Илиян Василев: Предупреждавам службите да увеличат бдителността си за критичната инфраструктура у нас

Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен и политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Измервателни станции в Швеция и Дания са регистрирали два силни подводни взрива малко преди откриването на изтичането на газ от руския газопровод  „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“. Засега е открито изтичане от 4 места. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен окачестви станалото като саботаж. Белият дом отрича американска отговорност на течовете, а според Москва „Северен поток“ са в зона, контролирана от разузнавателните служби на САЩ. На фона на взаимните обвинения в злонамереност става излишен въпросът: умишлена ли е повредата на северните газопроводи. По-точното му задаване е: кой има интерес? Наш гост е Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен и политически анализатор. Посланик Василев, според германското правителство, двата газопровода най-вероятно са повредени в резултат на целенасочена атака. Подозренията са, че тя може да е извършена от Украйна или проукраински сили, или от Русия, за да дискредитира Украйна. Ще научим ли истината?

Малко вероятно е, тъй като дори да се установят самите извършили, което е много, много труден процес, те трудно могат да се привържат към някаква умисъл, някаква заповед от Кремъл или от „Газпром“, или който и да е. Така че вероятно ще останем в сферата на догадките. Аз мисля, че от практична гледна точка човек трябва просто да отговори на въпроса: кой има изгода от това? Класически въпрос.

Cui bono?

Точно така, Cui bono или Кому это выгодно, както се казва на руски. Ако погледнем развитието, защото ако погледнем на тези събития като логически край в една поредица от стъпки, трябва да се признае, ако ще да сме най-големите русофили, че всъщност ограничаването на газоподаването за Северен поток 1 и 2 стана по следния начин: за 2 той никога не тръгна, а за 1 ограничаването на газоподаването бе от страна на „Газпром“, тоест, това е едностранно действие. И ако в това действие в начало намалиха с 20%, след това с 50%, след това с 80%, е логично и абсолютно закономерно да предположим, че щяха да стигнат и до 0%. И тук идваме до въпроса: добре, но 0% е доста опасно за „Газпром“, защото се трупат неустойки, арбитражни дела, милиарди. И поради тази причина е много логично да предположим, че подобен акт  е недоказуем или много трудно доказуем. Човек не може да изключва разследването, защото могат да се прехванат разговори в зоната на тази акватория, защото в зоната на тези газопроводи, където е станал взрива, са забелязани кораби на ВМС Русия, вероятно те пък ще кажат, че има други кораби. Изобщо, по тази линия човек трябва да очаква всякаква допълнителна пропаганда. Но да се върнем на първоначалната ни теза, че това е много удобно за „Газпром“, защото това случилото се е „божествена сила“. Тоест, това е акт, който обективно освобождава „Газпром“ от отговорност за недоставка на газ по тези тръби. Пак казвам тръбата на „Северен поток 2“ е изключена, там има само технически газ, в уравнението не го смятаме, но „Северен поток 1“ има търговски газ, но и той вече приключена история. И тук по-важното обобщение освен ползата от арбитражите за „Газпром“. Трябва да си даваме сметка, че засегнатият газопровод няма да се поправи, и важният извод е – това означава краят на ерата „Меркел“ и на всякакви опити за специални отношения между Германия и Русия. И в този смисъл за мен това е големият урок или големият извод от цялата тази работа – краят на всичко онова, което източната политика на Вили Бранд, на Герхард Шрьодер направи с „потоците“ за сметка на Източна Европа, с това вече е приключено.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

А взривовете по Северните потоци могат ли да отворят неочакван фронт на войната с Украйна?

Със сигурност. Неслучайно НАТО се забави с оценката. Но днес даде същата оценка, която я бяха дали в Германия и в Дания, като оценката е еднозначна, и предупреждението, е, че започва войната с взривовете на инфраструктурата. Нека да припомня, че игрите с взривовете върху газопроводи и инфраструктура не са нещо ново. В последните 30 години има поне 15 такива случая, ако не и повече. Аз си спомням за един такъв случай на туркменско-руската граница, когато газопроводът от туркменска страна се взриви, защото „Газпром“ просто не искаше да пренася туркменски газ за Украйна. И оттук нататък подривната или диверсионна война срещу критична инфраструктура е в пълен ход. Поради тази причина в четвъртък пуснах един пост, в който предупредих нашите служби, че тъй като Русия вече няма никакви задръжки да прилага всички възможни методи и прийоми за борба срещу Запада, срещу негова критична инфраструктура, изобщо всичко, което може да направи, за да победи в Украйна или пък да промени хода на събитията, за нея легитимни цели са всяка преносна инфраструктура както такава, която пренася руски газ, така и особено инфраструктура, която конкурира руски газ и фактически спасява Европа от руската газова примка. И в този смисъл не може да се изключи по никакъв начин, просто в  скалата на рисковете, в оценката на рисковете се повиши рискът за газопроводи, които пренасят азерски газ, включително и този, който ще пренася азерски газ от 1 октомври нататък – интерконекторът с Гърция. Не казвам, че това обезателно ще се случи, просто оценката на рисковете предполага, че по скалата те застават в по-високата категория.

Наистина ли президентът Путин е решен да отвори Трета световна война като ползва за претекст взривените газопроводи?

Взривените газопроводи за него имат стойност само в контекста на сплашването, на подчиняването на Европа и на лишаването на Европа от нейните алтернативи или от други източници за снабдяване с газ, които могат да обезсилят неговата заплаха. Защото той казва, че тази зима Европа ще мръзне и ще бъде на тъмно. И тъй като Европа взе мерки и очевидно тази заплаха не се реализира, единственият начин той да я усили, а тук има две цели – едната е да дебалансира пазарите на газ и борсите, които престанаха да реагират на неговите заплахи, докато той взриви тези два газопровода, ако е той зад тази акция. Денят, в който излезе тази новината, веднага цената скочи с близо 40-50 евро на мегаватчас. И това е първата му цел, той да може да дестабилизира пазарите и причини максимално високи щети, включително и при положение, че Европа наложи таван на цените. Защото ако този таван на цените примерно се сложи на 150 евро на мегаватчас, а реалната цена е 300, значи всичко онова като разлика ще се поеме от бюджетите. Тоест, ще бъде едно екстремно фискално натоварване на бюджетите в година, в която инфлацията е много висока. Главното е, че Путин се стреми по всякакъв начин да причини максимален стрес на западната икономическа, под западна разбирам и нашата икономическа и политическа система. Идеята е, западните лидери да мигнат първи и да поискат примирие с него, като му дадат възможност да спаси лицето си и да премине в някаква постконфликтна ситуация, в която той остава отново на власт.

Какви въпроси за енергийната сигурност на Германия и Европа, а и у нас, повдига този случай?

Казах основното. Това е, че особено страни, които нямат особен запис да се борят активно и да ограничават действията на руската агентура, като България, напомням, че тук имаше взривове на складове, имаше „Новичоци“. Така че нашето контраразузнаване и противодействието срещу тези действия на руската агентура не е на много високо ниво. Аз затова предупреждавам службите да си увеличат бдителността, защото по-хубаво е да вземеш мерки, отколкото след това да отчиташ грешки. Другото, което вероятно ще ни затрудни, това е, че  максимално ще напрегне всички правителства и енергийни компании да намерят решение на енергийната сигурност за зимата, особено след януари месец. Говоря за февруари, март. И тук в това отношение намирам за напълно безотговорно поведението на служебното правителство, което очевидно е инструктирано от президента Радев да откаже 6-те карга американски газ. Искам само да ги уверя, че те няма да получат по-добра оферта на предстоящите търгове, защото тези карга бяха договорени с политическа интервенция от страна на Брюксел и на Вашингтон. Пазарът за голямо съжаление е твърде нестабилен, за да предположи, че на търговска основа може да се постигнат по-добри условия. Нещо повече, сега се самозаблуждават, че понеже има огромен интерес от доставка, тоест, има повече втечнен природен газ и има все повече и повече танкери, а те винаги имат проблем с ограничения брой терминали – на Ревитуса има свободни капацитети, и нашите политици и шефове на Булгаргаз си казват: „Да, има силно предлагане, което означа, че ще получим добри условия“. Ще получат максимално добри условия за репери европейските хъбове. Но не могат да получат онези условия, които бяха с американските карга, реперирани към американския хъб, защото в момента цената на американския хъб е 21 евро на мегаватчас. Да приемем, че са 22, защото не съм гледал от половин ден точно цената. Но към тази цена като прибавим допълнително 35 евро или 40, в този диапазон, за втечняване, транспорт, застраховка и регазификация, включително като добавим и цените за пренос на подобен газ от Ревитуса до българска граница, до виртуална търговска точка, пак се получава една цена от 70 евро на мегаватчас. В момента цената на европейските борси е 3 пъти по-голяма. Така че тези надежда, че ще получат добри оферти, да, със сигурност ще бъдат добри, ще бъдат с отстъпка на европейските борси, но самите европейски борси са много по-скъпи от американския пазар.

Не мога да не ви попитам и за друго. Русия приема официално „новите територии“ в петък на церемония в Кремъл. „Новите територии“ – това са анексирани земи от Украйна. Въпросът е, какво ще последва след 30 септември?

Ще последва нов взрив в пропагандата. Ако гледате руска телевизия, ще разберете, че тези територии, за които става реч, вече са окупирани от Украйна, тъй като нито в Донбас, нито в Запорожие, нито Херсон те са чисто под контрол на руските сили. Както виждате, анексирането на Крим по никакъв начин не възпрепятства украинската армия от атаки в цели в Крим и в анексираната територия, пък камо ли по отношение на текущата ситуация. Тоест, идеята, че Русия може да даде гаранция на тези територии и да замрази конфликта, защото това е целта на Путин с този ход, именно да замрази конфликта и да може да се измъкне чрез замразяването му, по никакъв начин няма да се отрази на атаките на украинската армия, на нейния стремеж да си върне тези територии. Те може действително да преминат от военна-гражданска администрация на друга администрация, но нищо особено няма да се промени. И мобилизацията на руското обществено мнение, че това вече са територии на Русия, че тя може да ги защитава с ядрено оръжие – това отново е нонсенс, защото както виждате, в момента, в който Путин заплаши с ядрено оръжие, че ще защитава територии на Русия, особено като приложи това към украинските земи, веднага получи предупреждение и от Китай, и от Индия. Тоест, в тези си усилия той е доста самотен и много малко е вероятно да може да пожъне политическите или геополитическите дивиденти от този свой ход.

Ако приемем, че президентът Путин е самотен и в изолация, и притиснат до стената, могат ли да се предвидят неговите следващи ходове, дали те ще бъдат отчаяни или ще търси коридор за отстъпление?

Това е именно големият проблем – че той сам се постави в ъгъла от неговите крайни реакции. За разлика от конфликтите в Грузия, в Крим, ако си спомняте, там веднага имаше една голяма група от ентусиазирани западни лидери, които бързаха да посредничат, за да потулят конфликта. Голяма част от тези лидери вече ги няма, те се опитаха в началото на инвазията в Украйна да кажат „А бе, дайте да му дадем нещо на Путин, за да си спаси лицето, да се прибере отново в Русия“ – това очевидно вече е невъзможно. Никой не може да казва на Зеленски, нито Макрон, нито Меркел, ако беше на власт, нито Шолц, нито Ердоган, нито който и да е. Това – от едната страна. Т.е. този конфликт ще се прекрати, само когато Украйна реши, че може да се прекрати. Второто нещо – тоя тип агресивна политика на Русия представлява дългосрочна заплаха, фактически е мина за европейския ред и сигурност. С подобна Русия Европа не може да съществува мирно, защото тя постоянно ще генерира подобни конфликти, именно водена от провала на своята вътрешна и несъстоятелна икономическа политика. Насилието вътре в Русия ражда необходимост от насилие навън. И това е лепилото, което крепи имперската доктрина и акцентът в това управление на Путин. Т.е. няма междинно поле за разбирателство между Русия и Запада. И след като няма, очевидно проблемът ще бъде решен на фронта, във военни действия.

Може ли да се прогнозира тяхната продължителност?

Има много колеги, които настояват, че това ще бъде продължителен конфликт, че Русия има изключителен ресурс, тя може да мобилизира много хора. Т.е. да, действително от гледна точка на човешки ресурси, които могат да бъдат мобилизирани, може да стане мобилизация дори до 1 милион души. Сега отделен е въпросът, каква част от тези мобилизираните се превръщат в увеличена боеспособност, капацитет от боеспособност на руската армия в Украйна. Много, много, много е спорен въпросът по тая тема. Те казват, че ще бъдат 4-5 години за разрешение на конфликта и преминаването му, след като се уморят страните, да премине в някаква фаза на замразеност. Не мисля така. Мисля, че конфликтът е с нарастваща интензивност, а при това ниво на нарастваща интензивност Путин просто няма ресурсите, за да издържи на подобно темпо.

Това означава ли, че от обкръжението му ще бъде спрян?

Има различни хипотези. Понеже общувам с много експерти и зад океана, и в Европа, има такива, които го твърдят. Много е интересно, там се делят на стари кремлинолози, тези от старата школа, която обгрижваше интелектуално проблемите на отношенията на Запада с Русия, и едно ново поколение от хора, които са непредубедени и те имат своите разбирания. Та, една част от тях казват, че всъщност много зависи от това в тази ескалация на своите реакции, търсейки решения, кога Путин ще направи окончателната си стратегическа грешка, дали ще прибегне до атака на критична инфраструктура на НАТО, дали ще използва оръжие за масово поразяване, или нещо подобно, което да принуди Запада просто да вдигне реакцията си до ниво, при което Русия няма никакъв ход. Защото пак казвам, тя разполага с ядрена триада – това е така, но доколко тази триада е приложима като международно легитимно средство за реакция в условията на атака срещу Русия, а атаката срещу Русия трябва да бъде в международно признатите й граници. Тези граници в Украйна никой не ги признава. Т.е. де факто тя няма международното право и да се позове на атака срещу нейна територия за да използва ядрено оръжие. Освен това, ерозията на властта на Путин в Русия е процес, който тепърва ще се задълбочава във връзка с прекъсване или ограничаване на приходите от продажба на нефт и на газ особено. Ето, виждате, много хора не разбират,  защо той трябва да прекратява подаването на газ за Европа, след като тя си го плаща, а от тези пари той издържа армията си, издържа тайните си служби, издържа властта си. И именно в отговор на тези  въпроси и нарастващата дезинтеграция, деградация на неговата власт в Русия трябва да търсим и оная точка на пречупване между онова, което Путин прави и другото, което го очаква: той вече се бори за живота си, не трябва да имаме никаква илюзия, борбата за живота, ресурса, с който той разполага, за да го защити, и онова, което кръговете около него могат да преценят като достатъчно, за да могат да се намесят. Искам да кажа нещо много важно и нека да остане за размисъл в слушателите. Големият проблем ще настъпи именно с края на войната, или пък с нейното навлизане в крайната фаза, защото Русия в този си вид не може да остане да заплашва съседите си. Очевидно нейната сила трябва да бъде по някакъв начин сдържана или възпряна, за да не може постоянно да атакува съседите. Но това пък означава, че ако тази сила бъде обуздана или ограничена, тя много трудно ще може да задържи цялата страна заедно. Т.е. напълно е възможно да има процес на дезинтеграция и особено около републиките в Кавказ. И това е, може да кажем, най-голямото стратегическо предизвикателство пред Запада и изобщо пред света – какво става с Русия след Путин.

Защо е опасна дезинтеграцията на Русия?

Защото дори да приемем, че разпадът тръгне, той не може да бъде контролиран. След като не е контролиран, това означава насилие. След като е насилие и то трансгранично насилие, насилие вътре в страната, но означава и насилие навън. И при този неконтролиран разпад никак не е сигурно, че ще бъдат формирани нови, не само легитимни субекти на международното право, но и такива, които са актив за мира и сигурността. Защото ако си спомняте, 1991 г. при дезинтеграцията на Съветския съюз – много малко хора сега, особено от тези, които подкрепят Кремъл, си спомнят, всъщност тяхната теза на подкрепящите Кремъл е, че Западът е виновен за разпада на Съветския съюз, и забравят, че тогава официалното, и Белият дом, и Държавният департамент, и Великобритания, всички се изказваха против разпада на Съветския съюз, именно защото не можеха да оценят последствията. От гледна точка на международната стабилност, за тях е по-важно един субект, който е познат, с който могат да контактуват, отколкото такъв, който още не е формиран и не се знае, какво ще се окаже начело. И както виждате, тогавашната реакция на Запада не беше много адекватна. Но не се знае сега до какво ще се стигне. И в тоя смисъл, колкото по-рано трансформацията в Русия се случи и начело дойде човек, който е съвместим поне с минималните изисквания за порядъчност в международните отношения, който не напада съседи, не плаши съседи, който ограничи простора на неговите амбиции в рамките на собствената си държава, като ги превърне в желание за икономическо развитие, за прогрес и т.н., защото никой не може да каже, че Русия няма достатъчно територия, това просто е аксиоматично. И това е именно предизвикателството за руския елит. Колкото по-рано намерят модуса, за да продължат нататък, по начин, съвместим със Запада и света, толкова по-голям е шансът те да съхранят Русия в нейната цялост.

И на финала, посланик Василев, тези процеси в Русия, войната в Украйна, диверсиите срещу инфраструктурата в Европа как се отразяват на България? Какво означават тук за нас те?

Аз мисля, че от гледна точка на материалната база на кремълското влияние в България, обективно погледнато, тя ще се ограничи. Т.е. материалната база на сляпото подчинение или зависимост от Русия ще намалява и тя ще намалява логично, в степента, в която намаляват продажбите на руски нефт, на руски газ, на реализацията на проекти с Русия, изобщо с целия паричен поток, който е свързан с Русия. Защото няма никакво съмнение, че в голямата група на тези, които се изказват за привилегировани отношения – да купуваме руски газ, да поддържаме отношения с Русия, срещу санкциите и т.н., в тази група има много малка част, които са чистите идеалисти, които както се казва, безвъзмездно подкрепят Русия  или по силата на свой предишен опит, наследени традиции и ценности, или по силата на това, че те така или иначе никога не са приемали Запада като своя естествена среда и членството ни в Европейския съюз и НАТО като естествена среда, в която те могат да се реализират, т.е. привържениците на антиимпериализма – тези, които едно време ни казваха, че това е смисълът на нашето съществуване, да се борим срещу империализма.

Говоря за другите, които са материално заинтересовани, и затова ще видим процес на пренасочване. В един мой пост го определих – сега, в момента, има много хора, които се качват в планините на 9 септември, за да слязат на 10-ти от тях като „активни“ борци, така че много такива интересни случаи ще гледаме нататък. От гледна точка на предстоящите избори това също би могло да намери своето отражение от гледна точка на това, че крайно русофилските партии, те просто избиха под краката им основния аргумент, че Русия е предсказуема, прогнозируема и това много трудно може да се продаде на българския избирател, защото българският избирател, той може да не харесва Запада, може да харесва Русия, но преди това харесва сигурността си. И когато той, дори тези, които вярваха в Русия – това са и политолози, и анализатори, и политици, и партийци, и военни, и полицаи, изобщо цялата тая плеяда, самите те се кълняха, че не, война няма да има, че Русия ще победи. Но историята сочи в друга посока. Украйна остана да стърчи.

Поредица постъпки на Путин около войната и в последно време с енергийния шантаж, са тотално необясними, нелогични, сами русофили не могат да ги разберат – защо той наказва и тях. И поради тая причина мисля, че започва един такъв процес на преориентиране. Той отдавна е започнал, но все още връзките с Русия са спасителното въже на олигархичния и бюрократичен модел на властта в България, което и позволява да възпроизвежда хиперактивна представа за всенародна подкрепа на Кремъл, а в реалност не е така. И затова от 28 партии в тези избори 15 са открито проруски, но това не е отражение на нагласите в обществото, с тях  няма нищо общо. Просто те са по-добре организирани, по-добре финансирани и целта им е да създадат усещането за доминиране на руската тема или на симпатиите към Путин в българската предизборна кампания, което е изкуствено създаден заслон. Няма такива данни и ще видите в резултатите на изборите – всички партии, които са поставили в центъра на своите платформи, на своето послание към избирателите акцент Русия, Путин и т.н., те няма да стигнат до тези надути проценти, които им даваха социолозите, а вероятно някои от тях няма и да минат бариерите. Т.е. в хода на кампанията всичко онова, което беше дадено – на „Възраждане“ беше дадено 15%, на другите партии, които бяха свързани – ИТН и партията на Янев, 9-10%, те сега се борят за влизане. Така че тенденцията е ясна, не можеш изкуствено да поддържаш илюзията за нещо, което няма реална основа.

Цоня Събчева