АкцентАнализи & Алтернативи

Перфектната буря

Как „революционерите“ на климатичните промени могат да пожънат бури

Миналия петък, 7 май, цената на квотите за емисии премина за първи път 50 евро/тон. Това беше непредвидено развитие предизвикано от много фундаментални фактори: рекордни суми се инвестира на този пазар от хедж фондове, от компаниите за комунални услуги и инвестиционни фондове. Всички те залагат на това, че приетите политики за изменение на климата ще бъдат още по-радикални. Без значение колко струват емисионните квоти днес, утре цените им ще бъдат по-високи.

Понастоящем суровият петрол се движи около $ 70 / барел, като през лятото се прогнозират да стигне $ 80 / барел. Приеманията има пазарни репери – очакваният бум на пътуванията и икономическото възстановяване заедно с края на пандемията. Правителствата в Европейския съюз и Съединените щати прогнозират, че стадният имунитет ще бъде постигнат в средата на лятото, което ще означава нарастване на потреблението на енергия и горива.

Потреблението на мед и литий, както и на различни редки земни метали, скочи рязко с повишеното им използване в климатично центрирани нисковъглеродни или безвъглеродни технологии (вятърни генератори, фотоволтаици, батерии, технологии за улавяне на CO2, енергийна ефективност). Те се превърнаха в „убежище за безопасна инвестиция“. В същото време волатилността при цените на металите, дървения материал, енергията и дигиталните валути привлича вниманието на спекулантите и медиите, след като компаниите се опитват да получат по-големи парчета от баницата на ползите.

Тъй като цените на въглеродните квоти вече са извън контрол, става невъзможно мениджърите да планират разходи в компаниите, емитенти на парникови газове – при това не само те, но и регулаторите и правителствените институции, натоварени с навигацията на държавния кораб между благата и проклятието на климатични политики.

За по-малко от година цените на въглеродните квоти нарастнаха повече от два пъти. Общите годишни приходи от продажба на електроенергия в България всъщност са малко повече от сумата, която енергийният сектор вероятно ще плати за квоти за емисии през 2021 г. И правителството странно отсъства от картината. Намираме се в режим на свободно падане, като най-лошият сценарий става  и най-вероятния.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.




И така какво да се прави? Има две възможности:

Първото е масови процедури за несъстоятелност – което е реалност, тъй като повечето ТЕЦ имат отрицателен капитал – последвано от отписване на загуби в размер на 5 милиарда лева. Мащабният внос на електроенергия ще стане необходим за балансиране на търсенето и предлагането.

Вторият е скок от 70-100% в цените на електроенергията за домакинствата и за промишлеността.

Основно правило при управлението на радикални технологични промени е, че техните субекти трябва да имат положителен баланс на разходи и ползи през по-голяма част от периода на преход от стари към нови технологии. Ако промяната е твърде радикална – т.е. „революционна“ – отрицателният баланс между унищожена и създадена стойност ще завърши с катаклизъм.

Подобно на гигантски ускорител на пътуването към безвъглеродната икономика, негативните тенденции взаимодействат и взаимно усилват своето въздействие, подкопавайки предимството на ЕС като глобален идеологически център на изменението на климата.

За да смекчат сътресенията в областта на климатичната политика, Европейската комисия и държавите от ЕС са предвидили милиарди евро безвъзмездни средства и „меки“ заеми, които да действат като буфери.

Паричните средства на Брюксел обаче ще дойдат твърде малко и твърде късно, за да се предотврати бедствието. Дори при оптимистичен сценарий европейските потребители ще бъдат силно засегнати от постоянни скокове на цените на електроенергията много преди политиките за климата да компенсират загубите в повече доходи и работни места.

Интеграцията на пазара на електроенергия в ЕС и свързването на националните пазари вероятно ще изравнят разликите в цените и като цяло ще доведат до емиграция на евтина енергия, оставяйки страни като България – с цена от десет евроцента/КВтч – да балансират държави с високи цени като Германия, където електричеството на едро минава 30 евроцента/КВтч.

Същият модел се отнася и до пазара на природен газ. През периода на май цените на природния газ достигнаха € 25 /МВтч, най-високите от началото на януари. Официалното обяснение е, че нивата на запасите в съоръженията за съхранение на газ са ниски, малко над 31% от капацитета. Но това е неубедително: в сравнение с предходните години подобни нива са нормални за началото на май.

Дори да предположим, че нивата на запасите от природен газ са ниски, би ли било логично да ги попълваме на пикови „зимни“ цени? Едва ли. Освен ако не вярвате, че ситуацията е извън контрол и че цените на газа ще ескалират допълнително, което прави по-важно да имате физически газ на склад.

Има и трети фактор, който допринася за повишаване на цените на природния газ, извън изменението на климата и пандемията. Това е уникалната роля на природния газ като мостово гориво на енергийния преход и на „премията за въглеродна неутралност“ през високите цени на емисиите, заложена в цената на въглеродно-неутрален природен газ.

Първите доставки на по-скъп въглеродно неутрален ВПГ – който постъпи от Шениър Енерджи и Шел – напуснаха терминала за втечняване в Сабайн Пас в Луизиана, в посока най-чувствителния към климата сегмент на глобалния пазар, европейския. Така че е разумно да се предположи, че тази премия намира пряко отражение в пиковата цена от 25 евро/МВтч за природния газ.

Цените на петрола и природния газ ще се повишат допълнително поради атаките срещу петролните и газовите компании и произтичащите от това допълнителни разходи за инвестиране в проучване и разработване на нови находища. Повечето големи енергийни компании предупредиха за тази „климатична лудост”, която води до повишаване на цените на енергията, като предложиха своето съдействие в търсене на по-приемливи модели за постигане на същите климатични цели. Уморени от остракизма, петролните и газови компании – включително американските компании за шистов нефт и газ – се присъединиха към скока на цените, като избраха да се възползват от по-високите „климатични“ цени като ги превърнат в дивиденти на своите акционерите, вместо да се конкурират помежду си в глобален мащаб.

Накратко, политиките в изменението на климата родиха нещо като картел, който сега се възползва от „перфектната буря“ в тази най-критична и уязвима точка на прехода, преди потребителят да започне да се възползва от благодата на неутралната към климата енергия и индустрия. Това което е наистина много опасно, че двойният удар на високите цени на енергията и емисиите заплашва да има катастрофален ефект върху конкурентоспособността на икономиката на ЕС и глобалния статут на ЕС, върху социалния мир и демокрацията.

Това не е без прецедент. Век след „Великата октомврийска социалистическа революция“, друго поколение радикали заплашва да извади човечеството от нормалния път на развитие. Този път, обаче, новите герои черпят вдъхновение не от комунистическия манифест и ленинизма, а от новото вероизповедание на климатичния радикализъм. И за пореден път Германия е тази, която поема водещата роля – освобождавайки силите на злото постигнато чрез добри намерения, без дори да се налага да прибягват до запечатания влак с новия Ленин вътре.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *