Геополитиката на тарифите

Новият тарифен план на „Булгартрансгаз“ за газовата година 2021-2022 дискриминира конкурентите на „Газпром“, хвърляйки светлина върху тежко задкулисие.

Има много начини да осуетите един проект, в случая газопровод, и само един по-който да го реализирате. От няколко години следя геостратегическата игра около големите инфраструктурни проекти. И по-специално Кремъл, чийто набор от трикове изглежда неизчерпаем.

Набуко: началото …

Имало едно време проект Набуко и идея за Южен коридор на ЕС за доставяне на азерски газ, добит от консорциума Шах Дениз, в Централна Европа и в крайна сметка до Австрия. Този проект беше конкурент на руския „Южен поток“, който трябваше да транспортира руски газ през Черно море, България и Балканите, до Австрия и Италия. В този случай Кремъл успешно неутрализира конкуренцията на Набуко, като се възползва от БП (бившата Бритиш Петролеум) – лидер на консорциума Шах Дениз – и мрежата от съществуващи и нови зависимости и припокриващи се интереси. Крайният резултат: азерският газ не стигна Австрия, а в по-малки обеми стигна до Италия.

Обществеността остана „на тъмно“ относно задкулисната война срещу газопровода Набуко. Руското лоби нанесе редица коварни удара под пояса на проекта, използвайки предимно административни и бюрократични хватки, които заслужават място във всеки учебник за подривна дейност.

След като Газпром успешно използва екоактивистката си карта, за да възпрепятства работата по правно обвързващ лиценз за проучване, издаден на американския гигант Шеврон през 2012 г., природозащитниците използваха подобен метод, за да блокират проекта Набуко. Изтъкнати зелени лидери бяха ангажирани с безпрепятственото и своевременно одобрение на оценките за въздействие върху околната среда на „Южен поток“, участваха в опитите за възпрепятстване на аналогичните процедури по Набуко, чрез поток от жалби.

Днес тези страници липсват в евроатлантическите профили на Зелените, в момента съюзници на десни партии в България. Но си струва да помним това, защото историята може да се повтори.

Предпочитанията към Турски поток

В крайна сметка „Южен поток“ така и не стана – поне в предвидения формат – ставайки жертва на правилата на ЕС за конкуренция, и на реакциите срещу анексията от страна на Русия в Крим през 2014 г. и последвалите проблеми с осигуряването на финансирането. Въпреки това, благодарение на упорството на г-н Путин, проектът възкръсна през компанията South Stream Transport B.V., а руският газ достигна България през Турция – в тръбопровод с неособено оригиналното име Турски поток. Той преминава през България и влиза в Сърбия, по това, което българските власти настояват, че е отделен газопровод, наречен Балкански поток.

Газпром все още разполага с влиятелни местни приятели: този път не са само екоактивистите, но и ръководителите на големите държавни енергийни компании в България – назначени и контролирани от главния приятел на Газпром Бойко Борисов, доскоро премиерът на страната. Тенденцията да се субсидира Газпром – и да му се осигури приоритетно третиране за сметка на всички останали търговци и спедитори на природен газ – продължава. Държавните компании продължават да затъват в дългове, а служебният премиер им спестява критиките, които в други сектори валят.

Продължението на про-газпромвската линия може да се проследи и при сравнение на сегашните тарифи на входните и изходните пунктове на Националната газопреносна мрежа на България (NGTN) с тези, които ще бъдат дължими през следващата газова година, която започва на 1 октомври 2021 г. Тарифите се определят от „Булгатрансгаз“ (BTG), лицензиран от държавата оператор за пренос и съхранение на газ в България. Регулаторът – Комисията за енергийно и водно регулиране [КЕВР]) одобрява само методологията по-която се изчисляват тези тарифи, но не и самите тарифи.

Има лесно проследима матрица, която БТГ ползва. Всички тарифи на входните и изходните пунктове, които се използват от „Газпром“ (или по-скоро неговото дъщерно дружество „Газекспорт“) се намаляват. На всички други входни и изходни точки, които се използват от конкурентите му, тарифите се повишават, в някои случаи значително.

Превратности на съдбата

До този момент няма междусистемно споразумение между българския и турския ТСО, така че поне засега, вносът на неруски газ пряко от Турция не е опция.

Но вземете Сидерокастро-Кулата на българо-гръцката граница: в момента това е единствената възможна входна точка за газ от Южния газов коридор и ще остане такава, докато междусистемната връзка Гърция-България (IGB) не бъде завършена, което сега изглежда няма се случи преди май следващата година. От началото на тази година България внася между два и четири милиона кубически метра азерски газ, сам по себе си по-евтин от руския, през Сидерокастро-Кулата. Договорът между националната компания за доставка на газ „Булгаргаз“ и азербайджанския му партньор AGSC предвижда 1 милиард кубически метра годишно. Но от 1 октомври влизането на такъв газ в България ще струва 23,3% по-скъпо за потребителите. Което вреди на конкурентоспособността на азерския спрямо руския газ. Това е достатъчно ясен сигнал чий газ предпочитат от Булгаргаз.

Помислете и за входната точка, близо до Стара Загора, където интерконекторът с Гърция ще се свърже с националната газопреносна мрежа, след като природния газ е изминал 182 км от Комотини в североизточна Гърция. Това е критично важна за диверсификацията част от българската преносна система, която не се контролира от Газекспорт. В известен смисъл на проекта Ай Джи Би може да се гледа като на олекотена версия на проекта Набуко, на съперник на „Турски поток“, по който се очаква да потече не само азерски газ, но и за газ от терминала за втечнен природен газ в Александруполис, в северната част на Егейско море в Гърция. Тарифата за вход на БТГ в тази решаваща входна точка ще бъде повишена с 4,5% от сегашните нива.

Същата е съдбата на интерконектора Гюргево-Русе, който пресича Дунав между България и Румъния: на входната точка в българска мрежа БТГ планира повишение на тарифите с 15,6%, което оскъпява конкурентния на руски газ, които влиза от Румъния.

Цялостната картина остава устойчиво мрачна от гледна точка и на транзита (вход и последващ износ) на неруски газ от и към съседните страни. Ако изнасяте газ през Русе-Гюргево тарифата ви ще бъде повишена с 7,6%. Ако опитате износ през друга изходна точка на Транс-Балканския газопровод при Кардам-Негру Вода, ще ви посрещне увеличение на тарифата от 13,6%, а това е основния трафик на газ към Украйна и нейните газохранилища..

Може би най-скандално е увеличението от 13,7 % на тарифите за вход в транспортната система на БТГ на добит от местни източници газ. Това се възприема като студен душ спрямо компаниите, които в момента инвестират милиони в проучвания и разработване на нефт и газ, както на сушата, така и в морето, с надеждата че те ще бъдат третирани поне на равно с Газекспорт.

Изглежда шансът това да стане е нищожен: навсякъде, където са засегнати интересите на Газпром, тарифите се намаляват, въпреки че процентите варират. По-конкретно:

• Входната тарифа за Турски поток в България при Малкочлар-Странджа е намалена с 1%;

• Изходната тарифа за обратни доставки на руски газ за Турция спада с 5%;

• При излизане от Турски/Балкански поток към Сърбия, де факто монополизиран от Газекспорт, тарифата намалява със 17%;

• Износът на руски газ за Гърция ще бъде насърчаван с намаление на тарифите при изхода на Кулата с 11,5%;

• А тарифата на изходната точка за руския газ за Македония бие всички рекорди с 26% спад.

Има и важен детайл за уточняване. Тарифите, посочени от БТГ в тарифния план, обхващат само 27% от пазара на преносни услуги. Останалите 73% са обект на дългосрочни договори за директен транзит с Газекспорт, подписани след формални търгове за капацитет. Според информация от специализирани медии, Булгартрансгаз е предложил на търг, който се провежда на 5 юли, отстъпки на Газекспорт и МЕТ, ако платят предварително. По-всичко изглежда, че руската газова компания ще получи привилегии както при дългосрочните договори /тези 73 процента от пазара/, така и ако реши да наеме допълнителни капацитети /останалите 27 процента/.

Заглушените гласове…

Много гласове се наддигнаха в последно време по темата, които до този момент не получаваха информационно покритие.

Сред гласовете на критикуващите тарифната политика на българския ТСО бе и този на Европейската агенция за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER), която изпрати специално послание с куп въпроси към БТГ и КЕВР. В него ACER критикува методологията за определяне на тарифи, която позволява кръстосано субсидиране на тарифи, които могат да благоприятстват предпочитан от Булгартрансгаз клиент за сметка на всички останали. До този момент няма признаци БТГ да си е взела бележка. Нито пък КЕВР, който въпреки че няма право да одобрява тарифите, има право да ги одитира въз основа на методологията и да наложи промени в нея.

Въпреки че законите за защита на конкуренция очевидно са нарушени, няма признаци за самосезиране и действие от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Имаше и други несъгласни гласове, включително и моя. Изразих подобни опасения по време на финалния (на обвързващи предложения) етап от „отворения сезон“ на Балканския поток, когато ръководството на БТГ се съгласи да намали тарифата за пренос през Балкански поток под калкулираната минимална тарифна цена след като получи от Газекспорт ултиматум.

Вече е ясна общата картина.

Първо, процесът на преговори между БТГ и Газекспорт е игра на една врата: още от самото начало на Турски поток, българската компания знаеше, че заложените приходи от тарифи за пренос, ще се окажат недостатъчни в първите години за да покрият обслужването на дълга от 1,4 милиарда евро, натрупан в хода на изграждането на газопровод за един клиент.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Второ, със сегашното намаление на тарифите на Газекспорт, ръководството на Булгартрансгаз, само влошава ситуацията, защото задълбочава недостига на пари. Като не достигат ги взема не от Газекспорт, а от другите си клиенти /кръстосаното субсидиране/, включително от българските потребителите, които плащат значителна част от тези сметки.

Трето, последните стъпки на БТГ с отстъпките към Газекспорт и МЕТ при авансово плащане издават сериозен проблем с краткосрочната ликвидност. Това също не би трябвало да бъде изненада, но проблемът ескалира и до БЕХ, тъй като компанията няма възможност да покрие тези дупки в платежните баланси, защото самата тя има да плаща „забравен“ дълг по Южен поток от 98 милиона евро на Газпром.

Всичко изглежда мътна бъркотия, в която са замесени топ политици от българска страна.

Всичко започна от абсурдното настояване на правителството на Борисов, че „Балкански поток“ не е транзитен проект, а „разширение и модернизация на газопреносната мрежа“. Това е една от водещите причини за изчезването на Пътната карта, подписана между Газпром и министър Теменужка Петкова, в изпълнение на лична заповед на министър-председателя Борисов. Този документ дава изрични доказателства за това, че правителството се е съгласило проектът да е транзитен и да се ползва само от Газекспорт или посочени от него форми, без да има отклонения по трасето за захранване на регионални мрежи /което е голямата разлика с проекта Ай Джи Би/. Другата причина за изчезването на тази „пътна карта“ е, че в нея Газпром налага едностранно вето върху развитието на газопреносната система на България, като прегазва и българското и европейското законодателство.

Именно за да се заглушат резонните критики и въпроси към обвързването с Газпром беше предприета и тази клеветническа кампания от страна на бившия вътрешен министър Румен Петков, който има добре разположени протежета в обкръжението на президента Румен Радев – назначил настоящото служебно правителство. Един от най-ярките симпатизанти на Путин с достъп до вътрешния кръг на българския президент, Петков има забрана за влизане в САЩ, но с гордост демонстрира близостта си с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин. Тирадите му срещу интерконектора с Гърция вън от съмнение отклоняват част от вниманието към злоупотребите и свързана с Русия корупция в Турски поток.

Трето, до изборите остава по-малко повече от седмица. Резултатът със сигурност ще бъде нееднозначен, без ясни отговори. „Газпром“ ще има прекрасна възможност да маневрира в несигурната ситуация, да търси съюзници, да прави тайни споразумения и да укрепва хватката, която до някъде се разхлаби вследствие на протестите и политическите промени. Всъщност „скритата“ картина, която описахме, загатва за много по-дълбока и многопластова корупционна схема, за геополитически набор от зависимости, които, ако не бъдат изобличени и отстранени, могат да бъдат възпроизведени в последващи съвместни корупционни проекти, „привилегировани“ тарифи и едностранно обвързващи дългосрочни срочни договори за пренос и доставки. Предстоящата тарифна година за газ приключва на 1 октомври 2022 г., припокривайки периода, през който ще трябва да се договори дългосрочният договор с Газпром, който ще замени настоящия договор на Булгаргаз, когато той изтича през 2023 г. Следващите 18-24 месеца ще бъдат от решаващо значение .

Поради тази причина сега са необходими максимална прозрачност и целенасочени действия. Като се има предвид, че новият тарифен план на BTG явно дискриминира конкурентите на Gazexport, има всички основания за мащабно разследване от страна на различни държавни структури – регулаторът КЕВР (позовавайки се на доклада на АСЕR и на извънредни пълномощия) трябва критично да преразгледа тарифите и методологията. Своята роля в процеса имат Комисията за защита на конкуренцията, прокуратурата, Държавната агенция за национална сигурност и самото правителство. Зад философията на Борисов, отразена в тарифите, стои грубо пренебрежение на националните интереси, мащабна схема за пленяване на държавни структури и политически елит през корупция, които ако не бъдат терапирани, могат да се възпроизведат и да провокират санкции от страна на Европейския съюз и Съединените щати.

Анализи и проверки, които могат да постигнат повече от настоящия анализ.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg