Заговорът срещу фракинга
Как евтината енергия беше убита от лъжите на зелените и руската пропаганда.
Първото кафене в Марсилия отваря врати през 1671 г., което кара винопроизводителите от града да наемат няколко професори от университета в Екс, за да очернят репутацията на новия си конкурент. Те карат един от студентите си да напише памфлет, в който твърди, че кафето е гнусна чуждестранна новост, произведена от дърво, което се предпочита от кози и камили. То изгаряло кръвта, изсушавало бъбреците и привличало лимфата, като предизвиквало парализа и импотентност. „От всичко това трябва да заключим, че кафето е вредно за по-голямата част от жителите на Марсилия.“
По този начин новостите се сблъскват с лични интереси. Днес подобна псевдонаука се използва, за да се очерни репутацията на почти всяко ново постижение. Обикновено, както в случая с кафето, кампанията се проваля. Но в наши дни силите срещу иновациите разполагат с дълбоки джобове и малко скрупули и са спечелили някои големи битки. Вече знаем, че противопоставянето на генетично модифицираните култури в Европа е довело до използването на повече пестициди, отколкото би било в противен случай, но това противопоставяне е било много изгодно за големите зелени групи за натиск.
Те разпалваха огъня на противопоставянето, като изковаваха термини като „Франкенфуд“, и ловко преминаваха от един страх към друг, когато всеки мит се развенчаваше: биотехнологиите щяха да отровят хората, да увредят екосистемите, да предизвикат алергии, да обеднеят дребните фермери, да увеличат корпоративните печалби и т.н. Те превърнаха Монсанто в пантомимен злодей и го принудиха да обмисли стратегия (създаване на растения, които не могат да се размножават, за да не се разпространяват в природата), която активистите разкритикуваха като „технология терминатор“, предназначена да попречи на дребните земеделски производители да запазят семена, като по този начин ги принуди да разчитат на Монсанто.
В крайна сметка въпросът загуби способността си да привлича дарения и медиен интерес, така че зелената бизнес група продължи напред. Както признава Марк Лайънс, виден активист на кампанията срещу ГМO, сега той с огорчение признава: „Ние трайно разпалихме обществената враждебност към ГМО храните в почти целия свят и – което е невероятно – спряхме неудържимия преди това ход на цяла една технология. Имаше само един проблем – с нашата зашеметяващо успешна световна кампания. Тя не беше вярна.“
Правителството на Камерън прогнозираше, че цените на газа ще се повишат или бързо, или средно, или бавно. Всъщност те спаднаха.
Повече от десетилетие по-късно природозащитниците попаднаха на друга машина за въртене на пари: противопоставяне на фракинга. Когато революцията в добива на шистов газ се появи за пръв път, някои природозащитници я приветстваха, и то с право. Тя „създава безпрецедентна възможност да се използва газът като мостово гориво към енергийната икономика на XXI век, която разчита на ефективност, възобновяеми източници и нисковъглеродни изкопаеми горива като природния газ“, пише сенатор Тим Уирт, виден природозащитник. И това се оказа така: страната, която първа и най-много прие шистовия газ – Съединените щати – е страната, която първа и най-много намали емисиите си на въглероден диоксид, защото газът измести въглищата – гориво с много по-високи въглеродни емисии.
Но след това заинтересованите страни започнаха работа. Промоутърите на възобновяеми енергийни източници изпаднаха в паника при мисълта за евтин и изобилен газ. Техният бизнес модел се основаваше на предполагаемата сигурност, че цените ще се повишат с изчерпването на изкопаемите горива, поради което субсидираната вятърна и слънчева енергия изглеждаше сравнително евтина. Коалиционното правителство на Дейвид Камерън изготви три прогнози за това какво може да се случи с цените на газа: че те ще се повишат бързо, средно или бавно. Всъщност те спаднаха – възможност, която правителството напълно пренебрегна.
Сега е трудно да си спомним колко сигурни бяха почти всички през 2008 г., че природният газ е на изчерпване. Цената му се повиши, тъй като газовите находища в Северна Америка и Северно море започнаха да се изчерпват. Пикът на газа настъпваше дори по-рано от пика на петрола или въглищата. И все пак в предградията на Форт Уърт, Тексас, нещо се раздвижваше. Инженерът Ник Стейнсбъргър, работещ за компания, наречена Mitchell Energy, изпробва различни начини за разчупване на шистовите скали дълбоко под земята, така че газът да потече. Хидравличното разбиване е изобретено през 40-те години на миналия век, като обикновено се използват петролни гелове, но то не работи в шисти, които съдържат огромно количество газ и нефт. В онези дни никой не е имал нищо против да помпвате гелове в скалите. В края на краищата самите скали – по дефиниция – вече са напоени с токсични смеси от нефт и газ.
Щайнсбергер забелязал, че водата работи малко по-добре от гела. През 1998 г. той се опитва да изпрати първо вода, след това малко пясък, за да отвори пукнатините, и – уау! – излиза много газ. И той продължил да идва. Бил е изобретен „фракингът със слаба вода“, при който се използват много по-малко химикали от предишните методи, което позволява да се използват огромни шистови запаси по целия свят.
Повечето експерти тогава смятат, че шистовият газ е кратковременно явление и няма да повлияе съществено на световните доставки. Те грешаха. До 2011 г. намаляващият добив на газ в Америка рязко нарасна, а петролът скоро го последва. Сега САЩ изпреварват Русия като най-голям производител на газ в света, а Саудитска Арабия – като най-голям производител на петрол. Евтиният газ накара химическите компании да се върнат от Европа и Персийския залив, за да произвеждат в Америка. Терминалите за внос на газ бяха преустроени в терминали за износ на газ. Само в Пермския басейн в Тексас сега се добива толкова петрол, колкото в целите САЩ през 2008 г., и повече от всяка друга страна от ОПЕК, освен Иран и Саудитска Арабия. Това – а не вятърната и слънчевата енергия, които все още осигуряват само 2 % от световната първична енергия – е голямата енергийна история на последното десетилетие.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Една от страните, които трябваше да обърнат внимание на това, бе Великобритания. Още през 2004 г. Великобритания беше износител на газ, но с намаляването на добива в Северно море тя бързо се превърна в голям нетен вносител, зависим от Норвегия, Катар или Русия. Тъй като Великобритания плащаше много повече за своя газ, отколкото Америка, това означаваше, че огромната ни химическа промишленост постепенно се изнасяше.
Телевизия Russia Today излъчи безкрайни материали срещу фракинга, включително един, според който „фракинг специалистите са морален еквивалент на педофилите“.
За щастие, след това стана ясно, че Великобритания разполага с един от най-богатите и дебели шистови пластове: шистовият пласт Боуланд в Ланкашир и Йоркшир съдържа запаси за много десетилетия. Фракингът би означавал да се пробият малки дупки на дълбочина около една миля, след което скалите да се напукат с милиметрови пукнатини и да се улови газът, който изтича през следващите няколко десетилетия. Опитът в Америка показва, че това може да се направи без риск от замърсяване на подпочвените води, които са близо до повърхността, или застрашаване на сградите. Сеизмичните трусове, които предизвикаха всички проблеми, са толкова слаби, че не биха могли да нанесат щети, и като цяло са много по-малки от тези, предизвикани от минното дело, строителството или транспорта. Площадките на кладенците ще бъдат стотици пъти по-малки от бетонните основи на вятърните паркове, произвеждащи сравними количества енергия.
Въпреки това „Приятели на Земята“, които на практика са мултинационален бизнес в областта на околната среда, забелязват шанс да се възползват от него. Въпреки че британския регулатор – Органът за стандарти в областта на рекламата – ѝ каза да оттегли заблуждаващите твърдения за шистовия газ, тя продължи безмилостната кампания за дезинформация, изисквайки повече забавяне и бюрокрация от твърде охотните за това държавни служители. Индустрията, в която компанията „Куадрила“ има съдбата да играе ролята на „Монсанто“, се съгласи на смешно нереалистични ограничения за това какви видове трусове са разрешени, след като правителството ѝ обеща, че ограниченията ще бъдат променени по-късно – обещание, което така и не бе спазено. Такива ограничения биха спрели повечето други индустрии, дори автомобилния транспорт.
Руснаците също лобираха зад кулисите срещу шистовия газ, притеснени да не загубят контрола си върху световните доставки на газ. За разлика от повечето конспиративни теории за руска намеса в западната политика, тази е на показ. Ръководителят на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че руснаците, като част от сложна операция за дезинформация, „активно са се ангажирали с така наречените неправителствени организации – екологични организации, работещи срещу шистовия газ – за да поддържат зависимостта на Европа от вноса на руски газ“.
Центърът за европейски изследвания установи, че руското правителство е инвестирало 95 млн. долара в неправителствени организации, които водят кампании срещу шистовия газ. Телевизия Russia Today излъчи безкрайни материали срещу фракинга, включително един, според който „фракинг специалистите са морален еквивалент на педофилите“. Директорът на националното разузнаване на САЩ заяви, че „RT излъчва програми срещу фракинга … отразяващи загрижеността на руското правителство за въздействието на фракинга и производството на природен газ в САЩ върху световния енергиен пазар и потенциалните предизвикателства пред рентабилността на Газпром“. Проруски политици като лорд Трускот (женен за дъщерята на полковник от руската армия) изнасят речи в парламента срещу фракинга.
Както нощта следва деня, политиците от торите изгубиха смелост и се плъзнаха към неутралитет, а след това към опозиция
Нито една плашеща история не е била твърде измислена, за да бъде възприета и подсилена. Водата от чешмата щяла да се запали (невярно: макар че това е естествено явление на някои места в Америка, където газът естествено замърсява подпочвените води). Щеше да има значителни изтичания на газ (невярно: има повече изтичания на газ от естествени източници и тръбопроводи). Водата, която излиза от кладенеца, е опасно радиоактивна (невярно: не е). При фракинга се използва много вода (невярно, много по-малко от земеделието). И така нататък. Неизбраната квангокрация, която управлява тези сфери от името на данъкоплатците, главно под формата на Агенцията по околна среда, понякога изглеждаше, че получава инструкциите си директно от „Приятели на Земята“. Както, разбира се, и Би Би Си.
Безкрайните забавяния, наложени от регулаторните органи, играят в полза на противниците на шистовия газ, като им дават време да организират все повече и повече протести, които сами по себе си са начин да попаднат в новините и по този начин да получат повече дарения. Няма значение, че малко местни жители в Ланкашир искаха да се присъединят към протестите: от юг можеше да се докарат много хора от висшата средна класа.
Както нощта следва деня, политиците от торите загубиха смелост и изпаднаха в неутралитет, а след това в опозиция, притеснявайки се за това какво ще си помислят зелените от елита, а не за това какво ще си помислят работниците, които плащат сметките си и търсят работа. Беше пропиляна златна възможност Великобритания да се сдобие с местна, сигурна, евтина и относително чиста енергия. Не ни трябват изкопаеми горива, мислеха политиците, през 2050 г. ще постигнем нулева нетна консумация! Но прочетете дребния шрифт, момчета: единственият начин за транспорт и отопление с нулеви емисии, както казва Комитетът по изменението на климата, е да се използва много водород. И как според тях ще се произвежда по-голямата част от водорода? От газ.
След генетично модифицираните култури и фракинга, коя иновация ще бъде следващата, която ще бъде спряна от лични интереси? Според мен изпаряването или електронните цигари. Публична тайна е, че фармацевтичната индустрия налива пари в кампании срещу електронните цигари, защото технологията е заплаха за доходоносните им никотинови лепенки и дъвки, които от години карат лекарите да ги предписват на пушачите, опитващи се да откажат цигарите. За разлика от електронните цигари, които са най-ефективните помощни средства за отказване от тютюнопушенето, продуктите на Big Pharma не работят много добре. Затова те са притеснени. Следващия път, когато чуете някой да твърди, че електронните цигари (подобно на кафето) изгарят кръвта, изсушават бъбреците и привличат лимфата, попитайте кой има полза.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
