Регионална или глобална война ни очаква след обявената от Путин мобилизация

Много бързо, особено през последните седмици, стана ясно, че Путин не е в състояние да постигне целите си на бойното поле. Използваните до този момент механизми за попълване загубите на руската армия очевидно не сработиха. Отново основно се разчита на пропагандния ефект – внушава се, че досега е пипано меко и се прибягва до заплахата за използване на ядрено оръжие. Това коментира за Алтернативата бившият военен министър Тодор Тагарев.

Голяма част от първоначално вкараните сили вече са или унищожени, или оставени без съществени резерви и без адекватно подсигуряване. Много експерти очакваха Русия относително лесно да си извоюва превъзходство във въздуха и да унищожи украинската ПВО, но това не се получи. Ефективността на руската авиация падна рязко и вече броят на руските и украински бойни полети са почти изравнени. Руската армия изчерпа по-голямата част от по-модерните си високоточни оръжия и е принудена да се обърне за съдействие към страни като Иран и Корея, разкри още той.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Путин не постигна целите си и в Чечня, където винаги се е ползвал с особен статут и самият Кадиров заяви, че указите на руския президент не важат на територията на страната му.

Що се отнася до мобилизацията, трябва да изходим от минорното интервю на министъра на отбраната Шойгу, чиято основна цел бе да успокои населението. Така в пространството се появи цифрата 300 000 или само 1,1% от подлежащите на мобилизация, но ден-два по-късно тя рязко нарасна до 1 000 000. Сега се оказа, че една част протестиращите в Москва и Петербург, които изначално не трябваше да бъдат въвличани в мобилизацията, директно са получили призовки. Филтриране тече и при опитващите се панически да напуснат страната. Ключовият въпрос обаче е могат ли тези младежи да се превърнат в боеспособна сила. Бих се изненадал много, ако Русия изобщо успее да сглоби някакво формирование на ниво бригада, а на ниво батальон – може би, но тези части няма да бъдат модерно оборудвани, нито пък ще се смени командната им философия.

Санкциите определено работят, а Руският ВПК не може да компенсира загубите. Макар руснаците да разполагат с огромно количество въоръжение в складовете, проблемът е че танковете там са от 60-те.

В България си мислим, че имаме половин милион офицери от резерва, защото имаше такава статистика през 90-те, но това е несериозно. Сега поне по нормативни документи сменихме концепцията.

В момента има два възможни подхода, до които трябва да се прибегне – 1) повишаване нивото на боеспособност и 2) на Украйна да бъде оказана помощ във всяко отношение. Но знаем как стоят нещата със сегашното ръководство, а именно становището на президента ни – да не даваме оръжия, за да не удължаваме агонията.

Войната може да продължи и години, а може да приключи за месеци. Опитвам се да идентифицирам събития, които имат качествен характер – променящи траекторията на войната. Именно те биха могли да обърнат хода на военните действия. Всякакви наличности като партизански отряди, диверсионни групи или ракетни удари, например, биха работили за нейните развои и обрати. Само така биха се повлияли и обществените нагласи.

Що се отнася до готовността за саможертва, намирам, че украинците са далеч по-готови и мотивирани от руснаците. До момента желаният от Путин ефект да уплаши Запада не е постигнат. Дори външният министър на Китай декларира пред Кулеба, че е за запазване териториалната цялост на Украйна, а индийският премиер също даде сериозен сигнал в тази посока, подчерта в заключение Тагарев.