Зелен мир в Украйна?

30 май 2022 г. 

Илиян Василев

Климатичното лоби се стреми към възможно най-скорошен край на войната в Украйна с мотива, че това ще нанесе най-малко вреди на климата и ще означава най-малко забавяне на борбата с изменението на климата. Това и системна грешка. Това, което е необходимо, е справедлив край на войната: след като това бъде постигнато, много други неща ще си дойдат на мястото. Включително и политиката за климата.

Вече е официално. Президентският пратеник на САЩ по въпросите на климата Джон Кери най-накрая даде воля на тревогите си: „Колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова по-лоши ще бъдат последиците за климата“.

Г-н Кери повтаря опасенията на онези политически, бизнес и финансови кръгове, които сполучливо бяха наречени „Биг Грийн“ /Големите Зелени/ и чиято основна реакция на войната в Украйна е, че тя е пречка за техните амбиции. Решимостта на украинците да отвърнат на удара и да защитят страната си е крайно необмислена и неудобна, тъй като засилва военните действия и ще доведе до отдръпване, поне в краткосрочен план, от инвестиции във възобновяеми енергийни източници, осигурявайки на класическата енергетика пространство за поемане на дъх, в което може да си възвърне мястото под слънцето.

Нещо повече, войната прекъсна обичайния политически и бизнес цикъл и пренареди йерархията сред западните лидери, понижавайки онези, които – като френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц – се стремят да поддържат запасен канал за връзка с Владимир Путин и да монтират ново споразумение „Минск-Х“.

Накратко, западните лидери трябва да се придържат към важни климатични графици и не могат да се занимават с досадни „малки“ кризи, които да забавят работата. Така че не се учудвайте, ако и когато се засили натискът от страна на зелените и загрижените за климата политици върху украинския президент Володимир Зеленски да преговаря за примирие с г-н Путин.

Съществува обаче основно противоречие между непосредствените нужди от нефт, газ и други изкопаеми горива, които изискват допълнителни инвестиции, и насоките за възобновяема енергия, с които тези инвестиции трябва да бъдат съобразени според катехизиса за нулеви емисии.

За разлика от това, съществува пълно – макар и донякъде иронично – съответствие между интересите на Путин да остане „цар на изкопаемите горива“, способен да играе със силните карти при стратегическата размяна на удари, и исканията на зелените радикали за бърз преход към зелена икономика. Кремъл внимателно подбра момента, в който да се нахвърли върху Украйна, възползвайки се от съвпадението на три фактора: завършването на неговите проекти „щипки“ – газопроводите „Северен поток“ и „Турски поток“; пикът на енергийната зависимост на Европа от Русия и рекордно ниските количества газ, съхранявани в европейските подземни газохранилища (ПГХ).

Освен това г-н Путин умело насърчи – и извлече огромни ползи – от една специфична версия на „Energiewende“ на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, която включваше отказ от въглища, нефт и газ и тяхното демонизиране, да не говорим за ядрената енергия, като същевременно вносът на руски нефт и газ се считаше за приемлив. (Предимно руски тръбопроводен газ, забележете: създаването на капацитети за внос на втечнен природен газ от други страни изобщо не беше част от плана.) Това доведе до изключителна зависимост от вноса на енергия от Русия, а оттам и до безпрецедентни нива на уязвимост, които определят сегашните граници на възможното за германската политика и, което е още по-лошо, за политиката на ЕС по отношение на Русия на Путин.

В доста нелеп опит да не изглеждат смешни на фона на събитията от последните две години германските лидери започнаха да разпространяват идеята, че ускореният преход към зелена икономика и зелена енергия ще реши краткосрочната криза със зависимостта от руските въглеводороди. Но те любопитно мълчат за това какво трябва да правим, докато това светло бъдеще настъпи. Как да се справим с предизвиканите от войната скокове на цените на енергията, които разрушават доходите, социалната солидарност и способността на ЕС да се споразумее за общи действия, да обезпечи непосредствените си енергийни нужди и да продължи да изпълнява все по-скъпоструващите си цели в областта на климата?

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.




Ако ставаше въпрос само за пари и разпределение на доходите, може би щяхме да си затворим очите пред противоречията и неправдоподобностите. Но това не е така. Става дума за живот и смърт, свобода, независимост, основни човешки права, както и за въпроси, свързани с войната и мира. И този крен започва да премества нещата от зоната на идеализма и наивността, присъщи на някои от Смол Грийн – Малките Зелени, към тази на егоизма и престъпността, на Биг Грийн – Големите зелени.

Въпросът, за който става дума, не е дори в щетите, които Владимир Путин може да нанесе на човечеството със своето безразсъдство, уличен бандитизъм и откровено незачитане на човешкия живот. Това вече го знаем.

Не, става дума за базисното отвращение на хората, което войната разкри от стъпки и действия на западните лидери – мръсния меркантилизъм на Саркозо-Меркел, стремежа към транзакционна дипломация, в която се търгува с всичко, както и манията на потъналите в морален релативизъм да се честта и достойнството (лицето) на агресора. Сегашната “несвята“ троица от господата Макрон, Драги и Шолц не си и помисля да се откаже от ексцесиите в сегашните политики в областта на изменението на климата.

Вместо това те робуват на мантрата, че всеки мир е за предпочитане пред всяка война, защото всеки мир им дава възможност да се отдадат на месианските си нагони и на пристрастията си към нулевите нетни свръхамбиции – които в крайна сметка са същинската цел на настоящата политика и политика на ЕС.

Казано направо, западните лидери просто не са много добри в свързването на точките за да получат и оценят цялата картина. Те трябва да се справят с проблеми, свързани с политиките в областта на климата, високите цени на енергийните суровини, множеството уязвимости, пред които са изправени ЕС и НАТО, от една страна, и обстоятелството, че тези политики пълнят касите на Кремъл, от друга. ЕК е претоварена от събитията, мултитаскингът не е силната ѝ страна, а френските, италианските и германските политици на най-високо ниво реагират с постоянен когнитивен дисонанс. Те не могат да видят връзка между отделните проблеми и кризи, не могат да разберат, че за да се придвижат нещата напред, са необходими известна последователност, темпоритъм, определяне на приоритети и балансиране. Обратното ще има тежки последици не само за сигурността, но и за дори средносрочния напредък в решаването на проблемите с климата.

В резултат на това мнозина на Запад са готови да изтъргуват териториалната цялост на Украйна, за да продължат с „бизнес, както обикновено“, дори ако това означава нов замразен конфликт, който всеки момент може да се разгори отново. Историята се повтаря, припомня бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт, както през 1938 г., когато Невил Чембърлейн, преди да се съгласи на подобни териториални придобивки с Хитлер, нарича конфликта между нацистка Германия и Чехословакия „кавга в далечна страна, между хора, за които не знаем нищо“. Олбрайт продължава: „По-малко от две години по-късно нацистите бомбардираха Лондон“.

Синергията между на вътрешни и външни кризи, включително очертаващите се проблеми с прехраната и имиграцията, само засилва стремежа на „Големите Зелени“ да издигнат знамето на плана за действие по отношение на изменението на климата, дори ако това означава да се пожертва суверенитетът на Украйна и енергийната и продоволствената сигурност на стотици милиони хора в Азия и Африка.

Тези дни Владимир Путин наистина би приветствал компромис – Западът да отмени санкциите в замяна на осигуряването на пътища за износ на украинско зърно. И не липсват лидери на ЕС, които са готови да действат като посредници за такава сделка. Много от тях са уморени от войната и от пренареждането на политическия и икономическия дневен ред, които тя предизвика. Мнозина също така болезнено осъзнават, че лидерството на г-н Зеленски и храбростта на страната му разкриха Чембърлейновците и Петеновците сред политиците от ЕС, а те са много.

Така че нека да си изясним нещата. Какво ще определи бъдещето на Европа в момента? Не уютните телефонни разговори с г-н Путин. Нито призиви за ускоряване на плановете за нулеви емисии. Това, което има значение точно сега – не след пет години, не след десет – е какво могат да постигнат украинците на бойното поле. И какво могат да направят ЕС и НАТО, за да им помогнат да го постигнат. След като това бъде направено, можем да се върнем към решаването на всички останали неотложни проблеми. Включително изменението на климата.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *