Войната в Украйна: Битката за България

Руският посланик вън от съмнение ще напусне България. По-скоро рано, отколкото късно. Защото ръкавиците вече са свалени в противопоставянето с убийствения режим на руския президент Владимир Путин. И колкото по-бързо осъзнаем това, толкова по-добре.

Тепърва трябва да усвоим дълбочината на последиците от войната в Украйна за нас; за нашите вътрешни и международни отношения; за нашите съюзи – ЕС и НАТО; и за света, както този близо до нас, така и по-далеч – Балканите, Черно море, Русия и дори Китай. Владимир Путин наруши 77 годишен мир. Сглобяването на парчетата на нашия свят ще бъде дълъг и болезнен процес.

Нито Западът, нито Източна Европа могат да си позволят да загубят войната в Украйна. Не можем да се преструваме, че борбата в Украйна не е наша борба, че тя не е наш проблем. Влошаването на отношенията с Русия предизвика вълна от конфронтация в българското общество, в българските политически и бизнес среди. Примиряването на доброто и злото вече не е възможно; дилемата е или/или, а безпристрастното разпределяне на симпатиите както към агресора, така и към жертвата, макар и благовидно е опасно. Въпрос на време е виртуалните жертви да се превърнат в реални, тъй като руските специални служби активизират организираната престъпност в България.

Вижте събитията от последните няколко седмици.

В началото на март българският министър-председател Кирил Петков уволни своя министър на отбраната Стефан Янев за това, че се е изказал лаконично за руската намеса в Украйна – по-специално като се е съгласил с кремълските евфемизми за „специални операции“. Петков раздразни руснаците още повече, като се присъедини към ЕС и НАТО в осъждането на руската агресия и заговори директно за „война“.

След това, миналата седмица, посланикът на Русия в София Елеонора Митрофанова заяви в интервю за руски телевизионен канал, че българският народ не подкрепя реториката и действията на българското правителство срещу Москва. Ръководителят на това правителство Петков заяви – достатъчно основателно – че е „крайно неприемливо“ посланик да говори от името на българския народ срещу българското правителство, и намекна за дипломатически отговор, като заяви, че обществеността ще бъде информирана, когато бъдат предприети мерки.

След това вицепремиерът Асен Василев намекна за логичното и очевидно заключение: че войната, която се води в момента, прави невъзможна търговията с газ и преговорите за нов договор с Газпром.

Ръкавиците са свалени: Русия се опитва да отстрани българското правителство

Вън от съмнение, Кремъл мобилизира петата си колона.

Вече е съвсем ясно, че през последните няколко години е имало много тясна координация – както в думите, но особено в делата – между малка група от влиятелни хора.

Въпреки политическите им различия, те се обединяват от проекта „Решетников“ и подкрепа за интересите на Кремъл:

– Президентът Румен Радев, който е военен, избран със социалистическа листа.

– Двама бивши премиери: дългогодишният Бойко Борисов (основател и ръководител на странно наречената партия „Граждани за европейско развитие на България“ или ГЕРБ); и Стефан Янев, един от миналогодишните служебни премиери (същият Стефан Янев, който наскоро беше уволнен като министър на отбраната).

– Трима бивши министри – социалистическият Румен Овчаров и човекът на ГЕРБ Делян Добрев – министри на енергетиката, уж от противостоящи партии – и бившият вътрешен министър (и бивш социалист) Румен Петков.

– Тук са политическите олигарси Делян Пеевски и Ахмед Доган, и двамата, членове на Движението за права и свободи, което е предимно етническо турско.

Както ще стане ясно, членовете на този разнороден екип имат своите различия и конфликти. Но всички те са защитавали оста „Булгаргаз-Газпром“. И за малко да успеят.

Още през септември 2021 г. „дрийм тиймът“ на ГЕРБ начело на българската държавна газова компания Булгаргаз започна преговори с Газпром, с готовност да подпише нов дългосрочен договор за доставка на природен газ и да го представи като свършен факт. Но за тяхно съжаление времето се оказа твърде малко.

Начело на списъка на руските „агенти на влияние“ в българската газова индустрия е Владимир Малинов, главен изпълнителен директор на оператора на преносната система „Булгартрансгаз“. Той е архитект и главен изпълнител на газопровода „Турски поток“ – основният стратегически проект на Русия в региона, който заедно с „по-голямата си сестра“ „Северен поток“ отвори пътя към войната в Украйна. Но висшите ръководства на „Булгартрансгаз“ и на държавния търговец на газ „Булгаргаз“ са пълни с проруски и прогазпромовски ръководители.

И сега, както беше обсъдено неотдавна в „Анализи и алтернативи“, същият този кръг от съмишленици – мениджъри на държавни предприятия – продължава да се бави с разширяването на подземното газохранилище в Чирен (ПГХ), което възпрепятства широкомащабното навлизане на алтернативи на руския газ, като втечнен природен газ (ВПГ) от САЩ и други страни, в Югоизточна Европа (ЮИЕ) и Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Резултат: вместо да съхраняват газ в ПГХ Чирен, гръцките търговци на газ планират да съхраняват своя втечнен природен газ в Италия.

Подкопаване на икономическата база на русофилите

Голямото безпокойство на антизападната част от българския политически елит е, че санкциите срещу Русия несъмнено ще подкопаят икономическата база на нейното влияние. Един от аспектите на това е прякото въздействие на войната върху стойността на българския внос от Русия, който е значителен и напоследък нараства – от 3,6 млрд. лв. през 2020 г. до 5,8 млрд. лв. през 2021 г., което представлява увеличение с 58% на годишна база. Друга причина е доминирането на специфичния руски политико-олигархичен корупционен модел, който засяга самата сърцевина на българската политика.

Достатъчно е да се позовем на паниката с горивата, която очевидно има за цел да дестабилизира правителството, и на двете компании за търговия на дребно с горива – „Инса ойл“ и „Сакса“ – които са основните заподозрени за нейното предизвикване. Същият модел на хибридни действия, спонсорирани от Русия, всъщност се повтаря в цяла Централна и Източна Европа. Общият знаменател и агрегатор във всички случаи е координираната работа на руската агентура – както на професионалните ѝ разузнавателни агенти, така и на „агентите за влияние“ – за засилване на една основната мантра: „Русия – незаменим доставчик на енергия“.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.




Мащабът на явното и скритото проникване на Русия в българската икономика и политика води до устойчива дългосрочна зависимост, която, ако не бъде контролирана, ще компрометира способността на всяко българско правителство да се справя с кризите и да посреща предизвикателствата на развитието. Една нация, разделена между Украйна и Русия по отношение на войната, не може да намери пресечната точка, необходима за споделяне на интереси и постигане на съгласие за общи действия.

Много българи ще бъдат шокирани, да видят цялостната картина на непрекия контрол на Русия върху огромни области от политическия живот и икономиката, не само в сферата на банковото дело и финансовите услуги, но също така – и особено – в сферата на енергетиката и туризма. Дълбочината на взаимовръзките между олигархичните и криминалните кръгове, от една страна, и руските тайни служби, от друга, представлява смъртна заплаха за националната сигурност на България.

Много от инвестициите, които формално произхождат от западни банки, инвестиционни фондове и т.н., всъщност са контролирани от Кремъл, управлявани от фондове, управлявани или от руски олигарси, или директно от фирми, които са подставени лица на руските специални служби. Освен това техният обхват се простира както до традиционните, така и до възобновяемите енергийни източници, химическата промишленост, рафинирането и преработката на нефт и газ – и дори до новата дигитална икономика.

Успоредно с ескалацията на конфликта в Украйна се наблюдава мобилизация на българската политическа олигархия и прокуратура, както и забележим ръст на организираната престъпност, която е зависима от руските стокови и парични потоци.

Не пипайте организираната престъпност!

Миналата седмица депутатката от ГЕРБ Дани Каназирева предизвика присмех, когато по време на дебат в Народното събрание за премахването на системата на спецсъдилищата излезе с безценното изказване „Не пипайте организираната престъпност! Ще настъпи хаос.“ Е, може би тя наистина си е сложила крака във вратата. И беше доста откровена и, всъщност, доста точна.

Моделът „Борисов“ – който е местно копие на модела „Путин“, подобрен, за да се вземе предвид членството на България в НАТО и ЕС – се основава на два принципа:

– Първо, на повече или по-малко пълната взаимосвързаност на руската и българската политическа олигархия; и

– Второ, легализирането на организираната престъпност, – руска и българска – и въвличането и в управлението.

Основната разлика между оригиналния руски модел и модернизираната му версия е, че бандитите от 90-те години на миналия век вече са бизнесмени, които носят костюми, имат „законни“ фирми и членуват в уважавани работодателски организации.

Що се отнася до самите политически партии, те са се превърнали в копия на групите за организирана престъпност: партийните членове търсят колективен привилегирован достъп до обществени средства, обогатяване и взаимна защита – главно за сметка на националния или на общия обществен интерес. Политическият пейзаж на България, в своя крупен план, е огледален на този на Русия.

Точно както Путин кооптира олигарсите и буквално си купи мир в Чечения от бандитския Рамзан Кадиров – с годишни 6 милиарда долара от държавния бюджет – така и г-н Борисов се опита да се прави на цар и да си купи мир с подземния свят, позиционирайки партията си ГЕРБ като еквивалент на Путиновата „Единна Русия“. Тоест като партията на управляващите. Постовете, публичните средства и сферите на влияние и контрол (политическите феодали) бяха разпределени в рамките на затворени партньорства, включващи политически олигарси, организирана престъпност и завладени институции.

Така „гафът“ на г-жа Каназирева в парламента миналата седмица всъщност беше преднамерена и не твърде тънко прикрита заплаха: „Не ни притискайте, защото ние контролираме престъпния свят в България“, каза тя на практика. „Ако Борисов се озове в затвора, споразуменията му за подялба на властта с подземния свят ще се разпаднат, публичните екзекуции ще се възобновят, а бизнесмени, политици и журналисти ще бъдат убити или отвлечени, или и двете.“

Битката за Украйна в България се превръща в последен опит за възкресяване на имплантирания руски олигархичен модел, завладял институциите в страната. Имаме какво да губим, както по отношение на свободата, така и по отношение на стойността на нематериалните и материалните активи. Излизането от многопластовата криза, в която се намираме, зависи от изхода на сблъсъка на избори, който в момента бушува в цяла Европа, за общественото мнение относно войната в Украйна.

Едно е сигурно: няма да спечелим тази битка, ако не напуснем зоните си на комфорт – и не откъснем поглед от екраните на лаптопите и мобилните си телефони. Живото публично изразяване на проукраински и антипутински настроения е от съществено значение, за да се задвижи кълбото на промяната. Колкото по-пълно, по-радикално и по-бързо се измъкнем от плетеницата от руски примки – както психически, така и материални – която ни оплита в момента, толкова по-малко щети ще понесем.

Лавров без глас, Митрофанова без пост

Руските дипломати в цяла Европа вече губят самообладание и редовно престъпват червените линии на добре кодифицираното дипломатическо поведение. Това е разбираемо, тъй като те правилно усещат, че им е поставена непосилна задача: да осигурят това, което външното министерство на Москва нарича дипломатическо „сопровождение “ на политическите ходове на Кремъл. Гневът и заплахите на тези дипломати свидетелстват за отчаяние и безсилие да обърнат вълната на колосалната и непоправима загуба на имидж и репутация. Считания за умен и светски външен министър Сергей Лавров и обучените от него дипломати са видели как дипломацията е изтласкана на заден план и знаят, че са превърнати в безгласни апологети на средновековен бандитизъм.

Именно на този общоевропейски фон трябва да се оценяват арогантността и заплахите на Елеонора Митрофанова, посланик на Русия в България. Това, което започна с директна обида към правителството – заявявайки на руската аудитория, че „народът на България не подкрепя реториката и действията на своето правителство по отношение на специалната операция в Украйна“ – завърши с директни заплахи, показвайки снимки от район на разрушения от руски ракети в зоната на военните действия и „обещанието“, че руските туристи ще пропуснат България за лятната си почивка, защото не е безопасно място.

Това, трябва да добавя, всъщност е софтуерната част от действията на Кремъл! „Хардуерната“ включва главно действия на руското военно разузнаване – безмилостното ГРУ – и приема форми като убийства с новичок и експлозии в български складове за боеприпаси. Следващата стъпка на руските тайни служби и техните български пълномощници ще бъде да активират подземния свят – което ще стане със сигурност, ако на Украйна бъде изпратена пряка военна помощ.

Премиерът Кирил Петков се опита да избегне дипломатически срив с Русия, като се срещна лично с руския посланик и като смекчи призива на заместника си г-н Василев да не се сключват повече договори с „Газпром“, оставяйки вратата отворена. Това е класически случай на провалено умилостивяване. В бушуващата в България война за Украйна, Москва не се нуждае от прекратяване на огъня. Тя иска по-нататъшна ескалация, преди да се деескалира ситуацията, и капитулация на българското правителство. Новият мандат на посланик Митрофанова от Кремъл е: свалете правителството на Петков, дестабилизирайте България и по дяволите с последствията! Това е класическият стил на Луи XV: „Après moi, le déluge“ – „след мен и потоп“.

Войната не оставя на властите в София друг избор, освен да поискат от руския посланик да напусне с отглас от достойнство или да бъде изгонен. И в двата случая тя ще си тръгне. Но ще бъде по-добре за България – и по-достойно за г-жа Митрофанова – ако тя си тръгне сама и скоро.

Ние сме във война. Време е новите Чърчил да понесат последствията. Украйна вече произведе един Чърчил. Нека видим какво може да направи България.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *