Алтернативи и Анализи: Скандалът с шпионите в политическата автотомия на България

Твърдението за безусловен и безпрецедентен успех на българското контраразузнаване, съобщено на обществеността като значителен предизборен успех от главния прокурор, изисква допълнителен контекст, който може да оспори и премахне тънката граница между истинския успех и реалния провал и да добави още един към съмнителните случаи на защита на тайните на държавата и на НАТО от страна на българското правителство и правоприлагащите институции.

Като начало изгонването на руски дипломати стана рутина. И все пак, в повечето случаи странното мълчание и забавената реакция на Москва предполагат предварителна съгласуваност и преднамерена снизходителност, опит да се помогне на българските власти да спечелят време (за довършване на Турски поток) или доверие (за да компенсират ефекта на рязката критика към управлението на ГЕРБ в посланието на двамата американски сенатори).

Разкриването на предполагаема мрежа от български агенти е пръв подобен случай за това правителство. И все пак, впечатляващата му история на отчитане на руските интереси изисква критичен поглед към последното пиар шоу, включително предупреждението от руския посланик в България да не се прекалява с пропагандата.

Преди около 20 години, по време на правителството на ОДС, подобна контраразузнавателна операция хвърли светлина върху група руски агенти, работещи в Министерството на отбраната. Тогава никой не оспори искреността на усилията на българските тайни служби и операцията изглеждаше органична, логично вписващата се в политиката на тогавашното българско правителство. Като посланик в Москва бях запознат с някои подробности, но не си спомням някой да се е хвалел с публично представени доказателства.

Не само че себеизтъкването е непрофесионално и може да компрометира чувствителна информация и важни доказателства, но може да позволи на ГРУ да усъвършенства следващи операции, като отчита как работи системата, а също така ще позволи на екипа от юристи, които ще защитават предполагаемите агенти, да се ориентира и намери пролуки в евентуалното обвинение, включително да посъветва обвиняемите да не сътрудничат на разследването. Поради тези и други причини, когато агенти на чуждестранни разузнавания бъдат хванати в САЩ, в ЕС и в Русия, информацията, предоставена на обществеността при залавянето, е оскъдна и по-голямата част от нея, изчистена откъм поверителна информация, излиза на открито след процеса, който може да бъде изцяло или частично закрит.

Руската разузнавателна дейност представлява по-малка опасност на ниво от агенти, които се купуват за хиляда евро, отколкото на равнище висшите държавни служители или на политическо ниво, където десетки милиони влизат в играта.

Ролята на главния прокурор в процеса е маргинална, но той реализира по-голямата част от елементите на предизборна кампания. ДАНС (по-специално военното контраразузнаване) и ДATO (Държавна агенция за технически операции) са водещи. Ако историята служи като ориентир, публикуването на откъси от прихванати мобилни комуникации в миналото не е помагало на прокурорите да печелят делата си в съда. Цялата изкуствена приповдигнатост има за цел да прикрие далеч по-съществен и обезпокоителен гаф – степента на проникване на руските тайни служби по върховете на българските институции – законодателна, изпълнителна и съдебна власт, президентството и българските служби за сигурност.

Фактът, че контраразузнаването е проспало мрежа от шест руски агенти в Свещения Граал на националната сигурност – Министерството на отбраната, както и ръководители на военно разузнаване – изявени просъветски военни, възпитаници на академията на ГРУ, е скандално?

Политическата отговорност е пряка и лежи на вицепремиера Каракачанов, премиера Борисов и последните двама главни прокурори – Цацаров и Гешев.

Има два вида защитена информация – натовска и национална. ДКСИ (Държавната комисия за информационна сигурност) контролира целия процес на издаване на разрешителните за допуск до класифицирана информация, но ДАНС има правото на вето. Тези разрешителни редовно се преглеждат и потвърждават, а шпионската група от шест предполагаеми руски агенти изглежда не е имала проблеми с получаването им.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Отказите и отнемането на разрешителни за достъп до класифицирана информация не се нуждаят от аргументация; няма обжалване, решенията са окончателни. Този процес на преглед на разрешителните се използва, за да се осуети заемането на ключови позиции от рискови лица с допуск до класифицирани документи. Ако не получат подобно разрешително те се отстраняват или не могат да заемат длъжност. Подобна е била съдбата на министри, заместник-министри, държавни секретари, държавни служители, магистрати – отстранени заради липса на достъп. Първият ръководител на кабинета на президента Радев попада в тази рискова категория, когато му е отказан достъп до класифицирана информация на НАТО. С това изключително право да проверява за надеждност политически назначени се злоупотребява от политици с контрол над ДАНС – което им позволява да елиминират политически опоненти, като същевременно се игнорират истински заплахи.

Човек се чуди как ДАНС и ДКСИ са пропуснали тези нископлатени и странно неопитни руски къртици, които броят получени за работата си пари в офиса си в Министерството на отбраната, използват и отворени линии за комуникация. Звучи като виц за „таен агент“ от роман на Нушич.

Отговорният резидент на тази групата не би издържал проверка за допустимост през службите за сигурност на която и да е компания с неговата биография и профил, но въпреки това е преминал през сложните процедури на българските специални служби, като е получил достъп до строго секретни документи на НАТО.

Може да вярвате, че това е невинно съвпадение. Не вярвам. За да работи на висока позиция във военното разузнаване, въпросният резидент трябва да премине през драконовски проверки за лоялност, за да има право на достъп до документи с най-високо ниво на поверителност.

За мен е по-правдоподобна версията, че шефовете на ДАНС и ДКСИ са получили „инструкции“ от своите политически ментори с инструкция да не бъдат педантични. Тази тактика, впрочем, напълно отговаря на идеята на Борисов да балансира между НАТО и Русия, като позволява на ГРУ свобода на действие у нас.

Главният прокурор умишлено прикри операции на руското военно разузнаване и използването на агентурната му мрежа у нас при неуспешния преврат в Черна гора, а в момента торпилира разследването за използването на новичок при опит за убийство от агенти на ГРУ на трима български граждани.

Човек се чуди за какво са им на руските военни разведки евтини агенти, когато министърът на отбраната подписва договори за стотици милиони евро за ремонт на остаряла съветска военна техника, което е от полза за руския военно-промишлен комплекс с единствената цел да балансира покупката на американски F-16.

От своя страна премиерът Борисов изпълни обещанието си и изгради българския сегмент от Турски поток за 1,5 милиарда евро български пари, за да гарантира на Русия приходи от енергийни ресурси, с които се финансират и руските разузнавателни служби.

Същото важи и за „почетния“ председател на ДПС Ахмед Доган, с дългогодишните му връзки с руските тайни служби, който осигури финансиране от 180 милиона евро, без никакъв конкурс, за руски драгажни кораби в пристанище Варна Запад, операция координирана с руското военно разузнаване.

Началникът на ДКСИ, възпитаник на Академията на МВР, е лично назначения на премиера Борисов. Той подписва разрешения за достъп до класифицирана информация и издава сертификати, които легитимират български държавни служители пред нашите партньори.

Истинското разследване за ролята на министър-председателя, на генералния прокурор, на министъра на отбраната, на ръководителя на ДАНС и ДКСИ за състоянието при което руските специални служби действат безпрепятстввено у нас, като компрометират българския отбранителен потенциал и достоверността ни като съюзник в НАТО, трябва да бъде на едно от челните места в списъка със задачи на едно бъдещо правителство.

Заслужава да си припомним, че след 2008 г. Доган и Пеевски направиха всичко възможно да контролират както граждански, така и военните контраразузнавателни служби, като ги вкарат под шапкта на Държавната агенция за национална сигурност, като ги лишиха от самостоятелност и независим потенциал да разследват чужди разузнавателни операции независимо от политическите назначения в ДАНС.

Вместо самохвалста, трябва да летят оставки на най-високото ниво на българското правителство, тайните служби и главния прокурор.

Няма да ги дочакаме. В настоящия случай на българската политическа автотомия многомилиардният гущер Борисов-Доган откъсва опашката си – антуражът от нископлатени агенти.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg