Алтернативи и Анализи: Аналоговият Путин продължава да опитва да контролира дигитална Русия

На 9 март Роскомнадзор обяви, че започва да забавя работата на най-популярните социални мрежи – Facebook, Google, Twitter, Telegram и Tik Tok, като предупреждения за блокирането им, заради отказ администраторите им да изтрият публикации на потребители, които насърчават участието в протести.

Ден преди това, председателят на Госдумата призова за бързо приемане на закони за цифровия суверенитет, след като Фейсбук блокира заради дезинформация прокремълски новинарски сайтове.  Няколко дни президентът Путин сам призова за строга регулация на интернета в Русия, която да бъде обвързана с “морални закони“. Неизменният контекст си остава заплахи и рискове за националната сигурност на Русия.

Намеренията на властите е чрез масова превенция и заплахи от санкции срещу физически лица  – глоби до четири милиона рубли (приблизително 54 000 долара), сума която може да доведе до фалит голямата част от руското население, особено младите, и административни мерки, които минават под радара за допустимост на западната общественост, като се бяга от класическите форми на политическа репресия чрез арести и затвор.

Законът отделно предвижда санкции срещу компании, които откажат да премахнат съдържание, което призовава към участие в протести, в размер до 20 процента от техните приходи в Русия от предходната година. Забележете това е два пъти повече от най-голямата до този момент глоба за злоупотреба с монополно положение на ЕК, която е до 10 процента от приходите.

На 1 март руският регулатор Роскомнадзор обвини Twitter, че не е изтрил повече от 3000 публикации след 2017 г., съдържащи забранени материали. Руският регулатор предупреди, че следват солидни глоби, които заплашват да прекратят дейността на мрежата в Русия.

От декември миналата година Роскомнадзор инсталира оборудване и софтуер, които забавят скоростта и блокират достъпа до социалните мрежи като Фейсбук и Туитър. Според данни цитирани в руските медии, достъпа през мобилни устойрства се забавя със 100 процента, а през персоналните компютри на 50 процента. Тепърва предстои да се види доколко съпътстващите щети не са повече от ползите.

Прокрадналите се в медиите слухове за ответна кибер атака на САЩ и ескалацията на ограничителни мерки спрямо глобалните социалните мрежи в Русия, говорят за предстояща информационна война между Запада и Русия. Путин просто не може да приеме, че неговите водещи пропагандатори, сайтове, медии и компании ще бъдат ограничавани заради дезинформация в дигиталните мрежи, което обезмисля държавните инвестиции в тях и работата им. Като ответна мярка той блокира дейността на частните американски дигитални компании, лансирайки, в изказването си пред Давоския форум през януари, теза за дигиталния суверенитет.

Малко вероятно е Путин да успее да блокира напълно социалните мрежи, не само защото те са  изключително популярни и осъществяват връзката на десетки милиони руснаци с останалия свят. Без тях, руското общество, икономика, институции, ще бъдат като „спънати“ коне в глобалната информационна революция и конкуренция. Да не говорим, че опитите за копиране на китайския опит и за изграждане на защитна стена, на паралелна интернет среда и на руски алтернативи на социалните мрежи идват прекалено късно.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

До този момент опитите на Русия да подчини социалните мрежи и дигиталните платформи се оказаха неуспешни. През юни 2020 година руския регулатор бе принуден да свали забраната на Telegram, след като руските потребители намериха заобиколни дигитални решения. Щетите се оказаха по-големи за руските компании, които пострадаха от опитите за блокиране на социалната платформа.

В допълнение, Кремъл няма как да се лиши от глобалните мрежи като безалтернативни канали за разпространение на своите политически послания и то във време, в което централните руски медии имат намаляващо значение. Без съмнение – в тотална информационна война Русия не разполага със силните карти.

Може да се очаква, че Кремъл ще наблегне на финансовите репресии срещу руски граждани и компании, особено преди избори, около значителни събития – протести, разобличащи публикации, или медийни изяви на опоненти на режима. Продължава работата по руски еквиваленти на YouTube и други дигитални платформи, но вероятността руските потребители да мигрират масово към тях, за да приемат по-леко блокирането на оригиналите, не е голяма.

Другата линия на репресии в социалната среда е закона за „чуждестранни агенти“, който не само налага ограничения на работата на граждански активисти и НПО, приравняването им на терористични организации, като задължават медии и институции след всяко споменаване да се изписва, че са „чуждестранни“ агенти. Наложени бяха и първите глоби на Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ от близо 530 000 щатски долара.

Няма съмнение, че бурята от протести след арестуването на Алексей Навални, както и рекордната популярност на разследващия филм за двореца Геленджик на Путин, който надмина 114 милиона зрители, почти колкото цялото население на Русия, показа безсилието на централните електронни медии в опитите да формират масовото съзнание. Самите протести бяха предавани и гледани от десетки милиони в преки предавания, отново в социалните мрежи, напълно игнорирайки централните медии на властите. Както писах тогава, дигиталният Навални постави в шах аналоговия Путин.

Показателно за мобилизацията на ресурси е представеното приложение за вътрешни съобщения от властите на Москва през месец февруари, което трябва да бъде алтернатива на популярните Скайп и Слак. Близките до Путин олигарси също помагат, като финансират разработката на руските аналози на глобалните мрежи. Между Илон Мъск и Рогозин, между Безос и Пригожин обаче има огромна, непреодолима разлика. Едните правят пари от своята иновативност и пробивни технологии, другите усвоят публични средства. Ключовата дума е „популярни“ социални мрежи – тази популярност не е функция на закони или разпореждания на президенти, на министри, а на пазара и на доверието на обществото.

Когато желанията не съвпадат с възможностите.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg