Как българската помощ за Украйна е помощ за целия свят

В решение, което сам огласи пред света със зловеща триумфалност на 24 февруари, Владимир Путин нареди мерзката атака над Украйна и понесе отговорността за нова трагедия за руския и за украинския народ, незапомнена от годините на Втората световна война. Както и тогава, светът беше смаян от цинизма на агресора. Скоро обаче потресът отстъпи място на изненада и възхищение от отпора, който младата страна оказва. Украйна не застрашава и никога не би могла да застрашава руския народ, но с примера си и в усилията си да изгради демократичен ред, тя е смъртна заплаха за диктаторския режим в Кремъл. Неговата борба с демократична Украйна е борба за собственото му оцеляване. 

Война между две ключови за световния ред страни неизбежно отеква навсякъде по света. При все това, гледайки разиграващия се кошмар в последната седмица на февруари, малко са тези които си представяли, че мините в украинските ниви и блокадата на украинските брегове вещаят глад в далечни точки в Африка и Източна Азия. На неподозиращите жители на Тунис и Сенегал също се падна да страдат заради налудните представи на Путин, че украинци и руснаци са един народ и много се обичат, което незнайно как е направило нужно руснаците да обстрелват украински жилищни квартали с артилерия. 

Украинските пристанища се оказаха под блокада от първия ден на войната. Последните кораби на страни от НАТО външни на Черно море бяха го напуснали месеци по-рано. Руският черноморски флот властваше в Черно море от базата си в Севастопол, цинично заграбен през 2014 г. от пределите на Украйна. 

Присъщото на диктатурите и на варварските вождове пренебрежение към човешкото достойнство и живот предреши въпроса неутралните кораби да могат да напуснат украински води. Вместо това те останаха блокирани в пристанищата, където екипажите им бяха изложени на опасност. Търговски кораби бяха удряни от ракети, при което моряци загинаха, а на 3 март, най-вероятно след контакт с мина, потъна естонският товарен кораб „Хелт“.

Морските мини взети на пропагандно въоръжение

В официално съобщение на 20 март руското разузнаване обвини Украйна в миниране на подходите към няколко свои пристанища. В съобщението за пръв път бяха упоменати „около 420“ морски мини от остарели модели, чието залагане е станало в нарушение на Хагската конвенция от 1907 г.

Разбира се, във време на война официалните съобщения от разузнавателните централи на воюващите страни не следва да се приемат безкритично. На 22 март последва доразвиване на информационната атака. Руска брегова станция, в съобщение по специализиран морски комуникационен канал цитира дословно част от съобщението на ФСБ за „около 420“ морски мини от два различни типа, но вече в контекста на това, че неизвестна част от тях „поради бурни метеорологични условия“ са се освободили от котвите си. Това стана повод в същия ден британското външно министерство да уличи Русия в злоупотреба и разпространяване дезинформация чрез системата за морска комуникация NAVTEX.

Подозрителното съобщение беше последвано от откритите три мини в периода 26-28 март. Една около бреговете на Румъния, две в турски води, една от които близо до границата с българската акватория. Новината за открити морски мини в Черно море получи международен отзвук, а за виновна беше сочена Украйна.

Украинският президент трябваше да отвърне на спекулациите. В обръщението си към норвежкия парламент на 30 март Зеленски посочи руските въоръжени сили като отговорни за полагането на мините и освобождаването им. По украинска информация значително количество стари морски мини са били пленени от руските сили след анексията на Крим през март 2014 г. и сега биват използвани от Русия за инсценировка и пропагандна атака. Това става при най-безотговорно, ако не и дори приветствано от Русия, излагане на опасност на корабоплаването в неутрални води.

Действително, има множество проблемни моменти в руската версия че Украйна носи отговорност за минирането и за дрейфуващите в Черно море морски мини:

  1. Руското превъзходство в Черно море и контрол над украинските териториални води са безспорни факти от началото на войната.  
  2. Украйна няма средствата да полага морски мини от въздуха или от подводници. Възможно е Украйна да е разположила мини близо до бреговете си с буксирни кораби в началото на войната. Можем да допуснем, че това е било направено, но не е възможно Украйна да е разположила стотици мини без да бъде забелязана от руските военноморски сили. 
  3. Интересно е публикуването в съобщението на ФСБ на число „около 420“ за броя на мините, след което не последват никакви проверими материали като видео или снимки, които да бъдат разгледани от експерти. Поради военните действия единствено Русия може да събере и представи такива материали засега.
  4. Русия твърди, че Украйна залага морски мини в нарушение на Хагската конвенция от 1907 г., но няма данни да е отнесла оплакването си в Международната морска организация.
  5. Има и едно особено интересно свидетелство, което повдига ред въпроси за българските военно и политическо ръководства. В телевизионно участие по CNN на 4 април, американският ген-майор Пол Итън споделя, че „Русия залага морски мини около България“. И досега няма реакция на тази информация в България, няма и зададени въпроси по темата.
  6. Достигането на мини от Одеса до Босфора и турско-българската морска граница в рамките на 6-7 дни от издаването на предупреждението от ФСБ е „интересно“, според турско експертно издание, и трябва е станало около три пъти по-бързо отколкото би могло да се очаква дори при продължителни сервени ветрове и течения.

При наличната информация, далеч по-вероятно изглежда версията за пропагандна и терористична операция наредена в Кремъл. Нейната цел е толкова деструктивна колкото позволяват възможностите, а методите – както е станало привично – безчовечни.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.




Как терорът в Черно море поражда мигрантски вълни

Войната на Русия срещу Украйна доведе до спиране на търговския трафик през пристанища, които са ключови за световните вериги на снабдяване със земеделска продукция. Но хаосът е добре дошъл за Кремъл, там плуват по-добре в по-мътна вода. Путин не крие, че в неговия прочит той е във война със “Запада”, като Украйна е само арената на тази война. От негова гледна точка, където не достига с ракети и танкове, ще удря с каквото друго може. Ако може с хиляди прогонени от бедност и глад хора по границите на ЕС, значи той ще си създаде такива маси хора и те ще бъдат оръжието му, там където ракетите нямат обсег.

Цинизмът не знае граници, когато някой твърди, че обединява “братски” народи чрез войната помежду им, която сам е започнал.

Директно следствие от войната и от несигурността в Черно и в Азовско море е и рекордното повишаване на ставките на морския транспорт, дължими на операторите на танкери, което в някои случаи достига почти 300%. Като се отчетат и повишените застрахователни премии в районите заплашени от военните действия, оскъпяването е в рамките на стотици хиляди долари на курс.  

Преди войната Украйна беше сред лидерите в производството на зърнено-житни култури. От нея идваха 14-16% от световния износ на царевица, около половината от износа от слънчогледовото олио, 10% от този на пшеница, а заедно с дяла на Русия – 30% от световния износ на пшеница. Войната обаче предизвика шок на цените на пшеницата без паралел от 70-те години насам.  

Днес светът е близо до недостиг и нов скок в цените на хранителни стоки. Ударът ще понесат силно уязвими страни в Близкия Изток и Африка, нямащи нищо общо със самата война. Като процент от вноса си на житни култури от Украйна и Русия, някои от най-уязвимите страни в света са Египет (около 85%), Турция (ок. 75%), Сирия, Либия, Ливан, Судан, Тунис.  

Русия има историческа традиция, още от времената в които „износът на революция“ е бил държавна политика, в това да преследва политически цели с асиметрични средства. Става дума за своеобразно съчетаване на пропаганден, дипломатически, икономически, терористичен и военен натиск, без официално поемане на отговорност и с пълно пренебрежение към писаните и неписани правила на дипломацията и войната.

С анексията на Крим такъв род асиметрични действия станаха популярно известни като „хибридна война“ и широко се прилагат срещу Европа и САЩ. Хибридната война на Кремъл срещу свободния свят очаквано се ожесточи с началото на гореща война в Украйна. От една страна, все по-ясно се очертава провалът на руските конвенционални военни усилия. От друга страна видно е, че за този провал ще има принос и засилващият се ангажимент на свободния свят за военна помощ към Украйна.

В тази ситуация Кремъл предприема трескави действия с цел повишаване на напрежението в съществуващи проблемни точки за ЕС и САЩ и създаването на нови – Иран, Косово, Мали, Тайван и др. Задачата е да бъдат отклонени общественото внимание и тревоги далеч от темата за руската агресия в Украйна. Планът-максимум включва по възможност да бъдат отворени други, независими военни конфликти в отдалечени от Европа театри.  

Предизвикването на продволствена криза с висок потенциал да доведе до политически сътресения, размирици и мигрантски вълни, напълно се вписва във възприетата от Русия стратегия, по Ленин, „колкото по-зле, толкова по-добре“.  

Не трябва да се забравя, че употребата на големи групи бежанци за изнудване на ЕС е патент на Ердоган от началото на активната война в Сирия. Русия обаче също изпита като стратегия създаването на напрежение по границите на ЕС във втората половина на 2021 г. Заплахата с бежански натиск или обратно – пропускането на търговския трафик – могат в един момент да станат част от опити за договорки за отпускане на санкциите срещу Русия.

Уникалните възможности на България

При надвисналата над милиони хора по света заплаха, постигнатата на 28 април договореност между българския премиер и украинския президент за пренасочване на част от украинския зърнен износ през пристанище Варна може да бъде от голямо значение.  

Масмедиите се съсредоточиха върху друг елемент от споразуменията между двамата лидери – ремонтите в България на украинско военно оборудване. Но именно логистичната алтернатива, която България е в уникална позиция да предложи, би могла да бъде от жизненоважна помощ, първо за държави от нашия регион, второ – за такива извън него и трето – за целия Европейски съюз.

Украйна вече отклонява износа си на зърно през Румъния и Полша, но прибавянето на България към тази организация може да донесе украинската продукция до бедните и зависими от нея пазари на много по-достъпни цени. 

Буди учудване фактът, че тази тема не е по-широко обсъждана в България, най-малкото от управляващите, които изглеждат разединени и неуверени в дебата за ползата от българската помощ за Украйна и за формулиране на „националния интерес“ в контекста на войната. 

Изходната позиция на кремълските черни станции в българската публична среда е забележително слаба и тяхното изобличаване е елементарно. Една разбираема, приемлива за цялото общество мисия на България би била тази да защити себе си и останалата Европа от бежански вълни, като в същото време спаси други страни от криза в изхранването, от ценови шокове, или дори от глад. 

Трудно ще открием по-ярка илюстрация на истината, че в глобалния свят на днешния ден няма „чужди конфликти“, няма „нас не ни засяга“, няма „малки държави“. Точно този тип късогледо мислене и бягство от обществен дебат направиха от България де факто троянски кон на Путин със строежа на “Южен поток” подпечатан от Бойко Борисов, който развърза ръцете на Путин за нападението над Украйна. Днешното уверение “за нас няма заплаха” утре може да струва скъпо. За оценката на заплахите са нужни интердисциплинарни усилия. 

Свободата не може да ни бъде дадена насила, но имаме инструментите да си я спечелим. България и Украйна, всяка по своему жертва на кремълския имперски натиск и стремящи се към независимост, са въоръжени с тази истина. Остава на българското правителство да се осмели да използва своите оръжия.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *