Радев и Борисов залагат на руски газ и …. губят

Шикалкаването на служебното правителство около Газпром е следствие на невъзможността да гарантират успех в игра с огромни геополитически залози. Вече за всички е ясно, че преговорите не са търговски, а политически.

Не подценявайте способността на Русия да действа геополитически, и пусне някакви количества руски природен газа, за да окуражи петата си колона, оклюмала след спирането на комисионните през месец април и от тенденциите в отношенията между Русия и ЕС–НАТО. Без руски газ руското влияние у нас няма материална база и ще катастрофира буквално за няколко години. Само с идеята за славянско братство, историческа близост, нищо не се получава. Особено при Путин, който не дава и петак за подобни идейно-възвисени, но без материална и приложна тежест мотиви в отношенията със страните от Източна Европа.

И все пак, Кремъл инвестира много в свалянето на правителството на Петков и принуди Радев да откаже седемте танкера от САЩ. Логично е да очакваме, че Кремъл има дългосрочен интерес да инвестира в своята пета колона на най-високо място именно през възобновяване на финансовите потоци около руските енергийни доставки. Но Путин няма да инвестира от „своите“ пари, а от достатъчно високите цени, които българите ще платят.

ГЕРБ не биха подкрепили доставките на Газпром във време на избори, както го направиха, без да са получили уверения, че има шанс руския газ да потече отново. Тяхната реакция е лакмус – никога не пропускат да са на трапезата на комисионните.

Тук големият въпрос е, ще реши ли Кремъл да инвестира в свое правителство на изборите през възобновяване на доставките?

Ето моят отговор. Тази опция не може да се изключи, но не биха го направили без да получат своето в политически преговори. Путин е брутален прагматик и трудно се впечатлява от идейни призиви.

Какво може да се очаква?

На първо място, Кремъл иска гаранции  за устойчива Газпром коалиция след 2 октомври. Ако не успеят да спечелят изборите, поне да могат да блокират евроатлантическа доминанта за сметка на руската. Това го могат.

На второ място, поне видимо, трябва да плащаме в рубли. Въпросът е, дали ще се съгласят да плащаме по „фейк схемата с рубли“ /където де факто няма плащане с рубли, а превалутирането се осъществува от Газпромбанк/ или ще настояват наистина на оригиналната си позиция, с която спряха природния газ. С други думи, зависи от оценката им колко дългосрочна и с шанс на успех може да бъде геополитическата им инвестиция в България. Трудна работа.

Трето, гаранции, че няма да предявяваме никакви искове срещу Газпром. Това също е неотменимо условие. Радев иска да го отиграе, като изкуствено раздуха опасността от 1 милиард долара претенции за Газпром по „вземи или плати“ /пълна бутафория/. Тоест спасили са ни от голяма беда, но ние няма да предявяваме никакви искове. Нулев вариант.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Четвърто, цената трябва да бъде пропагандно полезна, тоест под цената на отказания американски газ, а това никак не е лесно. Тук има проблем, защото няма как да се запази сегашната ценова формула в договора с Газпром и руския газ да бъде конкуретен. Тези 70 процента към ТиТиЕф при отвързана от котва цена на борсите, при очертаващата се висока конюктура през зимата, винаги ще произвежда по-скъп руски газ както спрямо американския с репер Хенри Хъб, така и азерския с нефтената индексация. Путин води война и евентуалните му геополитически печалби в България ще са нищожни спрямо битките които води в Украйна и спрямо ЕС.

Това което служебният премиер говори, че цените след ноември на руския газ щели да бъдат по-ниски от тези на отказания природен газ от САЩ и от Гърция, издава отчаяние. Няма как да знае какви ще бъдат.

Специална оферта от Газпром за Радев е малко вероятна, защото веднага на опашката ще се наредят и унгарците, сърбите, чехи, словаци и т.н. За да го направят от Москва, значи трябва българския президент да обещае и даде нещо голямо, като игра на София против ЕС и НАТО, тоест да изпревари по пистата на „приятелството“ с Путин и Вучич и Орбан. И тъй като Радев няма сравними политически позиции, обещанията му трябва да се препотвърдят и от коалиция Газпром.

Пето, има един куп чисто политически елементи в преговорите на Радев с Москва през Митрофанова, като се започне от връщането на руските агенти в посолство, гаранции че помощ за Украйна няма да има, че ще осигурим коридор до Сърбия, че няма да се включваме в нови европейски санкции и ще съдействаме за преодоляване на текущите.

Приемането на тези политически условия не е лесна работа и те едва ли могат да бъдат оформени в официален документ, защото ще доведат до импийчмент на Радев. А Москва не вярва на лични политически уверения на президента, защото утре може да бъде никой.

Борисов и Радев инвестираха много в темата руски природен газ като личен политически и изборен актив. Борисов поддържа независима комуникация чрез посредници с Кремъл. Участва в свалянето на правителство, и иска да „балансира“ пак с по-мек подход спрямо Русия.

Служебните и Радев още в самото начало обявиха криза с газа и себе си за спасители, така че, ако не произведат нищо с руския газ, Радев се сгромолясва. Борисов ще се измъкне с резервния си вариант, че е бил винаги за диверсификация. Нищо че подкрепи служебното правителство по темата Газпром.

В момента всичко зависи от това дали Митрофанова ще успее през Лавров да убеди Кремъл и Газпром да направят отстъпки, които да спасят Радев и Борисов и изобщо руските интереси в българската политика. Мисля, че много я надценяват. Защото главната цел на Москва в България не е да подпомогне „своите“ да спечелят властта, защото знае, че разочарованията и ще последват, най-вече поради обективните граници на членството в ЕС и НАТО, а да разполага с достатъчно негативна сила за да дестабилизира развитието ни. Тоест да държат петоколонници достатъчно гладни за власт и пари, за да бъдат зависими. А това не предполага геополитически подаръци.

Ако ще прави геополитически пробив – Радев трябва да отиде на килимчето в Сочи или Кремъл лично. А това е самоубийствена операция.

Илиян Василев