Като в Америка или като в Русия? Нужен ли ни е Закон за „чуждестранните агенти“

В Америка законът за „чуждите агенти“ влиза в действие през 1939 г. в хода на ВСВ, а идеята му е била да се предотврати скритото чуждестранно влияние. На практика са го използвали, за да заглушат нацистките издания към онзи момент. Това коментира в студиото на Алтернативата Захари Янков от Българския център за нестопанско право.

В изказването на Костадинов чухме, че този закон действа успешно, но това не е вярно. Критикуван е изключително силно дори в самите щати, а не е за пренебрегване и фактът, че там англосаксонската правна система е доста по-различна от тази, която действа на територията на Европа.

След ВСВ политиката по прилагане на въпросния закон е била изключително рестриктивна, защото в него прозират доста слабости и правосъдното министерство на САЩ започва да го прилага само по изключение. Прилагането му се подновява чак през 2016 г. по повод руската намеса в американските избори. Тогава се засилиха както критиките спрямо него, така и и желанието той да бъде реформиран и дефинициите му да бъдат изчистени.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подобни закони има и Израел в Русия. Американският закон е изключително проблематичен, но в САЩ все пак нямаме авторитарен режим и там има желание за промяна. При тоталитарните режими обаче такова желание липсва. Нещо повече, те вземат най-нелицеприятните елементи от оригиналния закон и впоследствие ги интерпретират спрямо определени кръгове – наблюдава се таргетиране към медии и НПО, особено към инакомислещите.

В Европейския контекст най-знаков е Законът за прозрачност на Орбан от 2017 г., който успя да просъществува около четири години, след като се оказа, че противоречи на европейското право. При него се дамгосваха организации, получаващи пари от чужбина.

Самият Костадинов още през 2015 г. е говорил за въвеждането на американския закон. Беше се стигнало и дотам, че парламентарно представени по онова време партии го бяха внесли в НС и, макар да не стигна до приемането му, самият акт на разискване бе показателен за посоката на действие.Разбира се прозрачността и отчетността са изключително важни. Въпросът е, че ние вече имаме инструменти, които ги гарантират. За никого не е тайна, че споменатите от Костадинов медии са финансирани от ФАБ, така че едва ли ще се засегне т .нар. скрито влияние. Вече има механизми, които могат да гарантират тази прозрачност чрез финансови отчети и доклади за дейност, така че разполагаме с нужния инструмент за контрол. Проблемът е, че този закон носи в себе си възможността да бъде прилаган произволно и да таргетира тези, за които нещата са ясни, но не и криещите финансирането си, уточни в заключение Янков.