„През трудности – към Космоса“ или „с нахалство към прогрес“?
Станислав Трифонов вече пропиля доверието на избирателите, а анонимната кандидатура за премиерския пост не може да предотврати срива
от Георги Антонов
снимка: Vesselin Borishev Photography
От момента, в който президентът съобщи, че ще връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство, политическото време започна да тече с две предавки по-бързо.
Но все пак не толкова бързо, че да пропуснем някои ключови със своята алогичност стъпки на политическото движение около Станислав Трифонов и екипа на вечерното шоу предаване, преквалифицирали се формално в лидери на политическа партия.
Публиката и повърхностната журналистика прелитат над тези алогични стъпки, но внимателният наблюдател ги цени и събира. И колкото са по-алогични, толкова повече ги цени. Именно в несъответствията между декларациите и реалното поведение се проявяват истинските мотивации и намерения на политическите играчи.
Точно тези, алогичните ходове, наистина си струва да не ги пропускаме, не само наблюдателите, но и широката аудитория. Ето, през 2008-2009 г. пак така се разсеяхме и когато дойдохме на себе си се оказа, че междувременно премиерът раздава парите ни карайки джипка и излъчвайки на живо, главният ни прокурор не е съгласен с принципа на разделение на властите, а пък Цвета Караянчева е председател на Народното събрание, в което няма нито един опозиционен на режима депутат.
За да не допуснем пак подобна комедия на абсурда, полезно е в последните дни преди решението за подкрепа или неподкрепа на кандидатурата за министър-председател и на неговия кабинет, да направим кратка пауза. Ако не отделим събитията наподобяващи сюжет на филм от сериозните въпроси, рискуваме да получим много различно управление, от това което всички сме искали през лятото на 2020 г.
Единоначалието в ИТН е по образ и подобие на това в ГЕРБ
В „страшния филм“ е възможно един вожд да спуска волята си към простосмъртните посредством живи излъчвания в социалните мрежи, ако му се занимава, или просто като статуси, ако не му се занимава. В реалността обаче, комуникацията между управляваните и желаещите да управляват тече двупосочно и кандидат-политиците трябва да застанат на видно място, от което да могат свободно да им се задават въпроси, а те да отговарят. От отговорите които ще дадат зависи и политическото им бъдеще.
И в ИТН и в ГЕРБ един недосегаем за въпроси вожд с неподражаема лекота „слага“, „маха“, „предлага“ и „оттегля“ кандидати за постове, от които ще се управляват цялата страна и парите ни.
Тази тенденция започна още с едностранното и изненадващо съобщение, че Трифонов е възложил на състезателка по шахмат да се разходи до президентството и да върне първия проучвателен мандат, който ИТН получи на 28 април. Тази абсурдна случка беше първият знак от най-високо ниво, че ИТН няма да се отчита нито пред членовете си нито пред избирателите си за решенията, които се вземат. Волята на самата състезателка явяваща се кандидат за министър-председател не беше не само отчетена, а не беше допуснато, че тя може да има такава.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
Съмнителната еволюция на определението за „статукво“, от което БСП и ДПС ненадейно изпаднаха
В разговора си с Тошко Йорданов на 1 август, Трифонов каза „всички протестирахме срещу ГЕРБ“, с което удобно забрави не само истинските искания на протестите от лятото на 2020 г., но и многократно правени изявления и обещания от самото ръководство на партията ИТН.
Но постепенното стесняване на дефиницията на „статуквото“ до ГЕРБ изигра ценна роля – то направи възможно с ловък маньовър пред запленената публика на „филма“ да бъде изваден нов персонаж – бившият вицепремиер и министър от две правителства Николай Василев. Името на кандидата за премиер, както и съставът на целия кабинет бяха обявени от Трифонов по познатия начин – изчетени в едностранно изявление излъчено на живо по фейсбук.
Това може да е приемливо във филма, в който живее Трифонов с приближените си, но по никакъв начин не може да мине в реалността.
Колкото и накърнени да са демократичните рефлекси на българското общество след 12 години управление на Бойко Борисов, дори тук „магарето вързано за кандидат“ от партийния си „шеф“ моментално губи авторитет. Това е така дори да оставим настрана всички съмнения и разследвания на тема зависимостите на Василев и способността му да управлява в обществен интерес. На грандиозния гаф Трифонов отговори с пресконференция дни по-късно, на която в познатия вече свой почерк, дори не благоволи да се яви лично.
Нима това е поведение на истински представител на хората протестирали против безотчетен и корумпиран режим? Или повече прилича на поведение на духовен наследник на същия режим?
Бланкетният отказ да бъдат включени министри от служебния в редовния кабинет представлява и отказ от продължаване на тяхната политика
Така и не стана ясно защо при съставяне на втория проектокабинет от ИТН отхвърлиха възможността който и да било министър от служебния да премине в редовния Министерски съвет. Не се намира нормално политическо обяснение на този факт, особено предвид информацията, че по социологически данни служебното правителство получава подкрепа на 60% от гражданите.
Излиза че ИТН съзнателно върви срещу политиките и действията, които са одобрявани от мнозинството българи. Колкото до размахваните от парламентарната трибуна с много патос далечни моменти от биографията на един министър, те с нищо не поставят под съмнение нито работата му, нито интегритета му.
Неколкократното съвпадение в позициите на ДПС и ИТН не е случайност
Макар привидно да не бяха подчинени на някаква логика, тези стъпки на ИТН по странен начин съвпаднаха с позиции на ДПС, както прочетени от Карадайъ от парламентарната трибуна, така и развити в изказвания на Йордан Цонев пред Нова телевизия, че ДПС няма да подкрепи кабинет, в който участват служебни министри. Това изказване беше направено в деня преди от ИТН да заявят, че служебни министри няма да присъстват в техния проектокабинет. Излезе, че ИТН водят преговори с ДБ и „Изправи се! Ние идваме!“, но спазва изискванията на ДПС, с което преговори официално не води.
Събитието за зрителите „потопени във филма“ наречен „Слави прави кабинет“ може и да е пошлият опит да се окаля името на един министър чрез манипулативно поднасяне на факти от биографията му на бизнесмен. Значимата новина обаче е другаде – в решението за отказ дори от обсъждане на министри от служебния кабинет за състава на редовния. Това значи, ни повече ни по-малко, отказ от приемственост в политиките, които служебното правителство започна да провежда.
От горното трябва да ви е станало ясно, че спорът за включване или не на министри от служебния кабинет в бъдещ редовен такъв е спор дали ще продължи процесът на осветяване на злоупотребите на управлението на ГЕРБ и ДПС в периода 2017-2021 г., както и от по-отдавна. В този смисъл това не е спор около личности, а около общ политически курс, и различията между спорещите са непримирими.
Е, ще попитате, ако от ИТН не смятат да продължават политиките на служебното правителство, с какво се очаква да спечелят подкрепата за своя проектокабинет от другите две партии представляващи протеста от 2020 г., които доста явно подкрепят служебното правителство? Един възможен отговор е – всъщност изобщо не се очаква да спечелят тяхната подкрепа.
Нападайки предполагаемите си партньори ИТН саботира с поведението си това, което с изказванията си твърди че иска да постигне
Предизвикателното говорене на няколкото представители на ИТН няма прецедент и не намира лесно обяснение. Разказът за политическата неопитност или артистична емоционалност на сценаристите вече отдавна не може да послужи за оправдание. От множество изборени примери става ясно, че Трифонов и членовете на екипа му трансформиран в партийно ръководство целенасочено търсят конфликт.
Нападките през последните два месеца, започвайки от Тошко Йорданов в „Туитър“, минавайки през четените декларации в Народното събрание, през задочните заяждания в медийни участия, обидите, надменното отношение, „масаите“ на Филип Станев по БНР и в същия ден репченето на Трифонов от кушетката – цялото това поведение добива смисъл не ако целта му е да се направи или не правителство с един или друг партньор, а само ако целта е да бъдат насъскани едни срещу други две групи избиратели които са протестирали с едни и същи искания.
Мотивът, към който насочва поведението на ръководителите на „Има такъв народ“ няма нищо общо с легитимна задача пред политическа партия. Самата ИТН не е и по същество политическа партия с ясни структури и партиен живот. Целта е моделиране на обществените настроения в посока, която да разедини обединилата се през 2020 г. опозиция. Тогава тя застраши клептократичния режим базиран върху симбиозата между ДПС и произволна по-многолюдна партия. През годините тази роля играха последователно НДСВ, БСП и ГЕРБ.
Сламката, за която режимът се държи в момента в политическо отношение е факта, че хората, които протестираха заедно, а по-късно гласуваха за три различни политически субекта. Това е разединението върху което всъщност се работи и което „аджамия-политиците“ (по Татяна Дончева) активно търсят да задълбочат. Да бъдат подтикнати групите българи да се сведат едни други до стереотипите „чалгари“ и „умно-красиви“, и докато се замерят с обвинения, да не могат да застрашат истинския си противник.
Това е стратегия замислена в най-добрите традиции на бившата Държавна сигурност. Не блести с оригиналност, но остава ефективна дори след три десетилетия амортизация. На нея се противодейства като първо бъде превантивно изобличена и осветена, а след това лидерите – истинските такива, а не фигурантите – не допускат избирателите да забравят коя е истинската цел на общото усилие. А тя е да бъде спряно разграбването на общите ресурси, както и грабителите да получат истинско правосъдие.Показателна е радушната реакция на ГЕРБ на кандидатурата на ИТН за премиер-министър – Борисов щедро обеща ако трябва да осигури кворум за гласуването на кабинета, така че при нужда да може да се мине и без гласовете на „Демократична България“ и ИБНИ.
За финал, няколко думи за кандидатурата на Пламен Николов
Кандидатурата на Николов, както по същество, така и като процес по който се стигна до нея, създава трудни за разсейване съмнения относно независимостта му в политическо отношение. Преценете сами – човек, способен да приеме покана за премиерския пост с два часа предизвестие способен ли е да прецени в пълнота отговорността, с която се нагърбва? За толкова време повечето от нас не могат да се подготвят да излязат на ресторант. Оставям без коментар опитите за замазване от следващия ден, че видите ли, кандидатурата била обсъдена с Николов от две седмици насам.
Самата лекота, с която предложението да бъде излъчен за кандидат-премиер явно е било прието навежда на мисълта, че никой не очаква този мандат да бъде реализиран, включително самият Николов.
Ама бил образован. Колкото и да е образован – особено контрастиран с Борисов – твърде ниско поставяме летвата за лидера на изпълнителната власт, ако тя стига до „висше образование и владеене на чужд език“. Казвам, че това е летвата, не че квалификацията му се изчерпва с това.
Колкото и да е добронамерен г-н Николов, нямаме и най-малка представа за капацитета му да превръща намеренията в действия.
Всъщност такава представа няма и той, като човек без един ден опит на изборна позиция като политик, нежели от тази на лидер на екип, който ще управлява държава.
Една от най-големите грешки, която сме правили и повтаряли неколкократно от 1990-а г. насам, е да възлагаме управлението на огромни публични активи на анонимни хора. Хора без биография и стабилна лична репутация, такава каквато да имат интерес да пазят, включително докато са на публичен пост.
Излиза че до деня (а и часа) на получаването на проучвателния мандат, кандидатът беше неизвестен. А след това? Продължава да е неизвестен. Нямаме кой знае какво освен снимка, име и едно телевизионно участие.
По-нататъшно обсъждане е абсурдно само по себе си. Най-доброто което може да свърши Пламен Николов в така създалата се ситуация е да върне мандата, с което поне ще съхрани личния си имидж. А с ръководството на ИТН можем да се съгласим по един въпрос – борбата продължава.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
