„Търговска тайна“ прикрива корупция и некадърност

Проверка на фактите в статията на ЕУРАКТИВ – Подмолната игра на българския пазар на природен газ обслужва Газпром

Връзка към оригинала – https://www.euractiv.com/section/energy/news/pundits-foul-plipt-on-the-bulgarian-s-market-profits-russia/

EurActiv – според писмо от 21 декември, получено от EurActiv, Булгаргаз известява ДАНС за опасенията си, че в нарушение на търговските тайни, заинтересовани страни са разкрили поверителна информация от договора му с Азербайджан Газ Саплай Къмпани (AGSC) от 2013 г.

Factcheck – Изпълнителният директор на Булгаргаз писмено е отравил в близките месеци десетки писма до различни институции, включително ДАНС, опитвайки се да прикрие отговорността си за отказа да получи 4/5 от договорените обеми от азерския газ в нови анекси към първоначалния договор за доставка на газ с AGSC подписани през септември 2021 г. Редовното позоваване от страна на Павлов на клаузите за търговски тайни датират от много време. Въпреки това, информацията, считана от ръководството на Булгаргаз за поверителна, не е такава за другата страна от договора – AGSC. Азерската компания би могла, ако иска да прибегне до съдебно разбирателство за неизпълнение на договор,  ибез необходимост от публично оповестяване на член 9.1 в посочения договор, който третира точката за доставка и където безусловно се потвърждава, че има опция за получаване на газ там, където ТАП се свързва с гръцката газопреносна система, а именно ДЕСФА, а понастоящем това е точка Неа Месемврия. Булгаргаз твърди, че точката за доставка е само Комотини, макар че реално вкарва азерски газ през Неа Месемврия, като този факт е безусловно приет и от азерската компания. При всички случаи всички недостатъци в договора, включително отсъстието на „резервна“ точка на доставка, в случай на забавяне на интерконектора, отново се пише на сметката на Булгаргаз, която изрично може да го спесифицира.

Публичното оповестяване на тази „поверителна“информация по никакъв начин не оказва влияние върху вероятността договарящите се страни да стигнат до арбитражен съд, защото оценката за това не зависи от публичното знание, а от оценката за накърнени собствени интереси. Да не говорим, че в случая с енергийната криза и ценовия шок върху потребителите, обществото има „преобладаващ интерес“. Да не забравяме, че Булгаргаз е 100 процента публично дружество с акционер БЕХ и принципал Министерство на енергатиката , а не  частна компания.

Единствената разлика, която разкриването на тайните на Булгаргаз направи бе, че повиши обществената осведоменост за задкулисието на тези сделки и за опитите му да ангажира българския президент при защитата от търсенето на неустойки от азерска страна. Известен е фактът, че този въпрос, благодарение на Булгаргаз, се разглежда на най-високо равнище. По време, жалбата от главния изпълнителен директор на „Булгаргаз“ до ДАНС, съвпада с уволнението от министър председателя Кирил Петков на заместник-директора на ДАНС Венелин Димитров. Официално не е изтъкната причина, но източници от институцията, твърдят че това е заради преценката на правителството, че ДАНС не е предотвратил грубо нарушение на национални интерес и вeроятно е покривала делата на „Булгаргаз“.

Заслужава да се спомене, че главният изпълнителен директор на държавния търговец има история на прикриване зад търговска тайна и е отказвал да разкрие съдържанието на договорите си на министри и премиери заради търговска тайна. Това е стопроцентно покритие на традицията от предишни времена, когато тези договори бяха считани за елемент на националната сигурност. Днес в условията на либерализация и конкуренция, разкриването на детайли като цени и условия се смятат за пазарна рутинна практика  и даже се приветстват като трансперантност към обществеността и потребителите.

EurActiv – Споразумението, което Булгагаз има с AGSC се разглежда като много печелившо за България, особено като се има предвид текущата ценова криза. „Булгаргаз“ също ще загуби банковата гаранция от 73 милиона долара, ако конкурентите успеят в саботиране на договора, поставяйки държавната компания в тежко финансово положение.

Factcheck – Главният изпълнителен директор на българския преносен системен оператор Булгартрансгаз потвърди, че никога не е имало проблем с техническия капацитет за да се приемат всички количества азерски газ. Напротив, има наличие на капацитети, които да обезпечат целия обем от 1 млрд куб метра и на Неа Месемврия и в Сидерокастро. А това крие възможност за търсене на неизпълнение на договора от страна на Булгаргаз с приемането на задължителни количества или усвояването на гаранцията от 73 милиона долара. Спекулацията в писмото на държвания газов търговец, че конкурентите му могат да саботират диверсификацията с азерски газ, при положение че Булгаргаз умишлено не го взема, не съответства дори на скромни представи за здрав разум и пазарна логика. При наличие на истинска воля за диверсификация на източника, Булгаргаз можеше да внесе цялото количество азерски газ, или ако не може сам да го продаде в Италия, а това да доведе до сериозно намаление на цената на енергийния микс в България, поне с 30 процента под сегашниет цени.  Единствената област на реална загриженост за Булгаргаз би била, ако конкурентите му се възползват от провала на компанията с азерския газ и започнат да го внасят сами в България. И това могат да бъдат и други български частни компании, от което да спечелят българските потребители. Това наистина може да застраши пазарния дял на Газпром на българския пазар, тъй като азерският газ е много по-евтин, но заедно с това ще намали рязко и дела на Булгаргаз – а именно той е основния преговорен елемент при договарянето на новия дългосрочен договор за доставка на газ с Газпром. Главният изпълнителен директор на Булгаргаз е сериозно притеснен, че няма да бъде в състояние да предложи на Газпром 2/3 от пазара, ако някой друг внася азерски или друг газ.

EurActiv – „вероятно дестабилизацията на Булгаргаз би довела до много по-високи цени на газа за българските потребители. Булгаргаз е в по-добра позиция тази година като компания с дългосрочни договори, отколкото фирми, търгуващи на спот пазара. Миналата година тя успя да внасе малки количества американски втечнен природен газ, който беше по-евтин по това време.“

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Factcheck – точно обратното, липсата на внос на азерски газ, поради нежелание на Булгаргаз, допринесе за по-високите цени на газа в България, по отношение на съседите ни по пътя на Turk Stream, като ефектът може да бъде измерен по два начина –

а) като ценовата разлика между азерския и руския газ, по договорите на Булгаргаз, която варира през 2021 г. между $ 380 и $ 650 на 1000 кубически метра от началото на вноса на азербарден газ на 3 януари, 2021 или

б) като разликата между цената на азерския газ и спот пазар на газовия хъб в Италия – където „българският“ газ е препродаден от ASGC. Разликата варира между $ 300 и $ 1200 на 1000 кубични метра. Оценката за количеството на недовзетия за 2021 година азерски газ е над 500 милиона кубични метра за 2021 година. Сметнете сами – това са между 200 и 600 милиона долара само за тази година. И само наивник може да смята, че това е станало без съучастието на ръководството на Булгаргаз, платено през сметките на българските индустриални потребители.

Друга известен факт е, че Булгаргаз никога не е участвал в директна покупка на американски втечнен газ, въпреки многократните опити от търговци на САЩ. Вносът на „малките“ количества „американски“ втечнен природен газ са направени през последната година чрез избрани от Булгаргаз посредници, сред които основно място заема посочена в статията на Еурактив бизнесдама. За сведение, компанията чрез която се реализира посоченото посредничеството, няма име в търговията с ВПГ на друго място в Европа.

Твърдението – че „Булгаргаз“ е в по-добра позиция от другите компании, които търговат на спот пазара, е силно подвеждащо и на практика без значение, тъй като сравнява ябълки и круши, т.е. дългосрочни договори със спот търговия „ден напред“. Нито една немска, френска, гръцка или турска компания не купува газ единствено или основно от спот пазара, където покупките имат смисъл само за да посрещнат върхово търсене. Истинското сравнение се прави като се сравняват цените по дългосрочните договори за доставка на руски газ за ноември в Турция и Сърбия – бяха 270 долара за 1000 кубически метра, а в България – $ 510 /хкм. Затова „Газпром“ е повече от щастлив при сегашното ръководство на Булгаргаз, което е безспорен факт. Той намира поредно основание в щедрия подарък от главния изпълнителен директор на Газекспорт Бургмистрова, от 1 ноември, в който руската компания се съгласи да направи жест като прие недовзетите по клаузата „вземи или плати“ от 2020 година количества – 600 милиона кубически метра газ, да бъдат взети по много по-ниските цени от предходната година. Това едва ли може да мине за недоверие или опит някои друг освен Булгаргаз да отворя вратите на Газпром към българския пазар. Няма накъде при тези 95 процента дял. Главният изпълнителен директор на Булгаргаз сам пусна новината, че вече е в преговори за нов договор за доставка на газ с руския газов монопол.

EurActiv – „Експерт“ – българската държава не се опитва да води активен диалог с Азербайджан за изменение на дългосрочното споразумение или за защита на интересите на „Булгаргаз“. Вместо това се правят опити за уволнение на мениджмънта на компанията.

Factcheck – Българското правителство е в правото си да потърси независимо от Булгаргаз и като неин Принципал, който определя политиката, истината за сделките и да мотивите, включително чрез пряк обмен с правителството в Баку, тъй като е доказало отвъд съмнение, че ръководството на Булгаргаз последователно е заблуждало обществеността и своите клиенти по причината за недовземането на азерския газ. Това е логична стъпка на новия екип, който е поел върху себе си тежеста на енергийнат криза, но не разполага с лостовете за нейното управление, които се крият зад корпоративна тайна. Би било логично да се освободят от сегашното ръководство, ако преценят че това е в интерес на вноса на азерски газ, конкуренцията и диверсификацията на пазара – респективно на намаляването на цените. Статията в EURACTIV е по-скоро отчаян опит на ръководството на Булгаргаз да предотврати по-дълбоко разследване и възможно инкриминиране, както и допълнителен внос на азерски газ, което неминуемо ще смъкне обемите на внос на руски газ и доведе до диверсификация на източниците, увеличаване на конкуренция и намаляване на цените на потребителите.

Твърдението, че нови участници или конкуренти на Булгаргаз се насърчават от Газпром граничат с абсурд, не защото Газпром наистина не търси начини да замести неизбежните загуби на пазарен дял по договорите с Булгаргаз, с договори със свои прокси фирми, а защото освен допускането на конкуренти няма друг вариант за либерализация и диверсификация на пазара. Вярно е, че Газпром ще търси „своето“ и и Булгаргаз неизбежно ще загуби парчета от българския пазар на конкурентите – но това е неизбежно при тези 95% зависимост от руски газ. Тук въпросът е защо това ръководство на Булгаргаз загуби златен шанс с най-евтиния газ в Европа, да разшири присъствието си на регионалния пазар и да разшири клиентската си база.. Българските индустриални потребители на газ не се интересуват от терзанията на българския държавен газов търговец, а от конкурентът, който ще достави най-евтиния газ. Малко е да се каже, че ръководството на Булгаргаз извърши престъпление срещу компанията и държавата като собственик, като пропусна тези финансови ползи, които отлетяха към компании по трасето на ТАП. Но заедно с това пропусна нещо много по-значимо – да съхрани и увеличи капитализацията на дружеството. Загубите от това ще станат видни при неизбежната приватизация.

EurActiv – „Експерт“ – „очевидно, изграждането на толкова голям и икономически неизгоден завод /газов ТЕЦ/ е насочено към изкуствено създаване на по-голям пазар на природен газ, което може да послужи на интереса на конкретен частен търговец“

Factcheck – „Експертът“ очевидно се позовава на новите проекти за конверсия на въглища към газ при електрогенерация, които са единствения смислен начин за устойчив и плавен зелен преход.  Растежът на пазара на газ по никакъв начин няма негативен ефект и е по-скоро търсен позитивен ефект, отколкото негатив. Особено ако растежът е в посока по-висока квота от азерски газ и диверсификация на пазара на България и региона, което е именно целта, а не както се твърди в статията. Няма никаква връзка със загубата на пазарен дял на Булгаргаз, защото твърдението в статията, че компанията може и да не достави този допълнителен милиард кубически метра газ за новия газгенерационен проект, е мнение без котва в реалността. Логиката е обратна, всеки би предпочел по-евтиния азерски газ, ако Булгаргаз можеше да го предостави.

Единственото правдоподобно обяснение за този отчаян ход на пиарите на Булгаргаз е реалната опасност, АGSC да потърси съдебно разбирателство в дискриминацията на нейния продукт – а именно, че докато българския държавен търговец не взема нейния по-евтин газ, е увеличил покупките на по-скъпия руски газ с 50% през 2021 г. в сравнение с 2020 г. Разбира се тук става дума и за изключително големи пропуснати ползи за индустрията и потребителите, особено при такава сериозна криза като сегашната. Негативите са и за сегашното правителство, поради бездействията на компанията.  Напълно е възможно това да предизиква недоволство в Баку, не толкова в текущ хоризонт, доколкото азерската компания реализира изключителни премии от препроажбата на българския газ в Италия, а в перспектива, когато и ако фортуната се обърне срещу нефтеноиндексираните договори на газовия пазар. Днес може да не е непосредствена перспектива, но давността е достатъчно отдалачена във времето.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg