АкцентБългария

Големият дебат ще е как да запазим плоския данък следващите няколко години

За съжаление в момента ситуацията е такава, че се наблюдава реално обедняване на домакинствата. За второто тримесечие има много малко реално обедняване – по критерия „покупателната способност“ цифрите са на нивата от миналата година. Ако погледнем обаче разбивките по отделните групи, голяма част от това задържане спрямо инфлацията на практика идва от ръста на пенсиите, което е голям проблем, защото е директно политическо решение. Това коментира в студиото на Алтернативата Адриан Николов, старши икономист в ИПИ, бивш съиздател на ИНФОГРАФ.

 На този фон работещите хора, които създават някакъв продукт, не успяват да догонят инфлацията и при тях обедняването е реално. Тази група е разнородна. Видно е, частният сектор все още дърпа леко напред.

В предишните години имаше потребност да се подобри жизненият стандарт на учителите, чиито доходи дълго време бяха неглижирани и вниманието беше насочено в тази посока.

Днес, ако някой наистина обеднява, това са най-бедните – социално най-уязвимите групи. От тях пенсионерите са най-облагодетелствани и са единствените, успяващи да надхвърлят инфлацията на тоя етап с ръст от 37% на годишна база, поради факта, че това беше основният фокус на социалната политика на две поредни правителства. Това би могло да се тълкува и като механизъм за купуване на гласове „на едро“. Що се отнася до самонаетите лица, а това са не повече от 5-6% от хората, при тях динамиката е много различна.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




Важен въпрос е дали линията на бедност е просто някакво имагинерно монетарно понятие или срещу него стои някакво реално изражение на покупателната способност.

Всички политически мерки за агресивна борба с инфлацията, които придобиха популярност през май и юни, по моему бях леко прекомерни: отстъпките за гориво, премахването на акциза върху стоките и пр.

Струва ми се, че дебатът последната година се фокусира върху този твърде краткосрочен процес и част от причината за това, е че бяхме забравили как в периода 2015-19 г. нямахме никакво повишение на потребителските цени и имахме много бърз ръст на доходите на домакинствата. Така свикнахме с всяка година да имаме все по-висок доход без ръст в цените, но това е модел, който няма как да издържи вечно.

При осигуровките моделът е доста по-гъвкав и там може да се пипа без да се генерира гигантски хаос, но тенденцията е да се запази стабилният данъчен модел, тъй като все повече се говори за социални мерки в различни посоки. Големият дебат ще е как да запазим плоския данък следващите няколко години на фона на постоянното увеличение на плащанията и все по-голямото разпределение през бюджета, вместо да се намаляват данъците, което е нереалистична цел.

Спадът на спестяванията е неизбежен. Трябва да се наблюдава професионалният профил на вида спестяване, отколкото някаква макрорамка, тъй като видовете спестявания и подходите към тях са несравними – уточни в заключение Николов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *