Ще атакува ли Путин Украйна – и дали това е въпросът?
Част 3: Какво трябва да се прави?
ЧАСТ Първа: http://altanalyses.org/2021/12/24/ще-атакува-ли-путин-украйна/
ЧАСТ Втора: http://altanalyses.org/2022/01/17/ще-атакува-ли-путин-украйна-2/
В първите две части на тази трилогия, обсъдихме отговорите на въпроса дали цар Владимир ще нареди на войските си да пресекат украинската територия. Но може би това не е най-важният въпрос. Истинският проблем е друг: какво трябва да направят ЕС и НАТО да откаже Владимир от увереността му, че държи печелившите карти?
Така че – да си отговорим на критичния въпрос, който един от предшествениците на г-н Путин постави на времето – какво да се прави?
Това е въпрос с много възможни адресати и много възможни отговори, по различни времеви скали, с различни нива на абстракция, обща и политическа правдоподобност, и в различни области. Читателят може би ще прости на един скромен анализатор, ако се опитам да стесня отговорите и дам само контролен и ограничен списък от предложения какво да се прави и какво не. Във всеки случай, моите виждания са тук :
1. Връщане към Рейгъновия тип политика – сдържане и дипломация: Това означава да играете твърдо като ограничите ефективността и приложението на руското енергийно оръжие и сферите на възможно изнудване или уязвимост. Това означава да се отговори на блъфовете и да се прилага дипломацията на „моркова“ и „тоягата“, при която силата на възпиране е достоверна и явна. Това включва и неутрализация на „играта на ръба“ на господин Путин, както във военната сфера, така и при политическите, финансови и икономически санкции – недвусмислена демонстрация на разходите при неприемливо поведение от негова страна и заплаха от употреба на сила, за да не се стига до реална употреба на сила. Достоверността на подобна употреба на сила е от ключово значение. Какъвто и ресурс да бъде необходим за подобна политика за предотвратяване на война, той винаги ще остане нищожен спрямо ресурса за водене на война.
По-долу ще влезем в детайли. На този етап да изтъкнем два аспекта на проблема.
Първо, най-беглото сравнение ще ни убеди, че г-н Байдън не е от типа политици като Роналд Рейгън – и е напълно възможно да не чете този анализ в „Алтернативи и анализи“. Но съществува определена вероятност, при определена комбинация от обстоятелства, при промяна на мнението сред американския истаблишмент и най-вече правилните съветници, този изглеждащ уморен и разочарован ветеран най-накрая да получи нужния прилив от енергия, дори да не се стигне до измеренията за величие, но поне достатъчно силна бустърна доза от здрав разум и решителност, които съответстват на важността на историческия момент. Случвали са се подобни извисявания на политически личности пред съдбоносни изпитания (въпреки че примерите не са много).
Второ, подобен подход със сигурност е най-добрия от гледна точка на класическото уравнение „разходи-ползи“, и определено най-добрият начин за справяне с текущата криза. Покрай неизбежния му ефект за отслабване на позициите на мощен опонент на Запада – може да се окаже и начин за политическо сбогуване с него. Ще изложа аргументите по-подробно на друго място, но в кратък вариант логиката е, че подкрепата на обществото и елита на Русия за господин Путин не е по подразбиране, а произтича до голяма степен от представата че той умее да се възползва от слабостта на Запада. Един различен от досегашния подход, при който Западът приема свършените от него „факти“ може да ерозира доверието в него.
Погледнете го по този начин. Путин заплашва, че ако Русия не получи гаранции за сигурността и, двустранните американско-руски отношения ще колабират. Е, да отговорим на блъфа му. Кризата в двустранните отношения е неизбежна и те ще се сринат при всички случаи, ако господин Путин нахлуе в Украйна. Така че защо да не обърнем неговата логика срещу него? Да му предложим ясен избор на мир или война. Ако той прибягва до сила, това ще бъде посрещнато със решителна сила: пропорционална и надеждна сила; най-вече украинска, но все пак сила. Направете този кристално ясен разбор и го оставете да обмисля избора си и последиците от блъфирането с карти, които не притежава. Докато Путин си мисли, че сме несериозни, той няма да признае че е изправен пред този избор и може да разчита на пробиви в лагера на опонентите си. Така че нека да дадем шанс на човека в Кремъл да размишлява.
2. Фокус върху олигарсите на г-н Путин: неговият режим създаде цяла нова прослойка от безумно богати политически и бизнес олигарси. Пък и той самият стана такъв. Това е причината да се радва на подкрепа от руския елит. Западът е доста щадящ в използването на финансови санкции срещу посочените лица, както и срещу институции и компании, които те контролират или представляват. Трябва да се предприемат действия срещу прокситата на господин Путин, които живеят охолно в Западна Европа, да се погледнат сметките им в Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Кипър и Малта. Необходимото законодателство съществува (напр. „Законът Магнитски “ в САЩ). Но той не е използван до този момент в пълноценен мащаб. Дори само заплахата от масови рестрикции на руските олигарси ще рефлектира незабавно върху тяхната лоялност към Путин с настояване за разбирателство и преговори. Продължителната употреба с подобна твърдост на тази „мека“ сила ще подкопае репутацията му като човек, който може да осигури комфорт и защити интересите на руския елит на Запад.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
Има доста причини, поради които, това не е случвало до този момент. Ето една, поради която трябва да се случи сега.
Ако най-големият стратегически важен износ на Русия е газ, но най-важният е корупцията. Политическите елити в страните членки на ЕС и НАТО „преливат“ от „приятели“ на Путин (и приятели на приятелите …). Една значителна част от тях, без съмнение са искрени и незаинтересовани, но други градят благополучието си и изграждат мрежи на влияние с руски пари.
Германия е очевидният случай, но нито една държава в Западна Европа не е имунизирана срещу „германския“ вирус. Да не говорим за Централна и Източна Европа. Доброто популяризиране на реалната опасност от война, вследствие на реваншизма на Владимир Путин, трябва да се използва за ограничаване на доверието, влиянието и пространстото за манипулации на неговите западни „агенти“. Това трябва да се направи, не по-брутален и краен начин, в стила на Маккарти, а системно и последователно от разследващата журналистика чиито заключения са добре и широко разпространени и разяснени, особено в частта индуцирана от внесената корупция бедност. В края на краищата имаме много добра разследваща журналистика – а и примерите са в изобилие
3. Бъдете откровени за военна помощ: Като цяло, нашите идеи за това кое е подходящо следва да се ръководят от реалистични оценки за това какво е необходимо, а не въз основна на „усещания“ кое може да раздразни господин Путин. Какво руският президент казва и прави, отдавна е напуснала границите на допустимото и правилата. От казаното и стореното трудно могат да се направят преки изводи за това какво трябва да се прави или да не се прави: най-малокото защото може ще етикетира като „неприемливи“ всяко действие, които не харесва и или не му е изгодно.
И така, какво е необходимо?
Не става въпрос за изпращане на войски в Украйна, за операции на НАТО извън неговата територия. Поне като начало. В политически план, ангажираност на бойни части от страни членки на НАТО просто няма как да се случи. Но това така или иначне не е и необходимо. Украйна разполага с човешкия потенциал, за да отвърне сама на удара – и което е важно има каузата за която да се бори – своята териториална цялост и независимост.
Военните съветници са друг въпрос: те са остро необходими в Украйна и трябва да бъдат изпратени. Оръжия, муниции и амуниции трябва да бъдат продадени или предоставени като военна помощ на Украйна, без колебание или бюрократични спънки – каквото е необходимо за нуждите на отбраната, за да бъдат на разположение, когато и ако има нашествие, а не шест месеца след това. Опасенията, че ако бъде въоръжен Киев ще предприеме самостоятелни действия, доколкота са абсурдни, наливат вода в мелницата на Путин. Украйна няма да бъде в състояние да напада където и когото и да било още дълго време.
Въпреки, че не трябваа да се ангажира с войски в Украйна, НАТО трябва да увеличи броя на войските и военна техника, с които разполага в страните от НАТО, граничещи с Украйна.
Трябва също така да се засили обменът на разузнавателни данни и мониторинг за движението на руските военни активи по море, по суша и във въздуха, включително за операциите на руските специални служби в Украйна. Целта е у Кремъл да не остане ни най-малко съмнение, че агресивни и дори съмнителни ходове ще активират алармените системи на НАТО (засилената бдителност в Черно море от Румъния и България е пример за това).
И накрая – един свързан, но не идентичен въпрос – за необходимостта от различни видове помощ, която трябва да бъде оказана за да не допусне значително военно превъзходсто на Русия във въздуха и по море.
4. Трябва максимално рано да се осъзнае, че „коалиция на желаещите“ ще бъде необходима: Както посочихме по-горе, Германия има свои собствени интереси, особености и задръжки, и ще се опита да забави или осуети своевременна реакция, включително военни доставки, чрез налагането на вето и други подобни действия. По-добре е да нямаме илюзии в това отношение от самото начало и да процедираме с оглед на това. А „коалиция на желаещите“ не е нещо лошо, особено когато много страни са заплашени, тоест желаещите за коалиция са много. Всъщност дрънкането на оръжия от Москва и войнствената и реторика само укрепват вярата на всички страни членки и партньори на НАТО в неговата безспорна значимост.
5. Трябва да се действа за да се намери противодействие на руското газово оръжие! Газът е ахилесовата пета на Запада, неговата фундаментална стратегическа слабост. Това трябва да се коригира – в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Трябва да се вкара умереност и разум в енергийните и климатични политики от страна на Брюксел, за да не страдат геополитическите му позиции. Но да не бъдем толкова амбициозни, политиците трудно дават заден ход.
В най-краткия възможен срок, трябва да се осигурят допълнителни количества втеченен природен газ, които да омекотят ефекта на готвения от Газпром капан с недостига на природен газ в Европа след февруари месец, след очакваното изчерпване на количествата в европейските газохранилища. Тъй като това отчасти е въпрос на инфраструктура, която е далеч от достатъчна, особено след като се лишаваме от газохранилищата на Украйна, остава да направим възможното за допълнителни доставки на природен газ. Политиките на господин Байдън за обезкуражаване на проучването и добива на природен газ, включително лицензирането на износители и дългосрочни договори с Китай, не са най-очевидният начин да се изпълни съюзнически дълг към европейците. Срещите на демократичните държави са добре, но ако президентът на САЩ сериозно иска да помогне на демокрацията в Източна Европа трябва на първо място да се замисли за програма „Газ за демокрациите“.
След преминаване на тази криза, трябва да се обърне сериозно внимание на инфрустрактурата за внос на ВПГ и дългосрочни договори за неговия внос. Това е въпрос и на политика на ЕС, така че тази опция да е възможна, защото касае и уязвимостта от Русия, и балансирането на цени и на пикове на потребление. Но за момента – или във всеки случай, следващите два и три месеца най-важното е да се осигурят извънредни доставки, защото зимата още не е приключила.
Всяка държава трябва да прояви активност при осигуряване на собствена алтернатива на руския природен газ. Говорейки като българин, намирам за скандално поведението на държавния газов търговец, който упорито отказва да внесе цялото количество азерски газ, който е не само по-евтин, но и ценен като балансиращ монополни ексцесии на Газпром. Имаме ново правителство в София, което изглежда осъзнава важността на проблема, но действията трябва да бъдат радикални, защото проблемът не търпи отлагане..
Стратегическото значение на диверсификацията и алтерантивите на руския газ, които да достигат през България до Украйна, пък и до цяла Източна Европа, е безспорно. Проблемът е, че сега почти цялото количесто азерския газ от Южния газов коридор подминава Югоизточна Европа и помага на Италия, по подобие на Германия, да формира излишъци и да се превръща в износител на газ, докато той в Източна Европа липсва.
На равнище ЕС, най-добрият начин за деполитизация на Северен поток – 2, е прилагането на правната и регулаторна рамка, без да се допускат изключения и кратки пътища. Това ще доведе до забавяне на този проект. За да поддържа продажбите, Газпром ще трябва да ангажира капацитети и да увеличи транзита през Украйна, като бъде принуден да възпира стратегическите амбиции на Кремъл. Предвид факта, че германските съдилища и регулатори могат за пореден път да потвърдят за пореден път своята независимост, а в правителството са скептично настроените към Северен поток – 2 „зелени“ – възпирането на енергийното блъфиране на Русия може да се окаже не толкова трудна задача.
ЕС трябва да обърне особено внимание на универсалното приложение на правото на достъп на трети страни до преносната инфраструктура на територията на страните-членки, като утвърждаването на тези правила неизбежно ще повлияе и върху свързаните с европейската газопреносна мрежа тръбопроводи и пунктове за доставка на руски газ. Това би позволило европейските вносители да получават руски газ на руско-украинската граница и като се прилагат правилата за реципрочност по цялата логистична верига при доставките на газ. Подобен казус е дискриминацията за европейски компании, които не могат да пренасят газ от Централна Азия и Каспийско море през руската преносна мрежа, докато руски компании могат да ползват европейската транспортна система, дори да строят и оперират преносна инфраструктура.
И накрая, би било добре да имаме ясна дългосрочен ангажимент, като си поставим за цел, намаляване на зависимостта от руски газ от сегашните нива от над 40 процента, до нива, които са достатъчно ниски за да се намери заместител и не допусне стратегическо изнудване. Политика за намаляване на дела на руския природен газ до 20% в рамките на, например, десет години ще даде на ЕК и на енергийните компании (и може би дори и на германците) хоризонт на планиране, който да позволи и по-устойчив преход към нисковъглеродна енергетика и икономика. Процентите, разбира се, са вторичен елемент, важна е режимостта и готовността да се намали зависимостта от руски газ, като извод от сегашната безпрецедентна криза. Приемането на природен газ като допустимо горива в „зеления“ преход гориво трябва да насърчи инвестициите в проучване и добив на енергоресурси в ЕС. Няма как ЕС да не чуства всеки полъх на глобалните енергийни пазари като пневмония, след като добива нищожните 10 процента от потребявания природен газ.
Със сигурност, подобна политика на енергийно възпиране на Русия, ще изпрати твърд и полезен сигнал към Москва, напомняйки на руснаците, че силовите упражнения на г-н Путин са в ущърб и на руския народ.
Илиян Василев
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
