ПГХ Чирен – поредната фалшива надежда?

Неотдавнашният търг за разширение на ПГХ „Чирен“ предвижда инвестиции за стотици милиони левове – без да се създаде допълнителен капацитет за съхранение. Газпром отново е във вихъра на своите трикове. А „Булгартрансгаз“ изглежда е готов съучастник.

Миналата седмица беше обявен търг, който е част от планираното разширение на единственото подземно газохранилище (ПГХ) в България – в Чирен, в северозападната част на страната. За повечето българи проектът за разширяване на ПГХ Чирен е технически въпрос. Всъщност техническите му компоненти са донякъде скучни за широката общественост, от която едва ли може да се очаква да разбере истинското му значение и причините, поради които разширението се отлага с десетилетия и така и не се осъществява.

Газпром и руският газ са първата и последната причина за протакането на проекта, който е от стратегическо значение за регионалния газов пазар.

По съветско време, след като през 1974 г. от изчерпаното находище се създаде газохранилището Чирен и се задоволиха чисто местните нужди от капацитет за съхранение на природен газ, въпросът за неговото разшрение бе системно пренебрегван заради огромните ПГХ в съветска Украйна, които покриваха и покриват пиковото зимно търсене в Европа. И в известен смисъл тази логика продължава да важи и в постсъветското време – поне докато Украйна не се превърна в трън в очите на руския президент Владимир Путин и неговите верни служители от ръководството на Газпром.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

Пълният контрол на Русия върху регионалния газов пазар играе доминираща роля и при съхранението на газ, което е от съществено значение за балансиране на сезонното търсене.

Когато през 2012 г. г-н Путин се зае със създаването на „Южен поток“, българските му партньори нетърпеливо промотираха ПГХ „Чирен“, обещавайки да го разширят от тогавашния му капацитет от 550 млн. куб. м до отдавна мечтаните 1 млрд. куб. м.

Стратегическите планове на Кремъл обаче бяха други. Те пренебрегнаха тези български увертюри и вместо това се заеха с оценката на предложеното им подземно газохранилище в приятелска Сърбия. Планът на Кремъл винаги е предвиждал ключови инфраструктурни възли, като подземните газохранилища, да бъдат разположени в съюзни на Москва държави. България, като член на НАТО и ЕС, бе сметната за неблагонадеждна.

Стратегията на „Газпром“ за заобикаляне или за хващане в „клещи“ на Украйна включваше компенсиране на ефективния отказ от капацитета на ПГХ в Украйна чрез изграждане на допълнителен преносен капацитет под формата на вторите линии на газопроводите „Северен поток“ и „Турски поток“, които теоретично и частично, биха могли да балансират колебанията в търсенето. Така че Газпром посрещна увертюрите на Булгартрансгаз (БТГ), българския оператор на преносна система (ОПС), с каменно мълчание. Кремъл не планираше нито да продава допълнителен руски газ на борсата в България, нито да го складира там – което означаваше, че широко рекламираната идея за „газов хъб Балкан“ на практика имаше много ограничен времеви хоризонт.

Газпром контролира всички основни входни и изходни точки за пренос и (чрез Булгаргаз) капацитета за съхранение на Националната газопреносна система на България. Освен това Газпром особено стриктно следи за запазването на контрола върху българския участък на Трансбалканския газопровод (ТБГ) – чийто годишен капацитет потенциално е около 17 млрд. куб. м – като по този начин блокира възможността на конкурентите да доставят азерски газ или втечнен природен газ за Украйна. Това е важно, тъй като, работейки в реверсивен режим, ТБГ би могъл да неутрализира ефекта от „Турски поток“ и да предостави на Украйна и Молдова необходимите им газови алтернативи.

Но нека се върнем към ПГХ „Чирен“. Навлизането на втечнен природен газ на регионалния пазар (където настоящото потенциално търсене е над 12 млрд. куб. м) зависи от наличието на значителни газохранилища. Съществува обаче несъответствие между колебанията в търсенето и графиците за доставка на втечнен природен газ в терминалите. Тук влиза в сила ролята на ПГХ Чирен, който балансира 18-дневния период на разтоварване на кораби с карго от втечнен природен газ в терминалите.

Тъй като по-голямата част от капацитета на Чирен е резервирана от Булгаргаз за съхранение предимно на руски газ, на конкурентите на Газпром на практика се отказва достъп до ПГХ, като по този начин се ограничава и вносът на втечнен природен газ в региона. В същото време Булгаргаз отказва да внася ВПГ директно, предпочитайки посредниците, като по този начин повишава цените на газа за своите клиенти.

Крайното намерение и сега е да се разшири капацитетът на ПГХ „Чирен“ или по-точно да се удвои годишният му капацитет по отношение на активния газ. За целта трябваше да бъдат прокарани десет нови сондажа в допълнение към вече съществуващите 24 активни. И това е нещо прекрасно.

Обаче обявеният миналата седмица търг за разширяване като първи етап, без сондажите, се оказва типична схема за нищоправене за стотици милиони, в най-добрите традиции на българския газов сектор. Парите похарчени, ефект нулев.

BTG ще похарчи повече от 300 милиона лева (150 милиона евро) за нова компресорна станция и техническа надстройка. Но според търга нито един лев няма да бъде похарчен за пробиване на нито един от десетте допълнителни сондажа. Което означава, че няма да има допълнителен капацитет за съхранение. Чисто инженерно погледнато, пробиването на десет сондажа ще изисква време – всъщност минимум две години.

С други думи, BTG отново се заиграва и отлага сондирането, като по този начин изпраща сигнал до всички вносители и спедитори на втечнен природен газ в региона: ограничете сделките до възможностите за съхранение в тръбите в преносната система и задоволете само пряко търсене на клиентите. Или с две думи: забравете за разширената версия на ПГХ „Чирен“ поне до 2025 г. Ако тази линия на действие ви звучи сходно с протакането на интерконекторните връзки с Гърция, Сърбия и Турция, сте прави.

Изводът е, че българският оператор на преносна мрежа ще продължи да блокира вноса на втечнен природен газ в региона, като умишлено забавя реалното разширяване на ПГХ „Чирен“. Експертите подозират, че това е част от ангажимента, поет от БТГ и България в рамките на прословутата и изчезнала „Пътна карта“, подписана между Газпром и българското Министерство на енергетиката преди старта на „Турски поток“ – т.е. че България трябва да възпрепятства транзита на втечнен природен газ и разпространението на неруски газ на север и на запад.

Звучи правдоподобно и логично, нали?

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg