на Кремъл, благодарение на Борисов. Да обърна внимание на слушателите, че г-жа Меркел – най-силният политик в Европа не можа да прокара „Северен поток“, а нашият Борисов успя с тарикатските си номера да направи така, че руски газ вече тече по „Турски поток“. И в тази цялата амалгама от спешни политически необходимости и нужди, които той има, за да балансира тези ходове в полза на Русия, за да изплува, защото е очевидно, че той затова днес го прави – Борисов нищо не прави без това да го позиционира в новинарската матрица. Днес новинарската матрица е, че сменят президентът на САЩ. И той иска да изпрати сигнал, че вече той не е „Турски поток“: „Ние го направихме, малко сгрешихме, ама готови сме да се поправим, да съобразяваме. Ето, американския посланик ни каза за 7-и блок, ние изпълняваме веднага.“ Това е недостойно поведение за премиера, недостойно.

Водещ: Тоест, избързалите вестникарски и всякакви други интернет заглавия: „Сбогом на АЕЦ „Белене“, са изстрел в далечината?

Илиян Василев: Ама вижте, „Белене“ нали беше затворена с решение на Народното събрание. При тези политици няма никаква гаранция, че няма да си обърнат решението, никаква, нулева гаранция.

Водещ: Да, в това прессъобщение нищо не се казва за втората АЕЦ: ще я има ли, ще я няма ли. Говори се за реактори, не се говори за АЕЦ „Белене“. Не е ли странно?

Илиян Василев: За това говоря. А за да се затвори АЕЦ „Белене“, трябва с решението на Народното събрание, което е било взето да се отвори, да има ново решение. То няма. Тоест, няма събитие. Ние с вас говорим за някакви приказки, балонни приказки на г-н Борисов. Не е сериозно. Занимаваме и слушателите с тази тема, която премиерът, той днес може да каже три различни неща, сутрин, обед и вечер: „Ще строим „Белене“, няма да го строим. Ще строим „Козлодуй“, няма да го строим“. Той и затова олеква. Знаете ли, за мен най-голямата тревога е, че това са големи неща инвеститори да дойдат и да обявим някаква процедура, защото всеки инвеститор, който и да е той, идва на свой риск, харчи средства, отделя внимание от гледна точка да анализира възможности и да направи някакво предложение. И в един момент се оказва, че то всичко тук е някакво „пунта мара“, той си бил казал премиерът нещо. И поради тази причина си тръгнаха навремето и RWE. Направен търг, те не им дават цялата информация, всичко е готово, в смисъл те не могат да променят нищо по проекта, който е очевидно грешно структуриран и зле направен, и изведнъж на RWE – германската фирма беше последният шанс на „Белене“ изобщо да отлепи – и те им казват: „Вие нищо не може да променяте. Ние сме избрали всичко. Това са парите. На тези хора толкова ще дадете, вие само трябва да дадете пари.“ Е, няма как да стане – те си тръгнаха, и оттогава с проекта не се занимават професионални бизнесмени, хора, които разбират от тези неща, а има само политическо говорене: пресслужби дават комюникета, Борисов прави интервюта от джипката. Несериозно е това, това са все пак сериозни проекти с огромни последствия, много сложни – структурирането на един ядрен проект е изключителна сложност. И, пак повтарям, ядреният проект е проект с риск, който е над възможностите на България сега да го поеме, и в скоро време не виждам как това ще се промени. Казвам само на слушателите едно заключително нещо: ядреният риск, който в момента стъпва върху идеята, върху която оперира нашата централа АЕЦ „Козлодуй“, почива върху едно уникално и според мен абсолютно недопустимо понижаване на оценката на ядрения риск, защото той е застрахован по уникален начин: от застрахователен пул от опериращите в България застрахователи и презастрахован в Лондон. Няма друга ядрена централа в Европа, която да е застрахована по такъв начин. Поради тази причина ние се хвалим, че имаме най-евтиния ток на ядрена централа, но ако не дай си Боже, стане нещо, тъй като за ядрения риск застраховката е някъде около 100 млн. долара, вие знаете за какви последствия става дума: това, което като бедствие стана с „Фукушима“, ще легне на страна с БВП от 55 милиарда за цялата година, докато последствията на ядрената авария са оценени на 120 млрд. долара. Вие преценете, защо едни момчета си играят на големи.

Цоня Събчева

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *