Дежа вю – Чърчиловци или Чембърлейнци?
Дали лидерите на Запада не осъзнават, че с бездействието си пишат новата Ялта-2? Ако е така, би трябвало да се срамуват от себе си. Ако не го направят, те са глупаци. Така или иначе, трябва да направят нещо по-ефективно от това да отговорят на бруталната инвазия със санкции.
Отново сме в ситуация „Ялта“.
А, помните ли Ялта? Конференцията в кримския курорт през 1945 г., на която президентът на САЩ и британският премиер седнаха и преговаряха със съветския диктатор Йосиф Сталин, оставяйки Източна Европа на негова милост. Съветската сфера на влияние, където съм роден без някой да ме е питал.
Докато четете тези редове новото разделение на Европа и сферите на влияние се ратифицират от отговора на западните лидери или от липсата на такъв на откровената инвазия на Владимир Путин в Украйна. От една страна е бруталната сила, от друга – думите и санкциите.
Както и през 1945 г., Западът и сега позволява на Русия да наложи желания от нея режим, на народи, които не го искат, за да ги задържи в своята сфера на влияние. Дискурсът се колебае около една фалшива дилема: твърдим, че не защитаваме Украйна, защото не е член на НАТО, но истинската причина, поради която съюзниците от НАТО отказват да се изправят – е, че се страхуват да предизвикат Путин в Украйна, предпочитайки да гледат безучастно. В същото време новият Сталин превзема тези страни. Или новият Хитлер я разчленява. Владимир е човек с много лица…
Но това си е чисто лицемерие. Като начало Украйна не е член на НАТО, защото не пожелахме да я приемем. Но дори извън НАТО има Устав на ООН – и по-конкретно член 51– който дава право на Украйна да търси военна помощ от други страни, ако бъде нападната. И страната се бори за правото си на съществуване, докато Западът се занимава с търсене на себе си и с дрънкане на санкции.
Киев оспорва лицемерието в санкциите на Запада, и вече няколко пъти отправи директен призив за помощ от страните от ЕС и НАТО. Парите и санкциите не са заместител на военната техника и войските, но те не идват.
Ако консенсусът в НАТО е непостижим, а многостранните споразумения не могат да бъдат постигнати в рамките на НАТО, тогава трябва да се предприемат действия без НАТО. Европейците знаят много добре, че защитата им с Украйна като съюзник е много по-ефективна отколкото защитата им с Украйна в друг отбор със страната, която я е окупирала. Това открива пътя към решението „коалиция на желаещите“, която да се противопостави на Путин. Коалиция, като тази, която беше лансирана в случая с Ирак или Косово.
Bottom of Form
Санкциите няма да постигнат нищо. Те идват твърде малко – и твърде късно. Санкциите ще засегнат руските граждани и някои руски компании. Но те са безсилни да се справят с реалната заплаха, пред която е изправена Украйна.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Не зная какви са анализите, ако ги има такива, които стоят зад решенията на американския президент Джо Байдън. Не това определено не са моите доста редовни и последователни онлайн анализи, това е сигурно! Всичко, което мога да направя, е да заявя това, което ми се струва доста очевидно и да се надявам, че този път ще бъдат чут.
Окупацията на Украйна предвещава нов световен ред и нова Студена война, точно както иска сега Путин. И цената, която бихме понесли като последица от този факт – че не правим нищо, би надвишила значително цената да направим нещо полезно сега и да сложим край на нашествието на Русия в Украйна.
Защото г-н Путин пише в момента новото споразумение от Ялта, което Западът изглежда е готов да подпише, точно както се примири със свършените факти , които ни представи в случаите на Крим, Грузия и Приднестровието.
Затова призовавам правителството на Украйна да поиска военна помощ от страните в НАТО с индивидуални призиви към всяка една от тях. Европа трябва да води битката си в Украйна, като я защитава.
Призовавам Европа да прояви усет към историята. Защото не говорим само за Ялта. Говорим за Мюнхен : липсата на реакция днес възкресява призрака от 1938 г. и предателството на Невил Чембърлейн към Чехословакия – който смяташе, че постига „мира на нашето време“, като умилостивява Адолф Хитлер, но всъщност получи Втората световна война само след година. Едно към едно.
И така, какво трябва да се направи?
Ултиматум на НАТО към Путин да спре войските си и да се върне на масата за преговори, би бил добро начало. Този подход всъщност би имал добри шансове да принуди Путин да действа, вдъхновявайки украинците и стимулирайки антивоенните настроения в Русия. Ако, разбира се, ултиматумът бъде подкрепен с реални действия, тоест бъде достоверен. За тази цел военна помощ и войски трябва да бъдат дислоцирани по границата между НАТО и Украйна, готови да я пресекат и да предизвикат руските войски. Да запазим Украйна жива е единственият начин да я запазим цяла и независима.
Не съм наивен да мисля, че господата Байдън, Джонсън или Макрон веднага ще се притекат на помощ на Зеленски на двустранна основа. Но като откажат, те ще трябва да платят лична политическа цена за малодушието си и да разобличат лицемерието в настоящата си позиция.
Представете си Украйна, окупирана от Владимир Путин, само за момент. Кой е този идиот, който да повярва, че той ще спре и се ограничи само с това? Напротив, Путин ще легитимира силата като правило и ще оформи „новия ред“, базиран на нейното използване, а глобалната сигурност ще стане условно понятие. Следващата новнина ще бъде, как Китай е нахлул в Тайван. И много скоро светът ще бъде съвсем различен.
Само като дадем пример и накажем Путин, можем да се надяваме да се върнем към добрия, нормален, дори скучен и спокоен живот.
Така че е време за действие. Истинските действия, които ще помогнат на Украйна да оцелее – и ще помогне на протестиращите руснаци, които в момента показват повече смелост от западните лидери, дори когато ги бият по улиците и задържат. Определено не е време за санкции, които няма да имат ефект върху г-н Путин. Той има достатъчно черен хайвер и шампанско, в складовете в Кремъл, за да не се притеснява от санкциите. Разбира само от сила.
Обръщайки се към Невил Чембърлейн след завръщането му от Мюнхенската конференция през 1938 г., бъдещият военен лидер Уинстън Чърчил произнася тези пророчески думи: „ Беше ви дадено да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора, ще получите и война.”
Така че, г-н Байдън и уважаеми лидери в НАТО, време е да решите дали сте Чембърлейнци или Чърчиловци. Трябва да действате сега – и да спрете новия Хитлер.
Илиян Василев
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg