Войната на Владимир

Защо изглежда, че е повече или по-малко сигурно, че г-н Путин ще прибегне до сила и ще се опита да отхапе още едно парче от Украйна – и то скоро?

Казват, че изборът на точното време е всичко. Ето интересен пример. Матю Брайза, бивш посланик на САЩ в Азербайджан, посочва интригуващ паралел между нападането на Русия в Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г. Връзката е Олимпийските игри. Войната в Грузия започна в същия ден както и Летните олимпийски игри в Пекин – 08 август 2008; докато анексирането на Крим започна четири дни преди края на Зимните олимпийски игри в Сочи, чиято заключителна церемония се състоя на 23 февруари 2014 година.

И сега сме на по-малко от седмица от откриването на Зимните олимпийски игри през 2022 година, които ще се проведат (за по-голяма разнообразие) отново в Пекин. Зловещо?

А може би г-н Путин просто желае да се присъедини към духа на оспорвана международна конкуренция и разглежда войната като вид олимпийски спорт, в който трябва да спечели златото, при това на всяка цена. Или пък може би си прави сметка, че времето за нападение ако съвпадне с игрите ще му помогне да избегне прекомерно медийно внимание. А може би изобщо не му пука.

Разбира се, той не бе много възприемчим към апелите на китайският му съюзник през 2008 г. В действителност, очевидно не е бил особено притеснен за последствията върху (изумително скъпите) зимни олимпийски партия през 2014.

Вярно е, че г-н Путин изтъква, че в наши дни е много близък с китайския лидер Си Цзинпин. Също така е вярно, че г-н Си се сблъсква с проблемите на недостатъчния икономически растеж, а му предстои и важен партиен конгрес по-късно през годината. Със сигурност има нужда от успешни и безпроблемни олимпийски игри, и е почти сигурно че е направил това достояние на г-н Путин. Няма обаче гаранция, че руският президент ще уважи чувствата на китайския си колега и ще се въздържи да не открадне неговото шоу. Ако историята може да ни учи на нещо, то това е че въздържанието не е отличителна черта на г-н Путин.

Финансирана от ЕС война?

Ако г-н Путин реши да нахлуе в Украйна, едно нещо със сигурност работи в негова полза, при това в два аспекта.

На първо място, той успя да накара опонентите му да платят за блицкрига, който замисля. Единствената причина, руският президент да може да си позволи дори да мисли за такава стъпка е, че натрупа рекордни приходи от продажби на газ и нефт – в основната си част от Европа. Тези приходи му създават удобството за може да финансира безкрайни и масови военни учения, които всеки момент могат да прерастнат в някаква форма на нашествие.

Второ, Европа страда от своеобразен „геополитически Стокхолмски синдром“. След като попълни хазната на Путин чрез закупуване на достатъчно количество газ на високи цени, днес ЕС изглежда неспособен да го принуди да се откаже от нещата, които си е наумил. Причината: в средата на зимата сме, а газохранилищата в Европа са почти изчерпани. Което, между другото, може да е една от причините Кремъл да не чака до края на зимните олимпийски игри в Пекин за да предприеме авантюра. Няма да се намираме вечно в средата на зимата.

Сдържането на Путин е невъзможно докато не се ограничават приходите му от продажба на нефт и газ.

Австрийският външен министър Александър Шаленберг, миналата седмица, даде да се разбере по недвусмилен начин, че доставките на руски природен газ не трябва да са обект на санкции на ЕС, независимо от случващото се около Украйна, дори при нашествие. Това изявление идва на фона на рекордно ниско ниво на съхранен природен газ в Австрия, която имаше претенции да превърне ПГХ Баумгартен в регионален газов хъб.

Според специализирания за нефт и газ сайт CelsiusEnergy (https://www.celsiusenergy.net/), Австрия разполага с най-ниското ниво на газ в съхранение от всички страни в ЕС, по-малко от 24% от капацитета на газохранилището си, което я прави изключително уязвима при намаляване на доставките на природен газ. Това, което правителството на Австрия казва на господин Путин е реално:“Свободен сте да нахлуете в Украйна. Ние ще гледаме в друга посока“.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

Подкрепете ни.

Именно за това предупреждавахме многократно, и анализатори и ние в „Алтернативи и Анализи“. Това предупреждение бе съзнателно игнорирано не само в Австрия, но и в Германия и на практика подобно равнище на зависимост от руски енергийни доставки не предполага независима външна политика.

За Путин, планове, „клещите“ и уговорките

В същото време, г-н Путин не се стеснява да действа, както намери за добре. Напротив, в момента той изпитва на практика стратегията си за „клещи“ около Украйна, и може да се предположи, че още не е стигнал до гранд финала.

Накратко, стратегията е следната. Той иска да заобиколи Украйна чрез „клещи“ – близнаците тръбопроводни системи, Северен поток, на север, и Турски поток, на юг. По този начин Русия си развързва ръцете, за да се саморазправи с Киев насаме, като същевременно държи Европа гладна на газ, като изпълнява само заявки по дългосрочни договори.

В момента Русия се стреми да снабди основните си съюзници в Европа с достатъчно количество газ, и за тях няма да има прекъсвания, без значение дали има военни действия. От началото на годината, „Газпром“ увеличи доставките по газопровода Турски поток – измеримо на входна точка на Малкочлар-Странджа – от 27 до 42 mcm на ден, която е близо до пълния капацитет на входната точка.

Първата част на плана вече изглежда изпълнен. Съоръженията за съхранение на газ се изчерпват. Ако войната избухне, г-н Путин, истинският главен изпълнителен директор на „Газпром“, може, на фона на недостатъчни доставки и изчерпани наличности от природен газ, да започне да снабдява с предимство приятелите си в ЕС, преди всичко Германия и Австрия. След което ще се представи за „Спасителят на Европа“.

Въпреки геополитиката в темата, съкращенията на газови доставки при една война са много вероятни. Дори да се предположи, че Путин продължи да играе на „господин „Надежден Доставчик“, той неизбежно ще открие, че се е надценил, поне в два ключови пункта.

Първо, той надценява възможностите на Газпром да изпраща достатъчни допълнителни количества за покриване на дефицитите и върховото търсене през най-студените дни на зимата. Най-много ще пострадат най-близките му съюзници в Европа – Германия и Австрия. Има повече от едно условие в този казус. Газпром може да се окаже неспособен да добива рекордно-високи количества газ в средата на зимата, а „клещите“ на г-н Путин – Северен поток и Турски поток – може да се окажат неспособни да ги доставят в режим на „спешност“.

При това, ако е въпрос само за покриване на недостига от нагнетен газ в европейските газохранилища при покриването на пиковото потребление, недостигът ще се ограничи до 20-25 млрд. кубически метра. Но ако Путин, във военна обстановка, задейства „ядрената“ си опция и прекрати доставките, то недостигът може рязко да нарастне и на практика да не може да се покрие, което означава че режим на потребление ще бъде единственото решение.

Второ, безспорно при всеки един от разглежданите сценарии, репутацията на Газпром като надежден доставчик, ще пострада тежко. Веднъж, защото във време на война, зависимостта от руския природен газ откроява ролята му на геополитическо оръжие. Стремежът то да се неутрализира и да се намерят алтернативни доставчици ще оглави дневния ред на всяка една държава-членка на ЕС и НАТО. Северен поток – 2 ще бъде мъртъв, а делът на втечния природен газ ще скочи рязко. И това ще бъде така, въпреки руските планове за увеличаване на доставките пост фактум.

За съществуването на подобни планове стана известно през последните два месеца. Газекспорт активиризира мрежа от посредници в Европа, които предлагат извънредни и допълнителни от Испания и Португалия, до Ирландия, доставки на газ за да предотврати загубата на репутация и пазарен дял на съответните пазари.

ЕС: Мълчанието на агнетата

Междувременно лидерите на ЕС оставят – не за пръв път – впечатление за агнета, които отиват на заколение. ЕС стори патетично малко за да се справи с потенциалния остър недостиг на газ в своите държави-членки, в случай на нахлуване на Русия в Украйна. Европейската комисия (ЕК) беше отчайващо бавна когато не алармира навреме за критично ниските нива на съхранение на газ в газохранилищата, а предпочете вместо това да се концентрира върху ускорения преход към нисковъглеродна икономика, въпреки унищожителният му ефект върху европейските потребители. Флиртът на германските и австрийски власти с Кремъл и с климатичния екстремизъм, отклониха внимание от истинския дневен ред на кризите в ЕС, които извадиха на преден план непознати до сега степени на уязвимост.

Докато САЩ са заети с преговори (макар и със скромен успех) в своеобразен глобален план „Газ за Демокрация“, действайки от името и в полза на съюзниците си в НАТО,  трудно може да изтъкнем нещо подобно и практично, което да прави ЕС? Комисията се държи като страничен наблюдател и предлага безсмислени идеи за общи покупки на руски природен газ, като настоява газовите доставки от Русия да продължат, дори в случай на война срещу Украйна!

За да поставим нещата на масата, държавите-членки на ЕС разполагат с две възможности:

• Или могат да изберат австро-германската версия на „спасение по единично“, като търсят двустранни договорки с Кремъл, при което пукнатите във фасадата на ЕС ще станат прекалено дълбоки за да не бъдат забелязани;

• или, да използват конкретната криза или по-специално Източна Европа, за да намерят пътя към индивидуалното през груповото спасение в рамките на НАТО и под лидерството на САЩ.

Между другото, няма смисъл да се залъгваме – Берлин и Виена не могат да бъдат съюзници в никаква политика на отстояване на колективен интерес спрямо Русия. Не трябва да се очаква нищо от тях, освен саботаж – защото тези ниски нива на съхранение на газ са умишлено самопричинена вреда, липсата на терминали за ВПГ е също толкова умишлена политика, което не дава възможност те да бъдат спасени с доставки на втечнен природен газ.

Защо? Защото германските власти страдат от комбинацията от комплекс и мания за лидерство – комбинацията на свръхамбицията Energiewende, която да наложат като стандарт на целия ЕС, което ни постави в пълна зависимост от Русия. Докато правеше Северен поток, Берлин не разреши реализацията на нито един терминал за ВПГ по германското крайбрежие. Случайност?

Следващите ходове на Москва?

Не само ЕС днес отчитат ограничени възможности вследствие на грешни решения и нереалистични прогнози. Бинарният свят на руската външна политика направи г-н Путин заложник на собствените му хибридни войни. Военно нахлуване в Украйна и мащабна конфронтация със Запада сега изглежда почти неизбежни и необратими, най-малкото защото не съществува дори теоретична вероятност САЩ и НАТО да приемат ултиматуми или да предотвратят едностранно ескалацията на напрежението. Остава Путин да представи малкото, което ще му получи за успех.

Руският президент може да издаде заповед за атака срещу Украйна за да защити имиджа си на силен и силов играч, за да не бъде възприет отказът от силово действие като признак на слабост – този страх го преследва от първите му дни на власт.

Реваншизмът на Русия напомня за неудовлетворението на Хитлер от Договора от Версай, поради което трябва да бъде посрещнато с остра и решителна реакция на отрицание. Европа трябва да заглуши реваншизма още в зародиш, защото този смъртононосен вирус може лесно да се разпростре върху целия континент, като възроди стари съперничества и вражди. Едва ли е случайно, че Германия, Австрия и Унгария изглеждат най-съпричастни на руските усилия за дестабилизация на НАТО и ЕС – двата стълба, върху които се крепи следвоенната европейска архитектура на сигурност и развитие.

Г-н Путин със сигурност знае, че няма опасност Западът да го нападне. Но самооценката му допуска, че неговия свят ще се сгромоли под тежестта на собствените му грешки и недостатъци. Именно този страх лежи в основата на това, което близкия до Путин Сурков нарича „износ на хаос“, тема, на която посветихме анализ в нашия сайт. В една или друга форма и мащаб, войната може да изглежда единствения изход за Москва от  логическия тупик в отношенията и с Украйна и Запада. Отчитайки тези особености в мирогледа на г-н Путин, най-вероятно той гледа на „износа на вътрешния хаос“ като единствен вариант за предотвратяване на имплозия в самата Русия.  Милитаризацията на обществения и политически живот под „външна заплаха“, трябва да отклони вниманието на руските граждани от провалите в икономика, битката с пандемия, ендемичната корупция, и срива в жизнените стандарти. Връщането към имперския статут, позволява на Кремъл да претендира за парите на други нации, което придава геополитическа фасада на държавния рекетьорство.

Относно гаранциите за сигурност на Русия

В началото на века Путин смяташе да се присъедини към НАТО като начин да се избегне противопоставянето с блока. Трябва да призная, че по това време това изглеждаше логично и разумно поне по една причина – ако не държите Русия наблизо и относително щастлива, ще дойде време, когато в собствената си изолация тя ще възроди имперския си нагон и ще се превърне в заплаха за европейската сигурност и просперитет.

Въпреки абстрактните основания на подобен ход, опитите за конкретизацията на тази идея тогава и остават без особено текущо значение, тъй като руският реваншизъм и империализъм не предполагат мирно съвместно съществуване нито със съседите, нито с Европа, да не говорим за партньорство.

Да се ​​очаква, че Кремъл под диригентската палка на г-н Путин може да бъде по-малко агресивен навън и по-малко репресивен у дома, означава да допуснем, че руските владетели могат да се съгласят да се откажат от лепилото „насилие“, което уддържа Русия в сегашните и граници.

За това членството на Русия в НАТО и ЕС не се случи тогава, няма да се случи и сега.

Този конфликт няма решение веднага, но може да предизвика тектонични процеси, които да доведат до промяна в самата Русия. Основните инструменти за сдържане на Владимир Путин са известни – за да няма война, трябва да бъдем готови да воюваме с него, ако Украйна бъде нападната, да я защитим. Но трябва да предложим на Русия и разумните хора в нея положителен дневен ред и благодата на равноправните и взаимоизгодни политически, икономически, финансови, социални и други отношения.

Поглед към бъдещето и подобно развитие, крият думите на Майкъл Карпентър, американският посланик в ОССЕ: „Ако руснаците се отдалечат от тези разговори, ще бъде ясно, че никога не са били сериозни относно дипломацията. Ако те се заинтересуват от тези теми … тогава ще открият, че сме готови да се ангажираме „.

И добавя: „Но няма да предоговаряме базисните си принципи… това са свещени“.

Имаше моменти, когато необходимостта от продължаващото съществуване на НАТО беше под въпрос. Благодарение на господин Путин темата бе изчерпана.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg