Владимир и похищението на Европа
Майсторът на международното политическо шоу Владимир Путин разчиташе на грандиозен финал на газовата драма, която той постави. Във финалната сцена, Русия трябваше да демонстрира надмощието си на фона на треперещата за енергийната си сигурност Европа, като и диктува условията на капитулацията. Сега става ясно, че гръцкия сюжет с появата на „Deus ex machina“ няма да сработи, тъй като руския президент няма да може да спази обещанията си. Нито днес, нито в бъдеще.
Най-накрая руският президент Владимир Путин изглежда започна да схваща главното – излезлите извън контрол цени на природния газ са смесена благословия за Кремъл. Те не само убиват търсенето на ключов за Русия пазар, но подкопават дългосрочните перспективи за природния газ като преходно гориво, тъй като потребителите преминават към алтернативни горива. Това вероятно ще има сериозни дългосрочни последствия както за Русия, така и за най-големия износител на газ – Газпром.
Путин вероятно е стигнал до подобно прозрение, защото напоследък повторя няколко пъти, че Москва е готова да сътрудничи и да помогне за стабилизиране на глобалния газов и енергийния пазар. И защото се страхува да не „загуби лице“, предпочита Газпром да търгува допълнителни количества газ на електронната търговска платформа в Санкт Петербург и да остави въпроса за маршрут на транзита на купувачите.
Трябва да се признае, че неговите изявление за готовност Газпром да продаде повече газ, имаха ефект. Спот цените на различните газови хъбове на ЕС спаднаха значително, макар и за кратко, под психологически важната (и доскоро смятано за сюрреалистично) граница от 1000 долара на хиляда кубически метра.
Това маркира поразителен и внезапен обрат, който обаче не е достатъчен за да се смята за решение на проблема. Поредната истина, която г-н Путин трябваше да усвои е, че в търговията с природен газ няма как да има победителите, доколкото продавач и купувач са взаимозависими. Стратегията на извиване на ръце от Газпром не сработи и може да даде обратен на желания ефект. Което е по-важно, провалът и разкрива границите на възможностите на Кремъл да играе предвидената от Кремъл централна роля на Главен Арбитър на европейския газов пазар – да не говорим на глобално ниво, освен ако Путин не разреши на други руски производители да изнасят газ за пазара на ЕС.
Проблеми в хранилищата на газ
Стратегията на принудата от страна на Газпром беше проста: от една страна да се намалят доставките за Европа, от друга да се съхранява повече газ в Русия. Нейният недостатък е също толкова ясен. „Алтернативните“ тръбопроводи на г-н Путин – Северен поток 1 и 2 – не могат да заменят Украйна нито като маршрут и сигурност на доставка, още по-малко като капацитет за съхранение на газ от Газпром за ЕС.
Ако дадем допълнителен контекст ще бъде в реда на нещата. Студената зима на 2020/21 сериозно изчерпа руските подземните газохранилища (UGS): в края на зимния сезон, рекордните 61 милиарда кубически метра (BCM) – еквивалент на не по-малко от 85% от капацитета – бяха изтегелни.
Газпром се зае да ги попълни навреме. До 1 ноември 2021 г. компанията планира да инжектира 72.6 млрд. кубически метра, като средният дневен обем на инжектиране надвишава 330 милиона кубически метра. Тези обеми представляват 25% от дневния добив на природен газ на Газпром – който е приблизително 1,4 милиарда кубически метра.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
Илиян Василев
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
