Руско-украинската война

Актуална ситуация

През втората половина на лятото почти по цялата линия на фронта започва активна огнева подготовка на контранастъплението на украинската армия. Това стана възможно по-специално благодарение на прехвърлянето в Украйна на западни високоточни оръжия, както наземни, така и въздушни.

Тази подготовка беше най-активна в южната и югоизточната част на Украйна и дори в окупирания Крим. Украинските военни започнаха (и продължават и до днес) ефективно да унищожават важни за руската армия военни съоръжения на окупираните от нея територии: военни складове, центрове за управление, струпвания на жива сила и оборудване, съоръжения за противовъздушна отбрана и електронна война, важна транспортна инфраструктура, като например мостове, по които се снабдяват руските части и подразделения. Това създаде благоприятни условия за по-нататъшни контраофанзиви на украинската армия в някои части на фронта, които наблюдаваме през тези дни.

Например на юг, на десния бряг на река Днепър, украинските сили са затворили руската групировка в огневи пръстен, който блокира оперативните ѝ възможности в района и който се свива с всеки изминал ден. Руските сили са притиснати до Днепър и нямат възможност за организирано отстъпление или за продължаване на ефективната съпротива, тъй като всички основни логистични линии през Днепър са унищожени от украинските високоточни оръжия. Всички опити на руснаците да изградят временни преходи завършват по един и същи начин: с удар и разрушаване.

Резултатът от тази ситуация е успешното настъпление на украинските части в няколко направления и постепенното освобождаване на селищата по десния бряг на Днепър. По-специално, украинските сили разширяват своя Ингулецки плацдарм и постепенно напредват към Берислав, което ще раздели руската групировка по десния бряг на Днепър наполовина. Успешни офанзиви в други посоки, особено от север, близо до Високополе, могат да доведат до загуба на цялата северозападна част на Херсонска област и до приближаване на фронтовата линия до Нова Каховка.

Активизирането на украинските сили в южната част на фронта и обявяването в информационното пространство на голямо украинско настъпление там доведе до това, че руското командване, което не разполагаше с достатъчно резерви, беше принудено да прехвърли свои части от други части на фронта, като по този начин ги отслаби и даде възможност на украинските сили да проведат там успешни контраатаки. Например, за да укрепят групировката си в Херсонска област, руснаците преместиха част от силите си от Харковска област и Донбас. Това създаде благоприятни условия за ефективни контраофанзивни действия на украинската армия в Харковска област, по-специално в направление Изюм. Както и в южната част на страната, сега се наблюдава постепенното освобождаване от украинските сили на окупираните от Русия селища. Очевидната цел на украинската операция в този район е най-малкото да се вземе под пълен контрол главната логистична артерия на Изюмската групировка на руските войски – шосето Волчанск-Болшой Бурлук-Купянск-Изюм, а в добрия случай да се прекъсне напълно. Ако украинската операция е успешна, групировката на руските войски „Изюм“ ще бъде лишена от логистична подкрепа и на практика ще бъде обезкървена. В такъв случай тя няма да има друг избор освен да бъде унищожена или да напусне плацдарма и да се оттегли.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Ако говорим за гореспоменатите действия на украинските сили в по-широк мащаб, трябва да отбележим, че те имат две основни цели: чисто военна и политическа.

Във военно отношение унищожаването от украинските сили на руските групировки и завземането на плацдармите на десния бряг на Днепър и в Харковска област ще създаде благоприятни условия за по-нататъшно освобождаване на Херсонска област, прекъсване на логистичната връзка между руската армия и окупирания Крим и постепенно освобождаване на населените места в други региони на Южна Украйна, както и освобождаване на Харковска област и придвижване към Луганска област.

От политическа гледна точка разгромът на руските сили в тези райони, особено на многохилядните руски войски на десния бряг на Днепър, би бил тежко лично поражение за Путин, който продължава да ни убеждава, че специалната му операция върви по план, и би могъл да окаже негативно влияние както върху имиджа му сред обикновените руснаци и тяхната подкрепа за войната му срещу Украйна, така и върху позициите му във висшите ешелони на руската власт.

От друга страна, това би могло да бъде допълнителен стимул за западните партньори на Украйна да увеличат военната си помощ не само количествено, но и качествено, по-специално по отношение на противовъздушната отбрана, авиацията, артилерията с голям обсег на действие и високоточните ракетни оръжия.

Трябва да се отбележи също, че броят на руските ракетни атаки на украинска територия е намалял значително през последния период. Руснаците все по-рядко използват „Калибри“, „Оникс“, ракети от клас X и „Искандер“. Феноменът „огнен вал“ почти е изчезнал на фронта. Всичко това е доказателство за изчерпването на ракетните и артилерийските ресурси на Русия. Сега руснаците са принудени да започнат да ги спестяват, тъй като осъзнават, че няма да могат да ги попълнят бързо в дългосрочен план.

Интересни в този контекст са и оповестените данни на американското разузнаване, според които Русия купува милиони ракети и артилерийски снаряди от Северна Корея. Ако това наистина е вярно, може да се предположи, че руските военни, поради високата интензивност на бойните действия, която сами са наложили, и широкото използване на тактиката „огневи валове“ по цялата фронтова линия, вече са започнали да изпитват остър недостиг на боеприпаси. Поради санкциите и други проблеми (по-специално тотална корупция и разхищения, както и остаряла производствена база) руският ВПК просто не е готов да предостави на руската армия необходимите продукти и в необходимите количества.

Интересен е и един от последните доклади на бившия офицер от ФСБ и активен участник в първите етапи на руската военна агресия срещу Украйна Игор Гиркин. Коментирайки украинското настъпление в Харковска област, той отбеляза по-специално „печалната необученост на руските гвардейци и изключителната предпазливост на руската авиация, която предпочиташе да обстрелва украинските позиции от възможно най-голямо разстояние, което оказа забележимо влияние върху ефективността на ударите.

Първото е доказателство за ниското ниво на бойна готовност на руските сили в определени райони и намаляването на дела на реалните бойни единици в тях. Това дава основание да се направят изводи и за качеството на попълненията от новобранци в руската армия чрез скритата мобилизация в Русия. Така например руското командване вече е въвело на фронта 3-ти армейски корпус, който е един от елементите на стратегическия им резерв. Противно на плановете им – това не доведе до никакъв пробив. Този корпус се събира в цяла Русия и резултатът е доста слаб. Като се има предвид това, руското военно командване ще има още по-големи трудности при формирането на нови корпуси, отколкото този трети корпус, който всъщност не решаваше нищо. А в условията на успешна контраатака от страна на ВСУ в Русия ще има все по-малко хора, готови да отидат в Украйна и да умрат там. Всъщност опитите на Кремъл да сформира нова окупационна сила се провалят. Всички нови единици и дивизии, които успеят да бъдат сформирани, просто ще заменят износените и разбитите.

Втората част от коментара на Гиркин показва ефективността на украинската система за противовъздушна отбрана, която руското министерство на отбраната вече няколко пъти „напълно унищожи“. Като се има предвид, че до края на есента Украйна трябва да получи германски и норвежки ЗРК, ситуацията за руската авиация на фронта ще се усложни още повече.

Що се отнася до реакцията на Кремъл на успеха на Украйна в освобождаването на териториите ѝ и провала на нейната „втора по сила армия в света“, тя беше доста очаквана. Неспособен да реагира на бойното поле, Кремъл предприе обичайното си изнудване на политическо ниво. Така, говорейки на Източния икономически форум, Путин заяви, че не изключва възможността за налагане на ограничения върху износа на зърно от Украйна и че планира да проведе консултации по този въпрос с турския президент Ердоган. По-рано постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя също заяви, че не изключва възможността Русия да откаже да удължи „сделката за зърното“ от Истанбул.

Друг отговор на успеха на украинската армия е подновеното от Кремъл изнудване на украинските военнопленници от гарнизона в Мариупол. По-специално, така наречената прокуратура на ДНР заяви, че е приключила с „подготовката на материали и формирането на доказателства за престъпленията на полк „Азов“ в Мариупол“.

Съвсем очевидно е, че с военните успехи на Украйна на фронта подобни руски шантажи и заплахи само ще се засилват.

Игор Федик