Начинът, по който разказваме историята, формира нагласи в настоящето и задава норми на поведение

При отправени ксенофобски послания от  изключително значение са предразсъдъците и играта с чувствата на хората. Ако се влезе устойчиво в живота през предразсъдъци и се потърси възмездие в настоящето, заради събития в минали периоди, може да се окаже, че няма да намерим справедливост, отправяйки взор назад чак до пещерната епоха. Това коментира в студиото на Алтернативата Албена Танева, политолог, преподавател в СУ и международно признат специалист по Холокоста.

Историческата наука не ни е необходима, за да си отмъщаваме, а за да се поучим и в този смисъл е много важно как боравим с етикетите. Начинът, по който разказваме историята, формира нагласи в настоящето и задава норми на поведение. Историческата почтеност се заключава в това да можем да сложим адекватни етикети на всяко събитие.

Никой е може да разбере Холокоста без да си дава сметка за това, което прави национал-социалистическа Германия, но не може и да разбере из основи мащаба на трагедията, ако се опитва да сведе отговорността само до тях. За да има трагедия от такъв мащаб и да се стигне до катастрофа на цивилизацията, със сигурност има и други участници. Българската държава има своите решения на политическо ниво, свързани с депортацията на евреите от т. нар. нови земи. И играта с реториката чии са били те не е особено почтена. Най-важното в случая е, че се вземат политически решения на ниво правителство, които осигуряват инфраструктурата във взаимодействието с германските нацистки власти по осъществяването на депортацията. Днес, 70-80 години по-късно, е добре да сме наясно, че и злото, и доброто си имат име. Когато говорим за спасяване, то е спасяване.

Да се изрекат думи на извинение не отменя и не отнема от значението на всички онези, които са се застъпили и са оказали защита, но трябва да се разбира, че разказът, говорът за историята декларира днешната ни почтеност.

Няма как да знаем дали днешните крайно десни националистически партии са инженерен проект или са нещо автентично, но присъствието им в публичното пространство е красноречиво. Подобна е тенденцията и в Европа, и по света. Едни политически сили се заиграват с публиката на основата на неблагополучия на местна почва, обяснявайки ги най-вече с чужди влияния и намеса. А когато хората обедняват или се чувстват несигурни, неминуемо се отваря пространство за популизъм. Друг похват е да се погали самочувствието им, като им се предостави източник посредством някаква историческа реалност, изнесена назад във времето, която не е невалидна. Но, ако миналото се използва, за да се подмени това, което представляваме днес, се провокира омраза или предразсъдък към някой или нещо в настоящето.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Когато дълго време различни политически субекти се упражняват в популистки послания, те накрая си формират и публика, която е готова да им вярва. Заиграването с нагласите е изключително опасно явление. Влезе ли се в спиралата на предразсъдъците и натрупа ли се недоверие в обществото, ние се лишаваме от бъдеще. Това е синдром, който наблюдаваме и в българското общество, а никой не печели от подобна политическа реторика. Живеем добре, само тогава, когато за всеки има място под слънцето и когато разполагаме със свободата да се изразяваме без да бъдем малтретирани за това, посочи в заключение политологът.