IES ENERGY BRIEF: Нова американска компания се стреми да реализира мечтата за Транс-Каспийски тръбопровод

Снимка: Pixabay

https://eurasianet.org/new-american-company-seeks-to-realize-trans-caspian-pipe-dream

Скромният обхват на новото предложение и новите дипломатически събития биха могли най-накрая да направят газопровода осъществим.

Нов стартъп, базиран във Флорида, се надява, че е измислил решение на десетилетния пъзел, как да транспортира природен газ от огромните запаси на Туркменистан през Каспийско море до Азербайджан и, потенциално, до Европа.

Компанията Trans Caspian Resources (TCR) е основана през април и се ръководи от бившия посланик на САЩ в Туркменистан Alan Mustard. Управлява се от Bert Watson, дългогодишен американски енергиен лобист. Той има петчленен консултативен съвет, който включва двама бивши висши ръководители на British Petroleum – най-големият чуждестранен инвеститор в Азербайджан, и Rob Sobhani, чест коментатор в азербайджанските медии.

Планът на TCR има за цел да заобиколи това, което винаги е било най-голямата пречка пред транскаспийския газопровод: съпротивата на Азербайджан да позволи на газа от Туркменистан да се конкурира със собствения му износ на енергия.

Идеята е, да се изгради сравнително къс (42-километров) тръбопровод от офшорното петролно находище на Туркменистан Magtymguly, през средата на Каспийско море до гигантското нефтено находище Азери-Чираг-Гюнешли (ACG) в Азербайджан, управлявано от British Petroleum.

Тръбопроводът, който би бил в състояние да пренася между 10 и 12 милиарда кубически метра газ годишно, – поне първоначално – ще транзитира само „свързан газ“ от находището на Туркменистан, тоест газ, който се емитира в резултат на нефтени сондажи. Този газ понастоящем се изгаря, практика, която едновременно губи газа и допринася за изменението на климата.

ACG също така съдържа големи количества свързан газ, който, вместо да бъде запален, преминава през мрежа от подводни тръбопроводи до крайбрежния завод за преработка на газ Sangachal на Азербайджан и нататък към потребителите.

Собственото производство на газ в Азербайджан не нарасна толкова бързо, колкото се очакваше, и от няколко години Баку е принуден да внася както от Русия, така и от Иран, за да отговори на нарастващото местно търсене.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Газът, пристигащ директно от Туркменистан, би помогнал да се компенсира местния недостиг, а всеки излишък може да бъде изнесен през съществуващите газопроводи в региона за Грузия и Турция, която в момента е изправена пред собствен недостиг на газ.

„Вярваме, че сега е моментът, като се има предвид нуждата от енергия в региона на Южен Кавказ, необходимостта от намаляване на изгарянето на факел, необходимостта от замяна на въглищата с природен газ по време на предстоящия преход към възобновяеми енергийни източници“, каза Mustard пред Eurasianet.

TCR също ще трябва да убеди различните заинтересовани страни – Баку и Ашхабад – че проектът ще бъде в техен дългосрочен интерес. Правителството на Туркменистан, страдащо от вечни икономически проблеми, едва ли ще възрази – особено след като TCR вярва, че проектът може да бъде първоначална стъпка към транзитно преминаване на по-големи обеми през Каспийско море.

„Това ще послужи като доказателство за концепцията, че туркменският газ може да се доставя на запад, ако правителството на Туркменистан се интересува от разширяване на износа на газ към нови западни пазари“, каза Mustard. Баку обаче може да се нуждае от повече убеждаване предвид потенциалната нова конкуренция.

„Всеки проект, който може да сложи край на усещането за застой, ако не е разделящ и включва както Туркменистан, така и Азербайджан, той може да успее“, каза за Eurasianet  Luca Anceschi, енергиен анализатор и професор по евразийски изследвания в университета в Глазгоу.

Междувременно, прозорецът за амбициозни нови въглеводородни проекти може да се затвори, тъй като европейските потребители – целевият пазар за Транс-Каспийския тръбопровод – се опитват да преминат към енергийни алтернативи.

„Туркменистан е идеален пример за пропуснати възможности – предпазливостта няма да им помогне и това може да е последният им шанс“, каза Luca Anceschi. В момента поне има голямо търсене на повече газ, което Туркменистан може да посрещне.

„Азербайджан има нужда от повече газ, Турция се нуждае от повече газ и с много свободен капацитет в тръбопроводите TANAP и TAP, има европейският пазар, който също се нуждае от повече газ“, каза за Eurasianet Arif Akturk, турски енергиен консултант и бивш ръководител за закупуването на газ в Турската държавна компания- вносител на газ и оператор на транзитни тръбопроводи Botas.

Основните губещи, каза Arif Akturk, ще бъдат Русия и Иран, които потенциално биха могли да изгубят както лесен източник на евтин газ за себе си, така и по-силна конкуренция за своя износ.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg