АкцентАнализи & Алтернативи

От климатичен алармизъм до марксизъм

Изменението на климата и свързаният с него алармизъм родиха политики на самоограничение и форсиран преход към въглеродно неутрална икономика, който бързо премина от романтичната фаза и мисионерската визия към суровите реалности на капитал, доходи и заетост – и свързания с тях икономически, социален и институционален стрес.

Преходът към въглеродно-неутрален свят трябва да постигне баланс между унищожена и създаването на стойност, между моралните императиви, от една страна, и, от друга, идеологизирания политически подход, който може да превърне алармизма в фанатизъм.

Колкото повече осъзнаваме, че трябва да бръкнем дълбоко в джоба си, за да постигнем бързата версия на политиките за климата, толкова по-предизвикателно става приемането на реалността. Бедните ще стават по-бедни, богатите по-богати с приближаването на обществата към преломната точка, отвъд която се крие катаклизмът – катаклизъм, който е по-тежък в онези страни, които нямат резерви от богатство. Германия и няколко други заможни страни от ЕС могат да си позволят да плащат 30 евроцента за киловатчас. Но ако българите трябва да плащат хармонизирани с ЕС и Германия вътрешни цени на електроенергията, което ще стане неминуемо, които са три пъти по-високи от тези в сила в момента в България, процентът на енергийно бедни, според EDEPI (Европейски индекс на енергийна бедност в страната) ще скочи от сегашната 58,3 до над 80 на сто. Ако това се случи, никакви финансови инжекции от ЕС или кампании на климатични алармисти не могат да бъдат достатъчни за да ограничат обществения гняв и да спасят правителството, независимо чие е. Повечето потребители приемат нестабилността на цените като легитимен резултат от пазарни взаимодействия. Но малцина ще бъдат готови да предоставят правото да се определят цените на енергията от частни групи по интереси, включително активисти по климата, бизнесмени и политици, независимо от мотивите.

Германия е достатъчно богата, за да експериментира с границите на възможното в климатичните политики, но да бъде така добра да го прави на свой гръб. Тя може да си позволи да експериментира с преждевременно спиране на своите атомни електроцентрали (губейки стотици милиарди евро в този процес) и да скочи в газовата прегръдка на Путиновата Русия.

Но Източна Европа трябва да бъде изключително пестелива. Тя не може да си позволи да захвърли трудно спечелената си енергийна сигурност и независимост от Русия. Преходът към въглеродно-неутрална икономика трябва да бъде базиран на пазара, осигурявайки положителен нетен баланс между създаването и унищожаването на стойността на всеки етап от процеса на трансформиране на енергийната база на страната.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.




Преди да застрашат собствената си сигурност и благоденствие, гражданите на ЕС трябва да са сигурни, че климатичните им планове са глобално споделени. Какво се случва, ако страните-основни замърсители извън ОИСР не споделят разходите на Глобалната зелена сделка и не се ангажират с действия? Със своя дял от глобалните емисии от едва 8% – и низходяща прогноза – Европа едва ли би могла да спаси планетата сама. Климатът ще продължи да варира, но старият континент ще загуби от глобалния си статут и богатство, което ще го направи по-малко способен да дефинира международния дневен ред.

Наливане на новоотпечатани пари в климатичните политики може да добави унижение към щетите, докато новите данъци и високата инфлация масово обедняват хората. Едно е да очакваме корпоративни лидери да поведат зелената трансформация: много компании могат да си го позволят – със сигурност големите технологични компании могат. Но е съвсем различна игра, когато бъдат засегнати данъкоплатците и потребителите, които плащат лично с падащ жизнен стандарт и нарастваща несигурност.

Балансите на енергийната сигурност на редица страни ще бъдат нарушени, тъй като несигурността и задължителните климатични политики подкопават капиталовата база на критични генериращи електроенергия активи. Комбинацията между стремително нарастващите цени на електроенергията, петрола и природния газ и спадащите доходи ще усили автокрациите, където недоволството се потиска, за сметка на демокрациите, където недоволството може да роди устойчива нестабилност.

Съгласуването на различните групови интереси и пазарните уравнения на търсенето и предлагането се заобикалят от задкулисни мрежи, регулатори и съдилища. Само наивни хора могат да повярват, че най-голямата енергийна компания в света Exxon може да изгуби заради недостатъчно радикалните си климатични политики най-малко две места в борда директорите на компанията в полза на предложения от активистки хедж фонд, без последният да има мощна финансова подкрепа.

Карат ни да се чувстваме виновни и да признаем отговорността си за причиняването – или за това че не правим достатъчно, за ограничаването на урагани, земетресения, топене на полярни ледове, озонови дупки, суша, дъжд, студ и жега. Но липсва каквото и да е насърчение да се направи нещо положително: да се увеличат горските площи, да се отделят по-малко въглеродни емисии (или да се уловят повече) или да се държим по-щадящо към околната среда. Няма никакъв опит да се спечелят „сърцата и умовете“ на повечето хора – и това на фона на деградиращ жизнен стандарт.

Така че, ако не успеят да получат подкрепа или да надхитрят пазара, климатистите-алармисти ще трябва да прибегнат до проповядване на нещо което наподобява „диктатурата на пролетариата на Ленин“. „Пролетариатът“ в този контекст обозначава новия болшевишки елит, който най-добре знае какъв е интересът на „пролетариата“ с „изконно“ право да наложи своята воля на обществото. Днес това е всезнаещия авангард на екоактивистите.

Не си хранете илюзии: индуцираният от климатичните промени преход към безвъглеродна икономика и енергетика е от съществено значение, но разходите надвишават ползите в краткосрочен план, бръквайки дълбоко в джобовете на данъкоплатците и потребителите, без да отнемат от богатството на петролните и газовите компании. Напротив, компаниите за изкопаеми горива няма да страдат много, дори ако алармизмът възпре инвестициите в проучване и добив и затрудни предлаганто на енергийни стоки. Търсенето – и следователно цените на – нефт, природен газ и въглища само ще нарастват. Потребителите ще страдат, а климатистите учени ще се оттеглят в академичните си убежища, докато политиците отпътуват в търсене на следващия Свещен Граал.

Вижте цените на въглеводородите: лято е и те всъщност са по-високи, отколкото бяха през зимата! Не мога да си спомня някакъв скорошен прецедент. Петролът достигна 75 долара / барел, природният газ е 32 евро / МВтч (!?), А потреблението на въглища е на рекордни нива, като американската цена за тон се удвоява от 50 на 110 млн. долара. Дори в Германия търсенето на въглища се е увеличило с 15%.

Съдът в Нидерландия, от друга страна, се намеси директно в корпоративното управление, като нареди на борда на Шел да намали своите въглеродни емисии с 45% до 2030 г., независимо от финансовите, бизнес и корпоративните последици. Ако двете най-големи енергийни компании в света са „дисцплинирани“ от новия „пролетариат“ екоактивисти, останалите нямат голям шанс. Съдебната власт вече не е съдия, а страна по правни спорове.

Въпросът е не само в това, че налагането на възобновяемите енергийни източници чрез диктат не е нито необходимо, нито ефективно. Всъщност е контрапродуктивно. Новите енергийни източници и новите технологии имат всички шансове да се наложат и разширят пазарните дялове за водородна, слънчева и вятърна енергия, както и за новите технологии за съхранение на електроенергия и CCUS (улавяне, използване и съхранение на въглерод). Диктатът само ще отчужди хората, доколкото ги ограбва чрез форсирания преход и забранителната цена на енергийната трансформация.

Както при пандемията, човечеството ще намери верните решения, за което ще се изисква време. Ще се преодолее прекомерната страст „всичко сега“ на климатистите-алармисти, като се оптимизира съотношението между цели на развитието и на климатичните политики. Въпросът е какво ще се случи междувременно, каква ще бъде цената на прибързаните мерки за постигане на въглероден неутралитет по време на настоящата вълна от зелен революционен порив.

Маркс и Ленин се опитаха да „лекуват“ капитализма и несъвършенствата на хората с идеологически средства в глобален мащаб („пролетарии от всички страни, обединявайте се!“), като отрекоха пазара и демокрацията. По същия начин Грета Тунберг изригна „Как смеете!“ в обръщението си през Общото събрание на ООН през 2018 г., което се възприе като призив към всички екоактивисти в целия свят.

Стремежът към въглероден неутралитет ще има огромни геополитически последствия, тъй като страните от ЕС и НАТО поемат по пътя към по-високите разходи, свързани с изменението на климата, към радикална промяна Данъчното облагане на въглерода и непредсказуемите цени на енергията и на борсите за търговия с емисии ще допълнят ползите, които ще извлекат стратегическите съперници на Запада.

Русия ще добави към своя износ на енергия и продажбата на кредити за емисии от ненадминатия потенциал на своите огромни гори (поглъщащи милиарди тона CO2), и потенциал за производство и износ на водород. Китай ще доразвие и задълбочи ролята си на световен хъб на възобновяеми източници, на технологии за съхранение на енергия и технологии, базирани на редки земни метали.

А Западът? Западът също ще предвожда света. Най-вече в търсене на собствените си грехове и доразвитие на комплекса си за вина за изменението на климата и несъстоялата се гибел на планетата.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *