Кризата в енергетиката не е пазарна, а политическа, защото е породена от политики и политици
Илиян Василев, енергиен експерт и бивш посланик на България в Русия, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Енергийните компании предлагат поскъпване на тока за страната с 11,5%. По предварителните разчети на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се очакваше сериозно поскъпване и на парното, и на топлата вода от 1 януари догодина. Премиерът Кирил Петков си постави амбициозната задача за 24 часа да овладее цените на тока, които според него КЕВР неслучайно е анонсирала в деня на заклеването му за поста. Междувременно го изпревари Народното събрание, като единодушно наложи мораториум върху цените на електроенергията, водата и парното и те остават такива, каквито са били към 1 януари 2021 г. Но и това се оказа предпоследно. Началникът на кабинета на премиера и говорител на правителството Лена Бориславова обяви, че мораториумът за цените на енергийните услуги още утре ще бъде прегласуван, защото решението за него било некомпетентно. И последва поредният завой. Депутатите от временната парламентарна комисия за въпросите с енергийната криза предлагат на Народното събрание да се смени обаче срокът на действието на наложения мораториум върху цените на тока и парното за домакинствата. И така срокът се изменя: от 16 декември тази година начална дата, с крайна дата – 31 март догодина. Кое от всичко ще остане до утре засега не е ясно, защото и правителство, и парламент се объркаха като патета в кълчища по цените на тока, парното и водата. Наш гост е Илиян Василев, енергиен експерт и бивш посланик на България в Русия. Откъде да тръгнем? Може би от думите на вицепремиера Корнелия Нинова, с които тя гарантира, че правителството ще спре поскъпването на тока от 1 януари. Как ще стане?
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
Илиян Василев: По принцип политиците винаги са имали проблем с бързите решения, с нуждата да успокоят обществените очаквания. Това е проблем, който е трупан много години и в който има дялове както лошото управление и декапитализацията на енергийния сектор при правителството на Борисов, така и някои текущи явления, като климатичните политики и ръстът в цената на емисиите, които изстреляха цените на енергията – електрическа и природен газ, и всичко, което е свързано с тях, нагоре. Проблемите, които в момента виждаме, са дело или те отразяват един нефункциониращ пазар, т.е. колапса на пазара. Пазарите досега винаги са балансирали дефицити или неравновесие между търсене и предлагане. Ако има по-голямо търсене, съответно тези, които се занимават с предлагането на енергия, започват да инвестират и да направят резерви или мощности, които могат да включват за покриване на пикови потребления. В дадения случай нещата обаче излязоха извън възможностите на пазара, тъй като тези климатични политики от много години, минимум от 6-7 години, извадиха от уравнението инвестициите в проучване и добив. И изведнъж сега тези горива се оказаха недостатъчни да обслужат, т.е. да задоволят по-голямото потребление, което е на изхода от кризата, недостатъчни да задоволят оживяването на икономиката в някои отношения, дори и за базисни нужди. И това, което искам да кажа, е, че нивото, на което се води дебата в Народното събрание и на което се адресират или тълкуват проблемите, е много тревожно, тъй като за да имате решение, първо трябва да разберете, какво става, кои са факторите, които ви клатят балансите на пазара и които правят невъзможно вие да осигурите енергия на достъпна цена. Защото освен въпроса за цената, в съвременната обстановка, специално по отношение на пазара на природен газ, а той е свързан и с пазара на електроенергия и с парно, топлинна енергия, химическа индустрия и т.н., има голяма опасност в края на февруари и март да има физически недостиг на природен газ, който не може да се попълни веднага. И тази хипотеза или прогноза се определя от ниските нива на съхранения газ, както в „Чирен“ има 25% по-малко съхранен газ от обичайните периоди за последните пет години, така и в цяла Европа. Т.е. ние в момента се занимаваме с една част от проблема. Приема се декрет, защото тия мораториуми са декрети – декрет за енергийното благоденствие на населението. Да, но с мораториум вие нищо не решавате, първо защото натоварвате дружествата по веригата, които са след мораториума. Защото от едната страна имате връзката между потребители и доставчика на услугата там, където са замразени цените, но след тази част от веригата цените не са замразени. Някой трябва да достави тоя природен газ. И когато цените на природния газ са примерно 800 или 850 долара на 1000 кубически метра, вие сте фактурирали или позволили на топлофикациите да продават само на 500, то очевидно тези дружества, ако са – и те са вече декапитализирани, т.е. нямат ресурс, банките не могат да им дадат кредити. Значи, може да правите всяка политика или всяко едно действие, но то задължително трябва да има проучване за въздействие, какви ефекти и какви финансови измерения ще има като последствие, за да можете заедно с мораториума да изчислите две неща: първо – да намалите тежестта на тоя мораториум върху бюджета, защото ако разпрострете действието му върху всички, а не само върху енергийно бедните, вие фактически не правите нищо добро. Второто нещо – трябва да имате фонд, с който да обезпечавате или да покривате недостига от средства, защото ако топлофикациите спрат, с мораториума няма да затоплите хората, по никакъв начин. И затова искам да кажа, че такива импулсивни решения издават отсъствие на процес. Процес, който е задължителен за хората в изпълнителната власт, пък и в законодателната, при който – то и затова не се бърза – първо се изучава проблема, след това се викат експертите, оглежда се от всички страни, след това се виждат вариантите на т.нар. оценка на риска, кои от вариантите какви рискове имат, какви финансови измерения има, какви социални измерения има и тогава чак вземате решение. Как може – за един ден решили и край. Нищо няма да постигнат. Напротив, могат да задълбочат проблема по начина, по който са го направили.
Водещ: В крайна сметка какво може да се случи? Как ще бъдат защитени потребителите? Кое от решенията, които в сряда всички взимаха, ще бъде доведено докрай? Дали ще остане мораториумът до 31 март? Дали премиерът за 24 часа ще спре цените на тока? Дали вицепремиерът ще ги спре изобщо от 1 януари да не се появяват с увеличения? Кое от всичко ще остане?
Илиян Василев: Аз мисля, че трябва първо малко да си дадат една седмица, да огледат нещата, за да вземат добрите решения. Защото пак казвам, процесът не е само свързан с такива политически решения – забраняваме и край. Защото пазарът няма как да го забраниш. Потреблението – също. Мораториумите са признание за отсъствие на разум или отсъствие на капацитет за справяне с проблема по друг начин. Трябва задължително да се вкарат енергийните помощи. Сега разбираме, че те, енергийните помощи, изискват администриране и също допълнителни разходи, но не трябва да се блокира пазарът. А мораториумът блокира пазара и това е много, много опасно нещо. Второ, трябва да се осигурят – ОК, трябва да се осигурят през зимата ключовите енергийни баланси, но това трябва веднага да се види от гледна точка на електрогенерацията, на износа. Сега тук се предлагат някакви решения: евтината енергия от „Козлодуй“ задължително да влезне в регулирания пазар, т.е. да намали тежестта на увеличението на цените върху битовите потребители. Но за мен това нещо просто няма как да стане, защото пак е декрет. Пазарът не може да се затвори и когато тази енергия се предложи, някой друг ще даде повече пари. Изобщо, тези тематични политики – утре цената, примерно, на квотите за емисии ще скочи над 100 евро и тогава вече загубите ще станат прекалено големи за покриване по цялата верига. Сега факт е, че част от парите от тези квоти остават в България и те могат да бъдат преразпределени и Европейската комисия даде тази възможност. Но има едно правило, златно: когато вие изключите пазара и включите администрацията чрез нейните преразпределителни механизми, не само намалявате ефективността, но винаги се получава така, че ползите отиват при тези, които имат най-малко нужда, а пък тия, които имат нужда, най-често страдат. Затова много от страните – и Гърция, и Франция, и Испания, и много други страни, за да подпомогнат, те прибегнаха до такива целеви механизми: енергийно бедни – за тях. Единият вариант беше да се подкрепят финансово, а вторият вариант беше да се сложи минимум на потребление на електроенергия по субсидирани цени – примерно 350 или 400 киловата и по тоя начин да се справят с проблема. Имаше и досега мораториуми на цените, но по този начин, по който – урбулешката, в сряда беше направен, никой не е правил и няма как да го направи. Защото нали си представяте, това е мрежа от зависимости, от взаимни свързаности и вие с един нож отцепвате там в тая мрежа едно малко квадратче вътре, с което всичко рухва заради илюзията, че там вие сте намерили някакво решение. И разбира се, ГЕРБ се възползваха от неопитността на другите хора, но както се казва, в политиката не може да се очаква особен морал или пък и солидарност, особено от хора, които са загубили тежко и скоро ще загубят още повече.
Водещ: Г-н Василев, през последните 5-6 месеца в интервюта при нас вие казвахте, че може да се вземе азерски газ и ценово да си помогнем с него, но ето, премиерът Петков твърди, че трябва да бъде направен интерконекторът и само от там този газ може да дойде. А това е стара теза на „Булгаргаз“, че докато няма интерконектор, няма азерски газ. Коя теза е вярната?
Илиян Василев: То няма различна теза. Достатъчно много хора са видели текста в договора между азерската компания за доставки на газ и „Булгаргаз“, който изрично казва, че освен „Комотини“, т.е. интерконектора, ако не е готов, може да дойде от най-близката друга точка по Трансадриатическия газопровод. И тоя текст съществува. Сега аз нямам целия договор, но две неща мога да ви кажа със сигурност. Има голяма вероятност – те рано или късно тези неща се разбират – има голяма вероятност да се предположи, че между Борисов и политическото ръководство на Азербайджан е постигната някаква договорка ние да вземем по-малки количества във връзка с това, че интерконекторът не е готов и да се използва този претекст, за да може „Газпром“ да бъде доволен, тъй като руската компания никак не беше доволна от това, че 1 милиард кубически метра по-конкурентен азерски газ ще влезнат в България. Тъй като този 1 милиард при 3 милиарда потребление фактически надвишава или влиза в зоната, застрашава позициите или задължителните количества по изкупуването от „Газпром“. И ние нямаше как да ги съвместим с азерския газ. Има, определено има някаква договореност, тъй като всички страни са доволни. „Газпром“ е доволен, че азерският газ не влиза у нас, азерите са доволни, че не го продават на България евтино, а го продават в Италия, и то с марж 800 долара по-скъп, отколкото за нас. Нашите хора пък от „Булгаргаз“ са доволни, че не им се налага да балансират между Азербайджан и Русия, а си купуват газпромски газ, който е традиция от 30 години и там механизмите са изработени перфектно, включително и механизмите за стимулиране. Там неслучайно, по данни на „Газпром“ ние за отминалата година сме купили близо 52% повече газ от тях, а не сме взели значително по-евтин газ от Азербайджан. Сега, ако някой друг беше шеф на „Булгаргаз“, бъдете сигурни, че щяхме или можеше да се играе по-твърдо, защото аз съм сигурен, че азерите не биха тръгнали да не си изпълняват договора, ако нямаха някакво кимване, да речем от българска страна, че това може да им се размине. Както виждате, което е много интересно – нито Азербайджан предявява претенции за неустойки за недовземане към „Булгаргаз“, на които имат право, нито „Булгаргаз“ предявява претенции към Азербайджан за недоставяне на газ.
Водещ: И вие предполагате, че има някаква предварителна договорка, посланик Василев, така ли?
Илиян Василев: Не би могло по никакъв друг начин, тъй като, ако нямаше такава договорка, то тогава страните трябваше да завършат в арбитражен съд и вече да си изпълняват договора.
Водещ: Е да де, ама от доста отдавна Борисов вече не е на власт. Тия договорки как са преминали през два служебни кабинета и влизат в редовния?
Илиян Василев: Ами, много просто. Всичко зависи, всичко е в ръцете на „Булгаргаз“. А шефът на „Булгаргаз“ е един от най-близките и е назначен при Борисов от много години и той си изпълнява договорката. Плюс това кой може да промени нещата? Нито има някой достъп до този договор, нито може да смени шефа на „Булгаргаз“, за да промени политиката, защото той беше протекциониран и по време на двете служебни правителства, лично протекциониран от най-високо място.
Водещ: Това най-високо място вероятно е президентът, то няма по-високо?
Илиян Василев: Е, точно така е. Но разбирате ли, за да направиш нещо, което е радикално различно, ти просто трябва да смениш ръководството.
Водещ: Но за да направиш нещо различно, вече няма да си в услуга на Русия. Не е ли заради това?
Илиян Василев: Не, аз не казвам дали ще бъде в услуга или не. Защото трябва да имаме договори с „Газпром“, защото това е легитимен доставчик. И забележете още, което е странно – „Булгаргаз“ няма теза, която да е защитима за него. Дори да приемем това, което те настояват, че заради интерконектора не е могло да се вкара тоя газ, ами тогава какъв договор са подписали, дявол да го вземе, след като има всякакви обстоятелства. Това е абсолютно професионално, когато правиш такъв договор, да имаш клауза, ако нещо не стане, ти да имаш друг вариант. То това е азбуката – А, Б, В на добрия професионален договор. А от друга страна, те не го правят. Аз затова казвам, че има договорка, негласна или гласна, но тя се изпълнява и при служебното правителство и се надявам, че новото правителство ще вземе договора, ще го даде на независима правна кантора, защото съм сигурен, че ако нещата опрат до разрешаване на проблема в арбитраж, азерите ще почнат да доставят целия газ през гръцката мрежа и през „Сидирокастро“ – „Кулата“, каквато техническа възможност има, и това вече многократно беше удостоверявано.
Водещ: И като теглим чертата, посланик Василев, какво ни чака? Чака ли ни енергийна криза, за каквато комисия специално е създадена в парламента? Как ще се овладеят цените на ток, газ, парно, че и водата си припка подир тях?
Илиян Василев: Отговорът ще го разделя на две. От гледна точка на енергетиците, слава Богу, че тези климатични политики, емисии, каквото и да правят, не могат да разрушат системата, поне не незабавно, защото ние си имаме ТЕЦ-овете, лигнитните въглища. Те дават по 60% от производството на електрическа енергия. Имаме атомна централа, която също стабилно работи. Т.е. от гледна точка на физическата доставка на електрическата енергия, ние нямаме проблем. Ние имаме проблем с игрите на електроенергийните пазари, в които ние попаднахме под дамгата, както се казва, под проблемите на общоевропейската политика, като интегрирахме пазарите си с Румъния и Гърция и от там вече се свързахме с целия енергиен пазар. И тогава енергийните политики на Германия вече ни направиха съпричастни. Т.е. станахме физически уязвими от тези политики. Ако се бяхме изолирали, нямаше да имаме никакъв проблем. Връзката с Европейския съюз, с пазара на електроенергия на Европа ни вкара проблема с високите цени. И второ – направи изкуствено нерентабилно производството на въглищните централи, като ни забраняват дори да потърсим възможност за технологии, които в САЩ в момента се развиват, за улавяне и складиране на въглероден двуокис, които биха могли да дадат още години живот на тези въглищни централи, време което да намерим алтернатива и направим плавен преход. От гледна точка на природния газ имаме голям текущ проблем и аз го изтъкнах вече – че в „Чирен“ за целия сезон сега, през 2021 г., нагнетателен, са нагнетени 372 милиона кубически метра газ, и то не само от Булгаргаз. За времето от края на тоя сезон ние сме изтеглили до днешна дата около 95 милиона кубически метра, т.е. ние нямаме достатъчно газ в „Чирен“, за да балансираме пиково потребление в предстоящите най-студени дни на зимата. И тези изчисления вече поставят много голям въпрос, дали ще имаме физически газ в „Чирен“ и какво ще правим в края на февруари или март, защото на този фон, на недостигна газ и на тия предупреждения, които има в цяла Европа, „Булгаргаз“ в момента продава излишъци на пазара, и то по някакви схеми абсолютно непрозрачни, почти на регулирана цена на избрани от него купувачи, които буквално час след като са купили от „Булгаргаз“, увеличават и продават на двойна цената. И човек се пита: а бе, защо „Булгаргаз“ не си вземе борсовата цена, която е два пъти примерно, над 180 лева, а ги продава на 103 лева?
Водещ: И на кого ги продава?
Илиян Василев: Е, на избрани, естествено на избрани от „Булгаргаз“ и лично от шефа на „Булгаргаз“ хора.
Водещ: В България?
Илиян Василев: В България. И това няма нищо общо с пазара, няма нищо общо с либерализацията. Това е корупция от най-дърводелски тип, бих казал, защото при нея няма дори особена мисъл по начина, по който да се прави, така че да изглежда като пазарно действие. Защото нали се сещат хората, че като продадеш на 103 лева и миг след това стане 180, най-неукият човек ще разбере, че тук има някаква договорка.
Водещ: Че разликата се поделя?
Илиян Василев: Какво правят вече, ние можем само да спекулираме.
Водещ: Да, така е, така е.
Илиян Василев: Но това, което е важно – „Булгаргаз“ като обществен доставчик има задължение да излезне да уведоми КЕВР първо и да уведоми своите клиенти дали природният газ ще му бъде достатъчен в март, откъде ще вземе мерки да достави допълнителни количества газ. Дали ще бъде от „Газпром“, дали ще бъде от втечнен природен газ. Подобни договори вече направиха и гърци, и турци, всички започнаха да си покриват тия дефицити. Ние не го правим. Защо не го правим? За да изпаднем в криза и март месец да ходим в Москва да се молим и Москва да ни каже – да, ще ви дадем газ, ама като сключите нов договор след 2023 г. за по-дълъг срок. Разбирате ли, колко е елементарно всичко това? И ако „Булгаргаз“ не може да достави тези количества, тогава трябва да уведоми клиентите си, за да могат те да се обърнат към други търговци и да си доставят газ, каквато възможност има. Защото с природния газ е свързано и парното, с природния газ е свързана топлата вода, свързана е химическата промишленост, свързана е и цената на електроенергията. Ние в момента още не сме стигнали зимните тавани на товара в електроенергийната система. Още сме около 6000 мегавата товар, но съвсем скоро ще станат 7000 и тогава вече трябва всички мощности да се включват, включително няма да има резерви. А тези, които са газгенерациите, комбинираните или когенерации, те също имат нужда от газ, а консумират много газ. Т.е. има непропорционално високо присъствие в общия газов микс и потребление.
Водещ: Т.е. чака ни газова криза. Засега нещата с тока са добре – така ли?
Илиян Василев: Не. Нещата ще се оправят, пак ви казвам. Сега каквито и тормози да има тук и трусове, ние имаме базовия скелет на българската електроенергийна система, която са Мариците и „Козлодуй“. Тези два кита ги има, ние ги имаме. Имаме ВЕЦ-овете, което означава, че от гледна точка на електроенергия ще оцелеем, защото уравнението е с местни променливи. Проблемът е това, което го имаме като сигурност, да не го разрушим с климатичните декрети от ЕС и под тежестат на разрешителните за емисии, защото там няма пазар, а администриран процес и спекуланти, утре могат да станат и 200 евро. Това не е пазарен проблем, цикличен проблем. Той е индуциран от политици регулаторен и законов проблем, защото някой ви налага някакъв шок и вие трябва, без да имате сигурен пристан на другия бряг, вие трябва да напуснете сигурността си на системата, която имате в момента, и да се отправите в някакво мечтано пътешествие. Това е и проблемът в електроенергийната система.
От гледна точка на природния газ нещата никак не стоят добре и то е пак, защото 95% от пазара е монополизиран от „Булгаргаз“ и де факто „Газпром“, „Булгаргаз“, който действа като филиал на „Газпром“ тук, защото няма реално никакъв принос засега за диверсификацията на българския пазар заради „Булгаргаз“.
Цоня Събчева
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
