Ефектът на еврофондовете от гледна точка „разходи – ползи“ не е безспорен

Снимка: GettyImages

Целият български народ се е вторачил в темата еврофондове. Глаголът е „усвоявам“, който изглежда е по-важен от глагола „изработвам“. Само едното е добродетел.

Заради климатичните политики рязко скочиха цените на метали, суровини, електроенергия, газ, на международните борси, което предвещава трус в икономиките на ЕС. Тези, по-богатите, имат тлъстинки. Ние нямаме. За нас остава само „шок и ужас“.

Обърнете внимание – борим се за 6 милиарда евро и всички се фокусират върху келепира, без да си даваме сметка че в същото време над 150 милиарда евро ще бъдат похарчени от бюджета за тези години и именно тези пари са истинския лост за развитието ни, не европарите. На всичко, отгоре голяма част от европейските грантове няма да стигнат до крайните ползватели защото по пътя ще срещнат администрация, корупция, и най-вече политически спомоществуватели. И така ефектът им ще се размие в общата картина от неефективност на публичното управление и на неумението да планираме и целеполагаме.

Обърнете внимание – цените на квотите за емисии минаха 47 евро, а това трябваше да стане чак през 2023 година. До края на месеца ще минат 50 евро, тоест климатичните промени вече са ни ударили. Помощта от ЕС – тези наркотични 6 милиарда евро за възстановяване (дори и да са повече), са малкото шоколадче, които ни дават за да преглътнем горчивия хап.

Лошото е, че в Брюксел нещо не са сметнали момента на настъпване на положителния ефект паралелно с разрушителния. Още от сега мога да ви кажа, че термоядреният удар на ескалиращите цени на емисионните квоти вече е произведен. Щетите са налице. Но европейските средства ще дойдат прекалено късно и ще се окажат прекалено несъразмерни.

Помислите си – сумата на разрешителните квоти, които трябва да плащаме при вече постигната, но не окончателна цена от 50 евро/тон е 2 милиарда евро годишно, половината от които енергетиката трябва да плати. В същност потребителя, защото той е крайният адресат.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Сметките се трупат, предприятата, които трябва да платят тези квоти не плащат, защото нямат пари, ТЕЦ „Марица Изток“ 2 се чудят защо не работи. Ами няма да работи, защо няма с какво да си плати квотите. Хората от Стара Загора трябва да знаят – комплексът ТЕЦ „Марица-Изток“ вече е обречен и скоростта с която загива може да се определи по цените на борсата за емисионни квоти. Ако съм на мястото на концесионерите на американските централи сам ще предложа да се прекратят договорите, защото дори и те няма да могат да покрият свръхразходите за емисии, които само за година нарастнаха над два пъти?!

Природният газ също тръгна рязко нагоре при това през април, което никога не е се случвало, защото и за него не е  ясно дали ще бъде гориво на прехода. Физически го има, но цените растат. На всичко отгоре навсякъде громят нефтените и газови компании като врагове на климатичните промени. А уж климатичните битки щяха да бъдат технологично неутрални.

Хората не могат да планират и оптимизират реакцията си, за да се измъкнат от урагана поне с по-малко щети.

Не ме питайте къде е правителствотото, няма го. Няма и да го има. Защото в ГЕРБ целият свят и проблемите се свеждат до това ще има ли Бойко келепир. Всички чакат указания от Банкя и второразредни сценки с прехвърляне на горещия картоф на следващото правителство, най-добре на служебното, за да бъде виновен Радев.

Междувременно като нямате пари, не можете да опазвате околната среда, не може да финансирате прехода към електромобилитe и ВЕИ защото и те струват пари, а покупателната способност пада.

На времето имаше съветски дежурен лозунг, който кънтеше от безсмисленост, особено на фона на тоталната милитаризация на обществения живот – „За мир во всем мире“ – за мир в целия свят. Той имаше същото практично значение като лозунга – „Съветската гравитация най-силната гравитация на света“.

Климатичните промени са абстрактна цел от подобен порядък. Не ви карат да подобрите личната си среда, в която околен сте вие, да дишате по-чист въздух, да пиете по-чиста вода, да имате по-чисти градинки, улици, тротоари, да не говорим за екологията на духа. Отнемат ви парите за да сторите това, за да платите поредната неототалитарна абстракция – „За чист климат изобщо някъде“ и за по-малко въглероден двуокис около Земята.  

И тъй като хората ще усетят жестокия удар на политическите свърхамбиции около климатичните амбиции /зад които стоят богати спекуланти/, много скоро и макар че след пандемията стресът повиши обществения праг на болка, ще се получи точно обратното на желаното – хората ще се обърнат срещу климатичните политики. Защото за да се случи която и да е промяна на всеки етап от нейното случване трябва да има поне приемлив баланс между разходи и ползи, между щета и благодат. Заинтересованите лица междувременно ще са направили своите пари.

Трябват ни хора с гръбнак за да останем изправени срещу бурята която ни връхлита.

Запомнете – нямаме проблем да получаваме пари, колкото ни трябват. Нямаме нужда ЕК да заема за да ни дава кредити. Имаме проблем с това да изградим култура на тяхното умело инвестиране, на оползотворяването им, на управлението и свързаните с това ценности на предприемачеството и риска..

Мислете.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg