Алтернативи & Анализи: Технологиите за улавяне и съхранение на въглеродни емисии могат да спасят ТЕЦ Марица-Изток

Квотите за емисии на въглерод на борсата ETS неотдавна стигнаха 30 евро/тон. Прогнозите за средната им цена през 2023 г. възлизат на 46 евро/тон, тоест след две години, което задължава нов поглед към икономиката на проектите за улавяне и съхранение на въглеродни емисии /УСВЕ/ или CCS. За съжаление в България темата е почти табу и в Националния план за климата и енергетиката (NCEP-НПКЕ). Шансовете за решаване на проблема с нарастващата сметка за разрешителни за емисии, която през 2020 г. отново достигна 500 милиона евро, намаляват с годините. В НПКЕ липсва препратка към проекти и инвестициите в технологии за улавяне и съхранение на CO2, а проектите за инфраструктура за пренос на парникови газове се обсъждат повърхностно, без разчети и времеви мащаб.

Повечето българи усещат едва ли не, че тецовете в „Марица-Изток“ са обречени и данъкоплатците и потребителите нямат друга алтернатива, освен да наблюдават безпомощно неизбежното извеждане от експлоатация на българското производство на въглища и производство на енергия от тях.

НПКИ не разглежда като равностойна алтернатива сценарии за въглища без емисии или хибридни / въглища и газ / генерация  на електроенергия.

Засега бъдещето на българския енергиен сектор изглежда песимистично, разкъсано между различни лобистки групи, без консолидиран и ориентиран към бъдещето подход. Предложените изменения на Закона за енергетиката, с които се възлага на БЕХ, въз основа на спорни изводи в спорно проучване, да отмени дългосрочните споразумения за изкупуване на електоенергия с американските АЕС и Контур Глобал, изглеждат по-скоро като поредно лобистко усилие, отколкото като цялостен план за реформа.

От една страна, привържениците на ядрената енергетика и АЕЦ Белене отчаяно искат да затворят въглищните базови мощности в централите на Марица-Изток. Те се надяват, че отварянето на дупка в националния енергиен баланс би оправдало нови ядрени проекти. Тези лобисти изхарчиха успешно 3,5 милиарда лева, които можеха да помогнат за подготовката на тецовете в „Марица-изток“ за бъдеще без въглерод.

В областта на енергетиката, както и в математиката, логиката на числата е неумолима.

Ако не беше ТЕЦ „Марица-изток“, както се случи наскоро, България щеше да стане на тъмни и на студенж по време на неотдавнашното аварийно спиране на петия блок на АЕЦ „Козлодуй“. Каквото и да ви казват енергийните политици и експерти, лигнитните въглища са единственият достоверен местен енергиен източник, гръбнак на енергийната система на България и гарант за нейната енергийна сигурност. Те са достъпен, значителен и независим от обстоятелства и събития извън нашия контрол и извън нашите граници, енергиен източник.

Колкото повече капацитети за възобновяеми енергийни източници влизат в експлоатация, толкова по-големи са разходите и необходимостта от балансиращи мощности, където ТЕЦ-овете на Марица-изток са просто безалтернативни.

Технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) се развиха и потвърдиха своята икономическа жизнеспособност, като времето само добавя аргументи в тяхна полза. Най-съвременни технологии за улавяне на въглерод доказват своята финансова състоятелност при 25 и 30 евро/тон за емисионни квоти, като инфраструктурата за пренос към складовите съоръжения добавя още 10 и 15 евро/тон. Инвестициите стават възможни и рентабилни при цени за разрешителните за емисии над 35-40 евро/тон, което отговаря на прогнозите за 2022 и 2023 г. Като непосредствена реалност, вземащите решения в енергийния сектор оттук нататък трябва да запретнат ръкави и незабавно да обмислят проекти с CCS технологии в енергоблокове на ТЕЦ „Марица-изток” -1, 2 и 3.

Към общата сметка „разходи-ползи“ винаги трябва да се добавят директни и индиректни загуби от затварянето на централите и фактът че издържането и обезщетяването на тези 14 000 души ангажирани по веригата, ежегодно ще струва минимум 200 милиона лева на държавата и то по минималистични разчети.

България плаща между 0,5 и 1 милиард евро за разрешителни за емисии всяка година, практически без да има някакъв таван. В хоризонт от 10 години това прави 8-10 милиарда евро, впечатляващ капиталов фонд, способен да декарбонизира производството на електроенергия, базирана на въглища, улавяне и складиране на емисии, самостоятелно, дори без европейски средства. А такива има.

ЕК  прие регулаторна рамка чрез Директива EС / 2009/31, която регулира избора на площадки за складиране на въглеродни емисии и изпълнението на проекти в тази област, като одобри проекти за десетки милиарди евро в улавяне и съхранение на въглерод, давайки сигнал за  подобни проекти като желани в енергийния преход.

В зависимост от коефициента на натоварване на капацитетите в централите на „Марица-Изток“ – които се движат между 55 и 85 процента и цената на разрешителните за емисии на въглерод (дори ако те остават на сегашното ниво от 25 евро / тон), според проучване, реализирано от американската Leonardo Technologies възвръщаемостта е 7 и 10 години!

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

За съжаление последователни правителства на ГЕРБ губят ценно време, като се има предвид, че 2025 г. е последната година, в която се позволява подкрепа за енергия, базирана на въглища.

Съществуват множество изследвания на подходящи геоложки формации за съхранение на въглеродни емисии, както по-близо, така и по-далеч от басейна на Марица-Изток. Капацитетът за съхранение е над 2800 милиона метрични тона, което при сегашните нива на емисии и технологични нива ще бъде достатъчно за повече от 60 години.

По-добрите технологични решения и намаляващите емисии означават, че проблемът има постоянно и устойчиво решение. Възможна е енергия с нулеви нетни емисии на въглища.

Изграждането на транспортна инфраструктура за CO2 не трябва да бъде проблем, дори за най-отдалечените места за съхранение в Северна България. Улавянето и съхраняването на емисии трябва да превърне тази въглищна индустрия в реално рециклируем и в известен смисъл дългосрочно възобновяем източник.

На фона на десетките милиарди евро за преход към неутрална към въглерода икономика, инвестициите в CCS изглеждат най-конкурентни като предпочитан избор, когато се преценява от гледна точка на разходите, ползи, сигурност и устойчивост.

Вместо това правителството на ГЕРБ избра тактиката „на отлагане на трудните решения“. Прогнозите за цената на разрешителните за емисии през 2023 г. над 46 евро / тон означават, че производството на електроенергия на базата на въглища в България ще трябва да бъде незабавно спряно, тъй като потребителите не могат да поемат шок в цените.

Няма мегдан за изяждане на капитализацията на тези мощности.

Всяко решение за преодоляване на тази празнина в управлението на енергетиката ще отнеме минимум 9-10 години от идейна фаза до изпълнение. Следователно може спокойно да се заключи, че българските данъкоплатци и потребители ще трябва да изплатят неизбежни сметки от 5 милиарда евро в ценови премии, амортизация на активи и скъпи разрешителни за емисии.

Достатъчно е да разгледаме Националния план за климата и енергетиката, който съдържа пожелателно мислене, общи формулировки и в който липсват конкретна линия за действие.

Допълнителният ядрен енергиен капацитет не е решение, предвид цената и ограничения обхват за балансиране на системата.

Възобновяемите енергийни източници няма да могат да преодолеят до 2030 г. основните си недостатъци като алтернативен базов капацитет – тяхната неравномерност и прекъсваемост, товар върху системата и свързаните с това разходи за балансиране, съхранение на енергия, използване.

Проектите за CCS, както и всички изкопаеми горива, не се приемат от екоактивистите, които анатемостват фосилните горив. Повечето от тях отдавна са преминали пътя от романтичния период в своята дейност до настоящата проактивна,практична лобистка фаза. Когато изменението на климата и стремежът към декарбонизация започна да печели общественото доверие, замърсителите трябваше да имат възможността сами да определят оптималното за тях решение спрямо целите.

В наши дни екоактивистите се превърнаха в проактивни, дори агресивни лобисти на единственото „политкоректното“ решение – слънчевите и вятърните паркове.

В заключение, производството на въглища в басейна на Марица Изток, както и цялата нефтена и газова индустрия, имат право да намерят своето безвъглеродно бъдеще в рамките на пазарната парадигма, което позволява на емитентите да съществуват и да допринасят за по-екологична икономика.

За тези, които са скептични към проектите за улавяне и съхранение на въглерод, вярвайки, че принадлежат на миналото, ето една изненада – един от човешките символи за иновации и усъвършенствани технологии – Илон Мъск, наскоро дари 100 милиона долара за проект за разработване на технологии за улавяне и съхранение на CO2 . В света има най-малко 100 CCS проекта на различни етапи на изпълнение. Опитът и ноу-хау се натрупват в процеса. Най-важното е, че проектите се изпълняват и експлоатират на търговска основа, генерирайки приходи и печалби, предлагайки на притежателите на активи във въглищна енергия застраховка срещу стратосферни цени на разрешителните за въглеродни емисии.

Въглеродно неутралната икономика е немислима без технологиите за улавяне и складиране на въглеродни емисии.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg