Моят университет пожертва идеите заради идеологията

Илиян Василев

Това е текст, който бих написал сам. Този преподавател пише до ръководството на университета, който обича, но напуска, защото е по-слаб от Системата. Писмо, в което той се признава за победен и напуска, но иска да остави документиран своя протест.

Питър Богосян преподава философия в Портландския държавен университет, чуйте го какво пише.

„Моят университет пожертва идеите заради идеологията. Затова днес напуснах.

Колкото повече говорех срещу нелиберализма, който е погълнал Портландския държавен университет, толкова повече ми отмъщаваха.

Уважаема проректор Сюзън Джефордс,

Пиша Ви днес, за да подам оставка като доцент по философия в Портландския държавен университет.

През последното десетилетие за мен беше привилегия да преподавам в университета. Моите специалности са критичното мислене, етиката и сократическият метод. Водя класове като „Наука и псевдонаука“ и „Философия на образованието“. Но в допълнение към изучаването на класически философи и традиционни текстове, съм канил широк кръг от гост-лектори, които да говорят в часовете ми – от плоскоземци до християнски апологети и скептици за глобалния климат и привърженици на „Окупирай Уолстрийт“. Гордея се с работата си.

Поканих тези лектори не защото бях съгласен с техния светоглед, а най-вече защото не бях съгласен с него. От тези объркани и трудни разговори видях най-доброто, което нашите ученици могат да постигнат: да поставят под въпрос убежденията си, като същевременно уважават вярващите; да запазят спокойствие в трудни обстоятелства; и дори да променят мнението си.

Никога не съм вярвал – нито пък сега вярвам – че целта на обучението е да доведе учениците ми до определено заключение. По-скоро се стремях да създам условия за задълбочено мислене; да им помогна да придобият инструментите, с които да издирват и търсят собствените си заключения. Ето защо станах учител и защо обичам да преподавам.

Но тухла по тухла университетът направи този вид интелектуално изследване невъзможно. Той превърна един бастион на свободното изследване във фабрика за социална справедливост, чийто единствен вход са расата, полът и жертвата и чийто единствен изход са недоволството и разделението.

Студентите в Портланд Стейт не се учат да мислят. Напротив, те се обучават да имитират моралната сигурност на идеолозите. Преподавателите и администраторите са абдикирали от мисията на университета да търси истината и вместо това стимулират нетърпимост към различните убеждения и мнения. Това е създало култура на обидата, в която студентите се страхуват да говорят открито и честно.

Забелязах признаците на нелиберализма, който сега напълно е погълнал академията, доста рано по време на престоя ми в Портланд Стейт. Станах свидетел на това как студентите отказват да се ангажират с различни гледни точки.  Въпросите на преподавателите по време на обученията по многообразие, които оспорваха одобрените разкази, бяха моментално отхвърляни. Тези, които искаха доказателства, за да обосноват новите институционални политики, бяха обвинявани в микроагресия. А преподавателите бяха обвинени във фанатизъм, защото са възлагали канонични текстове, написани от философи, които по случайност са били европейци и мъже. 

В началото не осъзнавах колко системно е това и вярвах, че мога да поставям под въпрос тази нова култура. Така че започнах да задавам въпроси. Какви са доказателствата, че предупрежденията за задействане и безопасните пространства допринасят за обучението на учениците? Защо расовото съзнание трябва да бъде призмата, през която да гледаме на ролята си на преподаватели? Как решихме, че „културното присвояване“ е неморално?

За разлика от моите колеги, аз зададох тези въпроси на глас и публично.

Реших да проуча новите ценности, които поглъщаха Портланд Стейт и много други образователни институции – ценности, които звучат прекрасно, като разнообразие, равенство и приобщаване, но всъщност може да са точно обратното. Колкото повече четях първоизточниците, създадени от критичните теоретици, толкова повече подозирах, че заключенията им отразяват постулатите на една идеология, а не прозрения, основани на доказателства.

Започнах да се свързвам с ученически групи, които имаха подобни опасения, и да каня лектори, които да изследват тези теми от критична гледна точка. И ми ставаше все по-ясно, че случаите на нелиберализъм, на които бях станал свидетел през годините, не са били просто изолирани събития, а част от проблем на цялата институция.

Колкото повече говорех по тези въпроси, толкова повече ответни мерки срещах.

В началото на академичната 2016-17 г. бивш студент се оплака от мен и университетът започна разследване по дял IX.  (Разследванията по дял IX са част от федералния закон, предназначен да защитава „хората от дискриминация, основана на пола, в образователни програми или дейности, които получават федерална финансова помощ“). Моят обвинител, бял мъж, отправи срещу мен множество неоснователни обвинения, които правилата за поверителност на университета за съжаление ми забраняват да обсъждам по-нататък. Това, което мога да споделя, е, че мои студенти, които бяха интервюирани по време на процеса, ми казаха, че следователят по дял IX ги е попитал дали знаят нещо за това, че съм пребивал жена си и децата си. Това ужасяващо обвинение скоро се превърна в широко разпространен слух.

При разследванията по дял IX няма надлежен процес, така че нямах достъп до конкретните обвинения, възможност да се изправя срещу обвинителя и нямах възможност да се защитя. Накрая резултатите от разследването бяха разкрити през декември 2017 г. Ето и последните две изречения от доклада: „Global Diversity & Inclusion“ намира, че няма достатъчно доказателства, че Богосян е нарушил политиката на PSU за забранена дискриминация и тормоз. ГДИ препоръчва Богосян да получи настойник.“

Не само че нямаше извинение за фалшивите обвинения, но следователят също така ми каза, че в бъдеще нямам право да изказвам мнението си за „защитените класове“ или да преподавам по начин, по който мнението ми за защитените класове може да бъде узнато – странно заключение на абсурдни обвинения. Университетите могат да наложат идеологически конформизъм само чрез заплахата от тези разследвания.

В крайна сметка се убедих, че корумпираните научни тела са отговорни за оправдаването на радикалните отклонения от традиционната роля на училищата за свободни изкуства и елементарната цивилизованост в кампуса. Имаше спешна нужда да се демонстрира, че морално модни статии – независимо колко абсурдни – могат да бъдат публикувани. Тогава вярвах, че ако разоблича теоретичните недостатъци на този корпус от литература, ще мога да помогна на университетската общност да избегне изграждането на постройки върху такава нестабилна основа.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




И така, през 2017 г. бях съавтор на умишлено изопачен рецензиран труд, който се прицели в новата ортодоксалност. Заглавието му е: „Концептуалният пенис като социален конструкт“ (The Conceptual Penis as a Social Construct). В този пример за псевдонаука, който беше публикуван в Cogent Social Sciences, се твърдеше, че пенисите са продукт на човешкия ум и са отговорни за изменението на климата. Веднага след това разкрих статията като измама, целяща да хвърли светлина върху недостатъците на системите за рецензиране и академично публикуване.

Малко след това в две тоалетни в близост до философския факултет започнаха да се появяват свастики в банята с моето име под тях. От време на време те се появяваха и на вратата на кабинета ми, като в един от случаите бяха придружени от торбички с изпражнения. Университетът ни запази мълчание. Когато предприе действия, те бяха насочени срещу мен, а не срещу извършителите.

Продължих да вярвам, може би наивно, че ако разкрия погрешното мислене, на което се основаваха новите ценности на Портланд Стейт, ще мога да разтърся университета от лудостта му. През 2018 г. бях съавтор на поредица от абсурдни или морално отблъскващи рецензирани статии в списания, които се фокусираха върху проблемите на расата и пола. В една от тях твърдяхме, че има епидемия от изнасилвания на кучета в кучешките паркове, и предложихме да поставяме мъжете на каишка така, както поставяме кучетата. Целта ни беше да покажем, че някои видове „наука“ се основават не на намирането на истината, а на прокарването на социални оплаквания. Този светоглед не е научен и не е строг.

Администраторите и преподавателите бяха толкова разгневени от статиите, че публикуваха анонимен материал в студентския вестник, а Портланд Стейт повдигна официални обвинения срещу мен. Обвинението? „Неправилно научно поведение“, основано на абсурдната предпоставка, че редакторите на списанията, които са приели нашите умишлено налудничави статии, са „човешки субекти“. Бях признат за виновен за това, че не съм получил разрешение за експериментиране с хора.

Междувременно идеологическата нетолерантност в Портланд Стейт продължаваше да расте. През март 2018 г. един редови професор прекъсна публична дискусия, която провеждах заедно с авторката Кристина Хоф Сомърс и еволюционните биолози Брет Уайнстийн и Хедър Хейнг. През юни 2018 г. някой задейства противопожарната аларма по време на разговора ми с популярния културен критик Карл Бенджамин. През октомври 2018 г. един активист издърпа кабелите на високоговорителите, за да прекъсне дискусия с бившия инженер на Google Джеймс Дамор. Университетът не направи нищо, за да спре или да се справи с това поведение. Никой не беше наказан или дисциплинарно уволнен.

За мен последвалите години бяха белязани от продължаващ тормоз. Намирах листовки из кампуса, на които бях изобразен с нос на Пинокио. Минувачите ме плюеха и заплашваха, докато отивах в клас. Ученици ме информираха, че мои колеги им казват да избягват часовете ми. И, разбира се, бях подложен на още разследвания.

Иска ми се да мога да кажа, че това, което описвам, не се е отразило лично върху мен. Но то е взело точно този данък, който е трябвало да вземе: все по-непоносим професионален живот и без защитата на мандата.

Не става въпрос за мен. Става дума за това какви институции искаме и какви ценности избираме. Всяка идея, която е развивала човешката свобода, винаги и безотказно е била първоначално осъждана. Като индивиди ние често изглеждаме неспособни да запомним този урок, но точно за това са нашите институции: да ни напомнят, че свободата да поставяме въпроси е наше основно право. Образователните институции трябва да ни напомнят, че това право е и наш дълг. 

Държавният университет в Портланд не успя да изпълни това свое задължение. По този начин той е подвел не само своите студенти, но и обществеността, която го подкрепя. Въпреки че съм благодарен за възможността да преподавам в Портландския държавен университет повече от десетилетие, ми стана ясно, че тази институция не е място за хора, които възнамеряват да мислят свободно и да изследват идеи.

Това не е резултатът, който исках. Но се чувствам морално задължен да направя този избор. В продължение на десет години преподавах на студентите си колко е важно да живееш според принципите си. Един от моите е да защитавам нашата система за либерално образование от онези, които се опитват да я унищожат. Кой щях да бъда аз, ако не го правех?

С уважение,

Питър Богосян

Превод Алтернативи и Анализи

https://www.commonsense.news/p/my-university-sacrificed-ideas-for?s=r&utm_campaign=post&utm_medium=web

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *