Алтернативи & Анализи: Умилостивяване или сдържане на Путин? За политическите опции след визитата на Борел в Москва

В епицентъра сме на тотална информационна и пропагандна война. Москва освободи всички политически и морални задръжки, за да се защити от параноята за „цветна революция“, която Путин храни от 15 години. Арестът на Навални и осъждането му, както и хилядите други арестувани означават само едно – няма червена линия, която руския президент да не е готов да премине, престъпление което да не извърши. Образът на Путин Реформатора като Петър Първи, остана в далечното минало, за историята той вече е новото издание на Путин Грозни.

Кохорта от западни членове на клуба „Валдай“ връща благоволението и гостоприемството на руския президент в Сочи, като оправдават пътуването на комисар Хосеп Борел до Москва и необходимостта от бизнес „както обикновено“ с Лавров и Путин. Подобни действия се вписват идеално в установения през годините политически модел на реакция от страна на ЕС на репресиите на Русия срещу правозащитници и политически опоненти.

Канцлерът Шрьодер, например, изигра ключова роля за вкарването на Ходорковски в затвора, като помогна на Путин с документи за финансовите транзакции на руския бизнесмен и ЮКОС, които бяха притежение на германското външно разузнаване – BND. Той помогна на Путин да представи битката – президент срещу олигарх, и тази помощ се оказа критично важно за овладяване на активите на ЮКОС зад граница и за неутрализиране на политическите последствия зад граница.

По-късно г-н Шрьодер стана символ на успеха на транзакционната политика на Кремъл, в която всичко се купува и продава. За да изглеждат нещата балансирани от историческа гледна точка, години по-късно, отново висш политик на Германия – Ханс-Дитрих Геншер, компенсира съглашателството на Шрьодер. Бившият германски външен министър се опита да „спаси лицето“ на Германия, изигравайки централна роля в преговорите за освобождаване на Ходорковски, приветствайки го лично на летището в Берлин.

Канцлерът Меркел също сподели своята „радост“ от освобождаването на някогашния най-богат човек в Русия от затвора.

Путин получи това, което искаше – политически опонент, заточен безопасно в Европа, неспособен да оспори хватката му върху развитието в Русия, лишавайки независимите неправителствени организации от най-големия им вътрешен спонсор.

Берлин пусна видео с Ходорковски, като благодари на Германия за освобождаването си.

Борис Немцов и други активисти нямаха късмета да бъдат заточени в чужбина, преди да бъдат убити. Твърдостта им да останат у дома и да продължат да се борят в крайна сметка им коства живота.

Историята се повтаря и в случая с Алексей Навални.

Настоящият канцлер на Германия продължава да предоставя критично важна подкрепа за най-важните стратегически проекти на Кремъл – Северен и Турски поток, позволявайки на Москва да контролира енергийните потоци към Източна Европа и Украйна. Така осигурява бъдещите приходи от износ на енергия, които буквално хранят репресивната и тиранична машина на Путин. По този начин Берлин се оказва непряко замесен в подпомагане на действията на руския цар, в това число и в убийствата и репресиите.

След аморалният акт, идва и балансиращият – канцлерът Меркел като „Спасителят“ посещава отровения Навални в берлинската болница, за да компенсира „греха“ и „изравни“ моралната сметка, но със сигурност да продължи стратегическото взаимодействие с Путин по „Северен поток“.

Алексей Навални не играе според наръчника на Путин и Меркел. Той се завърна у дома, принуди руския президент да прегази законите и нареди незабавния му арест, още на границата. Така обаче само направи още по-видими уязвимостта и кошмарите на Кремъл. Навални отвърна на удара и пусна зашеметяващо видео за корумпирания Путин, което сега е гледано от 110 милиона души, поне 50 процента от тях руски граждани.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Посещението на Джозеп Борел в Москва е поредният епизод от „шрьодизацията“ на европейската политика. Той едва ли би рискувал полет до Москва, съзнавайки, че присъствието му до Сергей Лавров означава избор в полза на отровителите Навални. Нито пък да бъде унижен публично с изгонените в деня на визитата дипломати от страни от ЕС, докато той се упражнява на „реална политика“ с руския външен министър. Руските му домакини изобщо не си направиха труда да му разрешат среща с Навални, неговият екип или с протестиращите, за да дадат възможност да балансира „политически“ визитата си.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предаде в Москва това, което германският канцлер и други влиятелни лидери на ЕС искаха от него – Москва има съюзници в ЕС, които няма да поставят ценностите пред интересите и радикалните санкции са повече политическо говорене, отколкото реални намерения.

Борел пое дълбоко непопулярната роля на „умилостивителя“ и „дипломата“, която европейските политически партньори на Путин не искаха да изпълнят.

Последствията от жестоките репресии срещу руската опозиция тепърва ще стават по-видими, паралелно с разкритията за мащабите на престъпления на режима на Путин – както успелите и неуспели политически убийства, бруталността и двуличието на режима.

Как би определил г-н Борел присъдите на симпатизантите на Навални за „нарушаване на санитарните норми“, т.е. за разпространение на зараза с COVID-19, докато над 4000 арестувани протестиращи са натикани като сардини в импровизирани центрове за задържане, което представлява пряка заплаха за живота им? Първо, властта на Путин, след това живота на всички други.

Лидерите на ЕС и САЩ имат все по-малко основания да оправдаят по-нататъшната политика на умилостивяване, тъй като Путин става по-груб и агресивен. Залогът в битката Путин-Навални отразява и визията на ЕС и НАТО за бъдещето на отношенията с Русия. Кой и кога ще наследи настоящия руски президент е въпрос, подчинен на по-важната дилема – каква Русия бихме искали да видим – на партньор или противник?!

Репресиите в Москва срещу Навални и протестиращите демонстрират предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени както САЩ, така и ЕС при рестарта в трансатлантическите отношения, како и острата нужда Вашингтон и Брюксел да приведат в съответствие оценките за ситуацията Русия и реакциите на нея.

Преходът отвъд Путин и съдбата на „Северен поток“ не са единствените точки в дневния ред на Запада след Тръмп и простото отрицание на неговото наследство няма да е от полза.

Синхронизирането на стратегически, климатични, енергийни, човешки права и други основни политики между САЩ и ЕС е жизненоважно, за да успеят атлантическите съюзници да се справят с глобалните предизвикателства.

Надеждата, че Китай и Русия, в условията на остра конфронтация, ще сътрудничат и ще се присъединят към прочита на Запада за климатичните предизвикателства, отказвайки се от изкопаеми горива за сметка на растежа и сигурността, е несъстоятелна. Умилостивяването на Русия по въпросите на сигурността и Китай по отношение на изменението на климата е рецепта за бедствие.

И САЩ и ЕС имат нужда от лоста на американския шистов нефт и газ, за ​​да контролират световните цени на петрола и газа, които хранят реваншизма в Русия. Ако предстоят дни на Студената война, тогава и твърдия подход става неизбежен, а уроците на Рейгън и Тачър задължителни.

Властта на Путин върху властта зависи от 1 трилиона долара на Запад, контролирани от неговия вътрешен кръг и близки олигарси – Абрамович, Дерипаска, Ковалчук, Ротенбергите, Тимченко, Пригожин и преди всичко мениджърите на руските компании за износ на ресурси. Тези средства генерират и поддържат мрежа от зависимости и активисти на плановете за игра на Кремъл. Това е едно от най-уязвимите места на Путин.

Руският кланов капитализъм и износът на клетокрация, обедняващи хората в Русия и Източна Европа, са основната причина за социално неравенство, разделения, протести и последващи репресии върху основни човешки права. Путин тепърва ще има нужда да изнася повече от вътрешно-руската турбулентност, повече корупция чрез транзакционна геополитика и повече несигурност в чужбина, за да остане на власт. Това е моментът, в който вътрешните работи стават международни и умилостивяването, вместо инструмент на политиката, се превръща в самозаблуда.

Приоритетността на климатичните политики и ограниченията на американския енергиен сектор на президента Байдън противоречат на здравия разум и логиката – непосилна мечта, наивност в света на пристрастените към Real Politik стратегически противници.

Създаването на рамка на трансатлантическите отношения след Тръмп ще изисква отрезвяващ анализ за заплахи, рискове, на разходи и ползи, ясни приоритети, съгласуване на действията и ресурсите срещу Русия и Китай. Президентът на САЩ изглежда готов за възстановяване на трансатлантическия диалог, но ЕС и Германия трябва да се вслушат в призива му за замразяване на Северен поток, докато се търси съвместно решение. Идеята, че САЩ могат да бъдат поставени пред свършения факт на неговото изграждане и завършване е контрапродуктивна.

Украйна и Източна Европа поемат върху себе си преките разходи на линията на умилостивяване на Кремъл, която Меркел и Борел провеждат. Тя позволява на Путин да „разделя и владее“ съюзници във време на нарастваща конфронтация без ограничение за лошите сценарии.

Сдържането на ревизионистка Русия без Украйна и Източна Европа е мит и това е добре за бъде запомнено добре в западните столици.

Случването на „Северен поток-2“ в сегашния му формат  и при текущите обстоятелства само ще насърчи нови Шрьодеровци и нови Меркелци в Германия, заедно с нови Путиновци в Русия.

САЩ също трябва да признаят, че Балканите и Турски поток не представляват по-малка заплаха от Северен поток. Канцлерът Меркел не успя да завърши втората линия на „Северен поток“, докато нейният балкански ученик Борисов успя с помощ от близкия кръг на президента Тръмп.

Идват по-предизвикателни времена и солидарността на НАТО трябва да оглави дневния  ред на страните членки.

За тези които забравята историята ето и линк към радиобръщението на най-големият „умилостивител“ на Хитлер – Невил Чембърлейн, която той прознася на 3 септември 1939 година, обявявайки война на Германия. Грешните преценки в трудни времена.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg